Решение № 3647 от 5.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу решение 7304 от 01.12.2022 г. по адм. д. 8089/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-334 от 20.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква и излага подробни съображения, че административният съд не е обсъдил нарушенията на административнопроцесуалните правила от страна на административния орган по изясняване на всички факти и обстоятелства преди издаване на административния акт. Претендира, че при постановяване както на решението на административния орган, така и на съдебното решение не са събрани всички относими доказателства, а наличните не са обсъдени в цялост, нито е изследвана законосъобразността на акта. Касаторът твърди, че нормата на чл. 22 ЗЕ, както и ЗЕВИ като цяло не били приложими, както и че актът на КЕВР не е съобразен с целта на закона. Не било съобразено, че заявлението за присъединяване не съдържало необходима и съществена информация. Съдът не отчел, че задължителната национална цел на България по чл.12, ал.1 ЗЕВИ е постигната. По тези съображения, подробно изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решенията на съда и на КЕВР. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЦБА Асет Мениджмънт АД оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Север" АД /ЕР Север/ срещу Решение Ж-334 от 20.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала задължителни указания на "Електроразпределение Север" АД в 30-дневен срок от получаване на решението да издаде становище за присъединяване на ФЕЦ с мощност 730 kW, предвидена за изграждане при условията на чл. 25 от ЗЕВИ, съобразявайки се с условията на чл. 81, ал. 1, т. 2 от Наредба 6, в имот с местонахождение: местност Устито, в ПИ 20242.35.26, гр. Дебелец, община Велико Търново; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т.1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че Комисията е сезирана с жалби от ЦБА Асет Мениджмънт АД срещу отказ от страна на ЕР Север да предостави писмено Становище за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с писмо изх. 5933088/02.12.2021г. ЦБА Асет Мениджмънт АД е подало до Електроразпределение Север АД писмено искане на 26.10.2021 г. за проучване на условията за присъединяване към разпределителната мрежа на процесната ФЕЦ. С писмо изх. 5933088/02.12.2021 г. ЕР Север е уведомило ЦБА Асет Мениджмънт" АД, че предоставената мощност по партидата за ел.енергия за заявения обект е 375 kW, при среден отчетен товар 30 kW, поради което следва заявената мощност за изграждане на централата да е до 375 kW. Със същото е даден срок от 33 дни за извършване на необходимите действия, без да се конкретизира какви са те, с предупреждение, че при неспазване процедурата по подаденото заявление ще бъде прекратена. В последвалата кореспондениця между двете дружества ЦБА Асет Мениджмънт АД изрично е заявило, че искането му е по чл. 25 ЗЕВИ за ФЕЦ, чиято енергия ще се ползва само за собствени нужди, както и че няма да се ползва от преференциални цени за изкупуване на произведената ел. енергия. В отговор от 21.04.2022г., представен в КЕВР в хода на административното производството, ЕР сочи, че в случая редът на ЗЕВИ за присъединяване на обекта е неприложим. В отговор от 13.06.2022 г., представен в КЕВР в хода на административното производство, ЕР Север сочи, че във връзка с разменената кореспонденция и започнатата процедура за присъединяване, са възможни три варианта за присъединяване на ФвЕЦ, при конкретно изразени инвестиционни намерения: 1. в случай, че инвестиционните намерения на клиента са произведената енергия от ФвЕЦ да е само за собствени нужди, без отдаване на произведената енергия в електроразпределителната мрежа, както е изложено в жалбата, своевременно ще бъде издадено становище за присъединяване на ФвЕЦ изцяло за собствено потребление; 2. в случай, че инвестиционните намерения на клиента са да изгради ФвЕЦ за собствени нужди, с отдаване на произведената енергия в електроразпределителната мрежа ниско и средно напрежение през съществуващата си партида за обект на клиент, то следва мощността на централата да е съобразена с предоставената мощност на ниво ниско напрежение за обект на клиент от 375kW, за целите на отдаване на заявената генерираща мощност през съществуваща измервателна и комутационна апаратура и съответните присъединителни съоръжения за предоставената мощност от 375kW. Уточнява се, че съществуващата електроизграденост (измервателна система, комутационна апаратура, кабелна линия НН и трансформаторен пост) не позволява присъединяване на ФвЕЦ с мощност 730KW към електроразпределителната мрежа, през съществуващата партида на клиента; 3. при положение, че дружеството заяви инвестиционно намерение за процедиране и присъединяване на ФвЕЦ с мощност 730kW, с отдаване на произведената енергия в електроразпределителната мрежа, то Електроразпределение Север АД, съгласно разпоредбите на част Трета, глава Четвърта от Наредба 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, своевременно ще инициира съгласувателна процедура със системния оператор за целите на присъединяване на заявената мощност, посредством новоизградени присъединителни съоръжения на ниво средно напрежение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" АД. