Решение № 225 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 64/2010 г.

Решение № 225 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 64/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 224/2009 г. на Апелативен съд гр. Б. е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Д. С. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник, с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и справедливо, а жалбата без основание. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 29.12.2009 г. постановено по внохд. № 224/2009 г. на Апелативен съд гр. Б. е изменена присъда по нохд. № 184/2009 г. на Окръжен съд гр. Б., като е намален размера на наказанието определено на подсъдимия С от двадесет на осемнадесет години лишаване от свобода. В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен на 22.12.2008 г. в гр. Б. умишлено умъртвил майка си М по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК вр. с чл. 115 НК, присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под. С.: Оплакването е за явна несправедливост на наказанието, въпреки намаления от въззивния съд размер. Основание за това защитата и подсъдимия намират в недооценяване на наличните смекчаващи вината обстоятелства, като чистото съдебно минало, направените самопризнания и данните за личността му. Пледира се за наказание в предвидения от закона минимум от петнадесет години. Доводите са неоснователни. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, за убийството на родната му майка инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. В тази връзка не без значение са и събраните данни за личността му-това че редовно злоупотребява с алкохол, при което многократно е пребивал майка си, като в един от случаите след такъв побой тя е била настанена в болница. Няма как да бъдат подминати и характера и многобройността на констатираните по пострадалата увреди, както и концентрацията от 2,57%о алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на престъплението. Не без значение е и фактическото не осъзнаване на изключителната тежест на извършеното престъпление. Съобразявайки всичко изложено по горе правилно инстанционните съдилища са приели, че наказанието следва да е от вида лишаване от свобода, при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства и то е достатъчно и справедливо. Липсва претендираното нарушение на чл. 348, ал. 5 т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и справедливи, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение