Решение № 3214 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2009 г.

Решение № 3214 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 2787 от 2008 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на "Диагностично консултативен център - 29-София" - ЕООД против заповед № РД 13-152 от 13.03.2008 г. на Директора на СЗОК, с която на изпълнителя на медицинска помощ е наложена финансова неустойка по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 в размер на 2 070 лв. за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ при диспансерното наблюдение на 23 хронично болни ЗЗОЛ. Против това решение на административния съд "Диагностично консултативен център-29-София" - ЕООД е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че "Диагностично консултативен център-29-София" - ЕООД /касатор в това производство/ не е извършил изискуемите се диспансерни прегледи, предвидените консултации със специалист и необходимите лабораторни изследвания, подробно описани в медицински протокол № М - 808 от 14.11.2008 г. при диспансерното наблюдение на 23 хронично болни лица с различни заболявания, които са на диспансерно наблюдение. При тези констатации, които не се атакуват касационно в това отношение административния съд е приел, че изпълнителят на медицинска помощ /ИМП/ е нарушил изискванията за обем и вид на медицинските дейности по Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията на задължително здравно осигурени лица /ЗЗОЛ/, поради което е налице нарушение по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 и по тази причина е отхвърлил подадената жалба. Това становище на административния съд е правилно. До този резултат административният съд е стигнал, като е обсъдил всички доводи на касатора и е проверил правилността на наложените финансови неустойки чрез медицинска експертиза, която се е произнесла по всички оплаквания в жалбата. Административният съд не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещите лица заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението по касационен ред. Съдът не може да провери правилността на наложените финансови неустойки, без помощта на вещи лица, поради което правилно се е позовал на заключението им, което се явява най-подходящо доказателство в този случай. След като се касае до доказателство от особена важност за правилното решаване на спора, няма пречка да се събере служебно от съда, както е в случая. Изразеното от касатора недоволство от назначената от съда медицинска експертиза не му дава право да иска отстраняване на съдията по делото. В случая не е имало основание за отстраняване на съдията, който е издал обжалваното решение. Преценката на административния съд, която почива на представеното по делото заключение на вещите лица, не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Съжденията в касационната жалба, че заповедта на директора на СЗОК била издадена по свободна преценка, тъй като арбитражната комисия не била стигнала до решение по констатациите на лекаря-контрольор, че свободната преценка на директора на СЗОК не била мотивирана, поради което обжалваната заповед била незаконосъобразна, са абсолютно погрешни. Съгласно чл. 238 от НРД - 2006 налагането на финансови неустойки не е дикреционна възможност на директора на СЗОК и в случаите когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на лекарите-контрольори или на финансовите инспектори. Прилагането на санкции при констатирани нарушения от финансовите инспектори или лекарите-контрольори не е предоставено на свободно усмотрение на директора на РЗОК и следователно, заповедта на директора на СЗОК, с която се налага финансова неустойка за извършено нарушение от изпълнителя на медицинска помощ е обикновен административен акт, а не такъв на свободна преценка, независимо дали арбитражната комисия е потвърдила или не е стигнала до решение по констатациите на лекарите-контрольори или на финансовите инспектори. Противно на това, което се подържа в касационната жалба, директорът на СЗОК е посочил нарушенията, за които следва да се наложи финансова неустойка. Изпълнителят на медицинска помощ не посочва, че тези мотиви на директора са незаконосъобразни и не излага в какво се състои незаконосъобразността им, за да може твърдението му да се провери по съдебен ред. От друга страна, от заповедта на директора се вижда, че той е имал предвид неизвършените от ИМП задължителни диспансерни прегледи, медицински дейности и изследвания за заболяванията, подлежащи на диспансерно наблюдение, които са посочени в Приложения № 9 към НРД 2006 и Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК. Освен това, от обжалваната заповед се вижда, че тя е издадена въз основа на данните, които се съдържат в медицинския протокол, съставен от лекаря-контрольор за извършената проверка при касатора. В тези случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ на помощен орган, който административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК. Медицинският протокол представлява пълно доказателство за констатираното в него, до доказване на противното. В случая съдържанието на медицинския протокол не е опровергано, нито пък е доказано, че съдържа неверни факти и обстоятелства. Противно на това, което се твърди от касатора, Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК не е нищожно понеже е издадено от компетентен орган по установения ред и в съответната форма. То е задължително за ИМП, тъй като издаването му се основава на делегация, съдържаща се в § 11 ПЗР на ЗЗО. Твърдението в касационната жалба, че при касатора е имало недостиг на направления за изследвания и консултации на хронично болните лица е неоснователно, защото касаторът е бил длъжен да установи тези обстоятелства. Касаторът е бил длъжен да установи, че липсата на направления е причина за неизвършените дейности и изследвания за заболяванията, включени в съдържанието на диспансерното наблюдение. Той не е доказал това си твърдение. От обстоятелството, че д-р Таня Калинова и д-р Даниела Маринова, които не са неизпълнили дейностите по диспансеризация, са напуснали лечебното заведение не следва друго. Изпълнителят на медицинска помощ отговаря за нарушенията, допуснати от неговите лекари. В такъв случай липсата на медицинска документация е равносилно на липса на извършени медицинските дейности, консултации и изследвания. Липсата на документация е доказателство за неизпълнение на договорения пакет дейности по диспансерното наблюдение. При това положение допуснатото нарушение точно е квалифицирано като несъответствие на договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,