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, за което е изложил подробни мотиви. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който са изпълнени всички изисквания на посочената норма. Подробно са разгледани и нормите на чл.23-26 ЗЕВИ и на чл. 80 и чл. 81 от Наредба 6. Съдът е счел, че ЕР Север е извършило превратно тълкуване на нормативната уредба вместо да извърши проучване и издаде становище за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни и не е изпълнило задълженията си по закон и по издадената му лицензия. Това е счетено за достатъчно основание, за да се приеме, че решението на КЕВР е правилно. По тези съображения жалбата на ЕР Север е отхвърлена. Съдебното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и крайните изводи на съда по приложението на материалния закон са правилни. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на всички основания по чл.147 АПК и преценката му съответства на закона. Правилни са изводите на съда, че решението на КЕВР е постановено от компетентен орган и е мотивирано. В него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му и то е постановено при изяснена фактическа обстановка. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Неоснователни са доводите на касатора, че спорът не е бил подведомствен на КЕВР. Тези доводи са основани на неправилно ограничително тълкуване на чл.22, ал.1 ЗЕ. Няма спор, че ЦБА Асет Мениджмънт АД има качеството на клиент по чл. 22, ал.1, т.2 ЗЕ. Лицето попада и в кръга на визираните по чл. 22, ал.1 т.1 ЗЕ субекти, които имат право за сезират КЕВР именно при отказ за присъединяване на енергиен обект към електроразпределителната мрежа. Нормата на чл.22 ЗЕ има за цел да изпълни изискването на чл.60, §2 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС, съгласно който лицата, които имат оплакване срещу оператор на преносна или разпределителна система във връзка със задълженията на този оператор съгласно настоящата директива, могат да отнесат жалбата си към регулаторния орган, който, в качеството си на орган по разрешаване на спорове, се произнася с решение в срок от два месеца от получаване на жалбата. Впрочем, съображение 42 от Директивата изрично сочи, че потребителите следва да могат да използват, съхраняват и продават на пазара произведената от самите тях електроенергия, както и да участват на всички пазари на електроенергия, като предоставят гъвкавост за системата, например чрез съхранение на енергия, като например съхранение, като се използват електрически превозни средства, чрез оптимизация на потреблението или чрез схеми за енергийна ефективност. Пак в същото съображение се сочи, че пречките, включително административната тежест, които възпрепятстват потребителите сами да произвеждат електроенергия и да потребяват, съхраняват или продават на пазара произведената от самите тях електроенергия, следва да се премахнат. Доводите на касатора, че съдът не е съобразил липсата на съобразяване на целта на закона при постановяване решението на КЕВР са изцяло неоснователни и изцяло не почиват на действащата нормативна уредба. Целта на ЗЕВИ е определена от законодателя още при приемане на закона и от приемането му до момента и е подчертана както в мотивите към законопроекта за ЗЕВИ, така и в самия закон. Тази цел е именно насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници, съгласно чл. 2, ал.1 от Закона, което се постига, наред с другото чрез въвеждане на схеми за подпомагане производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници. За да отпадне приложението на една нормативна уредба е необходима изричната и отмяна от законодателя с изричен акт, в случая закон. Никакъв документ на изпълнителната власт не може да изключи приложението на действащ закон. Отделен въпрос е, че през 2019г. бе приета нова рамка на енергийната политика в ЕС, като част от пакета Чиста енергия за всички европейци. Част от този пакет е спомената по-горе Директива (ЕС) 2019/944, както и Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, в която е възприета цел за постигане на поне 32-процентов дял на възобновяемата енергия, за която държавите членки следва да предприемат допълнителни мерки. