Решение № 1661 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2019 г.

Решение № 1661 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 7934 от 28.12.2018 г., постановено по административно дело № 13973/2017 г., Административен съд – София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на "Лотос Ю" ЕООД срещу решение № 1040-21-519/24.11.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, с което е потвърдено разпореждане № 21119 от 30.10.2017 г. С определение № 2003 от 13.03.2019 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), АССГ е допълнил решението си, като е осъдил "Лотос Ю" ЕООД да заплати на Р. Йорданова от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Решението е оспорено с касационна жалба от "Лотос Ю" ЕООД, ЕИК 131333961, действащо чрез пълномощниците адвокат И. Пенев и адвокат И. Юруков. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи първоначалната му жалба до първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Чрез пълномощника адвокат И. Юруков "Лотос Ю" ЕООД е подало и частна жалба срещу определението за допълване, с която моли то да бъде отменено като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и преписката да се върне на АССГ за мотивирано произнасяне, като му се присъдят разноски и за частното производство. Исканията се поддържат и в съдебно заседание от адв. Юруков. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Д. Велкова, в писмена защита оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Във връзка с претендираните от касатора разноски и при евентуално присъждане на такива прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Другият касационен ответник – Р. Йорданова от [населено място], в писмени отговори, подадени от повереника й адвокат Б. Лимберов, представляващ доверителката си безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (Закона за адвокатурата), оспорва както касационната, така и частната жалба, и моли същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а атакуваните с тях решение и определение да се потвърдят като правилни. Възведена е и претенция за присъждане на адвокатското дружество, с което Йорданова е сключила договор за правна защита и съдействие, преупълномощило адв. Лимберов (който е част от него) да я представлява пред съда, на минималният размер адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство, който в списък по чл. 80 от ГПК е уточнен на 420 лева за производството по касационната жалба и 240 лв. за производството по частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност и на двете жалби. Предлага обжалваните с тях съдебни актове като правилни да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната и частната жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежна страна с правен интерес, за която атакуваните с тях съдебни актове са неблагоприятни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Административен съд – София-град правилно е установил фактическата обстановка по делото, от която е съществено да се отбележи следното: Р. Йорданова по трудов договор с работодателя "Лотос Ю" ЕООД е работила на длъжност "продавач-консултант" в негов обект – магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. София, ул. "Славянска" № 7, и е била осигурено лице за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. На 1.08.2017 г. около 07. 25 ч. (преди началото на работното време, което е от 8. 00 часа) се е намирала в магазина и го е подготвяла за отваряне. При излизане от тоалетната се е подхлъзнала на мокър участък, образуван от капеща тръба, и е паднала на пода, след което е откарана от клиент на магазина до лечебно заведение. Вследствие на падането е получила контузия на лява колянна става (обърнала се е капачката на лявото й коляно), обусловило временната й неработоспособност, удостоверена с болничен лист. С молба от 23.08.2017 г. до ТП на НОИ – София-град Йорданова е декларирала злополуката (т. е., в рамките на едногодишния срок съгласно чл. 57, ал. 2 от КСО). Образувано е разследване на основание чл. 58, ал. 1 от КСО, резултатите от което съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО са обективирани в протокол от 20.10.2017 г. На 30.10.2017 г. е издадено процесното разпореждане № 21119 от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред от страна на "Лотос Ю" ЕООД, но жалбата не е уважена, а акта на длъжностното лице е потвърден с решение № 1040-21-519/24.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – София-град. За да отхвърли сезиралата го жалба от работодателя срещу това решение първоинстанционният съд е приел, че са налице всички визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО предпоставки, а именно: причинено е внезапно увреждане, това увреждане е причинило временна неработоспособност, налице е причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат (неработоспособността е пряко следствие на внезапното увреждане, а не на други обстоятелства), пострадалата е осигурено лице по чл. 4, ал. 1 от КСО и е налице функционална връзка с извършваната работа, тъй като увреждането е станало по повод извършваната от нея работа, поради което административните органи законосъобразно са квалифицирали като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, злополуката, станала с Р. Йорданова на 1.08.2017 г. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на "Лотос Ю" ЕООД против решението на директора на ТП на НОИ – София-град не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Решението е и правилно и не страда от твърдяните от касаторовите повереници пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи. Правилно е приетото от съда за доказано по категоричен начин наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, настъпила по отношение на Р. Йорданова Йорданова по повод на извършваната от нея работа. Фактът, че това е станало преди началото на работното време, не променя този извод. Поводът в случая се изразява в осъществяване на действия извън непосредственото изпълнение на трудовата функция, но необходими, съдействащи за нейното изпълнение. Настъпилото травматично увреждане на здравето, изразяващо се в контузия на ляво коляно, получено от продавачката в резултат на подхлъзване и падане при посещението на санитарен възел в обекта по време на подготовка на магазина за отваряне, попада в тази категория. Йорданова е получила увреждането на работното място при извършване на дейност, която е подготвителна за основната, но е пряко свързана с нея и поради това е част от непосредственото изпълнение, което обуславя функционалната им връзка. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма). Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното решение, поради неправилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Настоящият съдебен състав споделя преценката на първоинстанционния съд относно анализа на доказателствата (писмени и гласни) като обективна и надлежно аргументирана. Останалите наведени в касационната жалба твърдения също не оборват правните изводи на Административен съд – София-град, мотивите за които касационната инстанция напълно приема, поради което не следва да бъдат преповтаряни. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба трябва да се отбележи, че с атакуваното с нея определение от 13.03.2019 г. е допълнено решението, като са определени разноски за заинтересованата страна, конституирана по чл. 153, ал. 1 от АПК в производството пред съда. За тази страна е относим чл. 143, ал. 3 от АПК, като правото на разноски се формира в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, каквато хипотеза е налице в казуса. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са и заинтересованите лица, а предвид чл. 154 от АПК съдът конституира страните служебно. В случая това е направено, а отговорността за разноски в производството се определя във връзка с изхода на спора. Право да се иска допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските има страната, за която този акт е благоприятен. Тази последица се определя от последиците от произнасянето на съда за всяка от страните, а доколкото административният акт е приет за законосъобразен, то съдебното решение е благоприятно по смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК за Р. Йорданова (лицето, претърпяло трудовата злополука), която е поискала допълването му. В този смисъл възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Налице са всички предпоставки, при които възниква правото на разноски, които са установени по размер и заявени до приключване на устните състезания (т. е. своевременно). Горното обуславя извод за правилност на обжалваното определение, което също следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски се явява неоснователна и не следва да бъде уважена, а искането на ответницата по касация Р. Йорданова за присъждане на адвокатско възнаграждение (платимо от дружеството-жалбоподател), е основателно. Страната като материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е представлявана безплатно от адвокат и искането е направено своевременно. С оглед на това възведената претенция за присъждане на адвокатското дружество, с което Йорданова е сключила договор за правна защита и съдействие, преупълномощило адв. Лимберов (който е част от него) да я представлява пред съда, на минималният размер адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство, за производството по касационната жалба и за производството по частната жалба, следва да бъде удовлетворена, като се присъди общо сумата от 660 (420+240) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,