Решение № 13507 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2010 г.

Решение № 13507 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Георгиев Камбуров от гр. Търговище чрез процесуален представител адв. Й. Костадинов от АК Търговище, срещу решение № 23/09.03.2010 г. по административно дело № 25 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Търговище. Релевирани са подробни доводи във връзка с наведените в жалбата съобразно чл. 209 АПК касационни оплаквания - за нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - Директора на ОД на МВР-Търговище, в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против Заповед № з-108 от 19.01.2010 г. на ВНД Директор на ОУ на МВР гр. Търговище, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 7 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на осн. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като полицай категория Е-I степен Ч младши автоконтрольор I степен в РУ-МВР при ОД на МВР-Търговище. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материално - правните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява извършено тежко дисциплинарно нарушение, за което в ЗМВР се предвижда наказание "Уволнение". Решението е правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени и са събирани доказателства за изясняване на релевантните за спора факти, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията обосноват извод за неоснователност на жалбата. Първостепенният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обстоятелствено и задълбочено обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Анализа на протеклото дисциплинарно-наказателно производство налага извода, че са спазени правилата за установяване на нарушението, нарушителя, вината му и налагане на наказанието. Оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно. С решението си съдът е отхвърлил жалбата, приемайки че заповедта е постановена в съответствие с приложимия материален закон, издадена е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Въз основа обоснована преценка на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, съдът е направил извод за доказаност на вмененото тежко нарушение на служебната дисциплина - използване на служебното си положение за лична облага по см. чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, за което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната му отговорност чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Последица на същото е и императивно предвиденото с чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР прекратяване на служебното му правомощие, предприето от административния орган с процесната заповед - поради това съдът намира, че и това произнасяне е материалноправно законосъобразно, и не са налице основания за ревизията му. При тази фактическа установеност, единствения възможен резултат е съответстващото се и наложено понастоящем дисциплинарно наказание. Така постановеното решение е обосновано и като такова - правилно, постановено въз основа на правилен анализ на установените по делото правнозначими факти. Процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата е извършена изцяло въз основа на принципите на правната логика, като по отношение на установените релевантни факти е приложена правилно относимата правна норма. Формулираните в касационната жалба твърдения в обратна посока са неоснователни. Вмененото на жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина дефинирано в чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР представлява действие, положителен юридически факт, чието осъществяване подлежи на доказване. Доказателствената тежест, както в рамките на административното производство, така и в съдебната фаза е била изцяло върху административния орган съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 4 ЗМВР. Използването на служебното положение за лична облага е установявано чрез доказване факта на използване на служебното положение, т. е. че именно в качеството си на служител е извършил действия, които не са свързани със служебните му задължения и от които може да извлече облага за себе си или другиго. Представените доказателства в тази насока от страна на дисциплинарно наказващия орган, в хода на административното производство и ангажирани пред съда ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствения и категоричен извод, че е извършено именно това нарушение. При това положение първоинстанционния съд след задълбочено обсъждане на фактите и приложимото право е стигнал до единствения правилен извод е за доказаност на нарушенията по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, за което задължително се налага наказание уволнение. След като е установено от фактическа страна извършването на нарушение, което попада в хипотезата на цитираната разпоредба, за дисциплинарно наказващия орган е предвидена единствената възможност да наложи наказание уволнение. При проведеното дисциплинарно производство е установено извършването на нарушението и първоинстанционният съд правилно е преценил, че от събраните по делото доказателства се подкрепят изводите на дисциплинарно наказващия орган за съставомерността на нарушението. Фактически оплакванията направени в касационната жалба повтарят тези които са били направени с жалбата срещу заповедта пред първоинстанционния съд и по които оплаквания е отговорил изчерпателно в мотивите на решението. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,