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. От подаденото заявление и подадената на 07.12.2021г. жалба до ЕР Север /преди започване на производството пред КЕВР/, става ясно, че заявлението касае обект по чл. 25 ЗЕВИ, за който няма да се ползват преференциите по чл.31 и 32 ЗЕВИ. В жалбата до КЕВР, която е подадена чрез ЕР Север, това отново е потвърдено, като е поискано определяне на условията за присъединяване при условията на чл. 25 ЗЕВИ, съгласно чл. 80, ал.13 и чл.81, ал.1, т.2 от Наредба 6/2014г. Поради това, приложим е редът на Глава пета, озаглавена Ред за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, Раздел I, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 от Закона за енергията от възобновяеми източници. В чл. 80 от Наредбата са посочени изискванията, на които следва да отговаря заявлението, както и че операторът на съответната мрежа разглежда заявленията по реда на постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко заявление в срок 7 дни от постъпването му. Такова произнасяне по допустимостта операторът, в нарушение на задълженията си, не е формирал. Видно от нормата на чл. 80, няма изискване относно инсталираната мощност на обектите. Тя е от значение единствено за това до кого следва да се подаде заявлението - до оператора на разпределителната мрежа за съответния район за инсталирана мощност до 5 МW или до оператора на преносната мрежа за инсталирана мощност над 5 МW. В случая заявената мощност е до 5 МW и правилно искането е подадено до оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 80, ал.10 от Наредбата, операторът на съответната електрическа мрежа изготвя и изпраща на заявителя становище за допустимостта на заявлението. Становището се публикува и на интернет страницата на съответния мрежови оператор, като при това се вземат всички необходими мерки съгласно Закона за защита на личните данни, а съгласно действалата към момента на подаване на заявлението редакция на чл. 80, ал.13, при издаване на становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни за оператора на разпределителната мрежа и 60 дни за оператора на преносната мрежа от датата на издаване на становището за допустимост. По аргумент от чл. 81, ал.1 т.2 от Наредбата, присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ и за тях не е в сила реда за присъединяване по чл. 23 ЗЕВИ, когато са обекти по реда на чл. 25 ЗЕВИ, за които заявителите са декларирали, че няма да ползват преференциите по чл. 31 и 32 ЗЕВИ, както е в случая. Следователно, предвид посочената нормативна уредба, в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа следва да се произнесе по допустимостта на заявлението в 7- дневен срок и да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. В случая ЕР Север не е действало в рамките на предоставените му от закона възможности, като при всяка от подадените молби и жалби е подавало различна информация към заявителя: първо, че заявената мощност на централата трябва да е по-ниска, като са дадени неясни указания за извършване на необходимите действия, второ, че е в процес на извършване на проверка, трето / в хода на административното производство/, че ЗЕВИ изобщо не е приложим, четвърто / също в хода на административното производство/, че поведението на електроразпределителното дружество зависи от уточнения в заявлението, които до този момент не са били изискани от заявителя и които всъщност са ненужни, защото искането на заявителя е ясно - издаване на становище за присъединяване на обект със заявената мощност по реда на чл. 25 ЗЕВИ, за който заявителят е декларирал, че няма да ползват преференциите по чл. 31 и 32 ЗЕВИ. Съгласно ЗЕ на "Електроразпределение Север" АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. За да изпълни тези свои задължения, разпределителното дружество следва да извърши реконструкция, каквато твърди, че е необходима, за да присъедини съответния обект. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, включително за извършва необходимите реконструкции за своевременно присъединяване на обектите по ЗЕВИ. Изявленията на оператора, който по естеството си представляват отказ за присъединяване, са основани на необходимостта от преустройство на мрежата, което всъщност е задължение именно на нейния оператор. Що се отнася до колебанията на касатора дали произведената енергия ще се ползва за собствени нужди на заявителя, отново повдигнати в хода на административното производство, в заявлението това е изрично посочено. Подадена е и изрична декларация, че заявителят не желае да се ползва от преференциалните цени за изкупуване на произведената енергия. В последното си писмо до КЕВР, непосредствено преди постановяване на нейното решение, операторът сам е заявил, че при тези обстоятелства ще издаде своевременно становище за присъединяване. При това положение остава неясно защо въпреки това ЕР Север оспорва решението на Комисията. По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. Правилни и обосновани са изводите на съда, че КЕВР законосъобразно е разрешила спора по чл. 22 ЗЕ, давайки съответните указания на ЕР Север. Решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. С оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. Разноски се дължат и на ответника ЦБА Асет Мениджмънт АД. Пред настоящата инстанция са доказани такива в размер на 6660 лв с ДДС, платени по банков път. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и като съобрази, че делото не е с минимална фактическа и правна сложност, съдът следва да присъди на ответното дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 2400 лв с ДДС. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение