Решение № 570 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6341/2017 г.

Решение № 570 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6341/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Касаторът "Телемак инвест" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2166/3.04.2017 г. по адм. д. № 11401/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-2217-1305363-091-001/21.04.2015 г. на ТД на НАП - С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-2217-1305363-091-001/21.04.2015 г. на ТД на НАП - С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 4.2012 г. 56 747,48 лв с лихви, за периода м. 12.2013 г. е начислен допълнително данък върху добавената стойност 176 002,54 лв с лихви и са определени задължения за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. общо 93 552,97 лв с лихви. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдени са възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба като съдът е достигнал до правилни правни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Бил е сключен предварителен договор от 18.07.2011 г. за прехвърляне на недвижим имот от "Инвестор БГ" ЕООД на ревизираното лице срещу 1 850 000 лв, който са изменили с договор от 2.12.2011 г. за бартер, според който плащането на част от цената по предварителния договор ще се извърши с ваучери на мобилни оператори на стойност 935 472,40 лв. Обосновано съдът е приел предвид събраните доказателства, че страните не са целели последиците на сключения предварителен договор, след като "Инвестор БГ" ЕООД не е придобил права върху имота по предварителен договор с трето лице, което е дало обяснения, че предварителният договор не е влязъл в сила поради неплатен задатък и не е сключван окончателен договор по него. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 56 747,48 лв и са начислени лихви по фактури на "Инвестор БГ" ЕООД от м. 4.2012 г. с предмет "външни услуги" на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като не е налице доставка от "Инвестор БГ"ЕООД на ревизираното лице и право на приспадане на данъчен кредит не е възникнало. Правилно съдът е приел, че не е осъществена доставка по предварителния договор, който няма вещно-прехвърлителен ефект и по който окончателен договор не е сключен. При липса на доставка от "Инвестор БГ" ЕООД на ревизираното лице фактурите са издадени без основание и без основание е начислен данък в тях, както правилно са приели органите по приходите и съдът. Доводът, че е налице авансово плащане по предварителния договор, което в условията на бартер съставлява данъчно събитие и за насрещната престация на "Инвестор БГ"ЕООД не е основателен предвид посочения във фактурите предмет - "външни услуги", които обосновано съдът е приел, че не могат да се обвържат с неизпълнения и неизпълним предварителен договор. За м. 12.2013 г. в РА е начислен допълнително данък върху добавената стойност 176 002,54 лв с лихви на основание чл. 86, ал. 1 и 2 и чл. 67 от ЗДДС върху стойността по фактура № 1130/21.12.2013 г. за вътреобщностна доставка от ревизираното лице на "МТ фууд" - Гърция, която не е осъществена. Правилен е изводът на съда, че не са представени доказателства по чл. 45 от ППЗДДС, установяващи осъществяване на вътреобщностна доставка от ревизираното лице на гръцко дружество, след като спедиторската фирма няма разписка за предаване на пратката на гръцкото дружеството. Не са налице условията на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагане с нулева ставка на стойността по фактурата. Правилен е изводът на органите по приходите и съдът, че ваучерите на български мобилни оператори са реализирани в страната, където са използваеми и имат икономическа стойност. Законосъобразен е изводът на съда, за правилно приложение на чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за 2011 г. и 2012 г. в РА като е увеличен финансовият резултат за всяка от годините с разходите по фактурите на "Инвестор БГ" ЕООД с предмет "външни услуги", чието осчетоводяване е неправилно, след като не са документално обосновани. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение 6457,07 лв за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,