Решение № 13124 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2010 г.

Решение № 13124 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Михаил Йорданов Стоев, от гр. Кюстендил, против решение № 103 от 26.11.2009 г., постановено по адм. д. № 5105/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания (АДВ), чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалба против заповед № 472/20.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АДВ, с която служебното правоотношение на Михаил Стоев е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - по взаимно съгласие на страните. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод е законосъобразен и е в съответствие със събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото се установило, че държавният служител подал молба за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие, която е входирана в АДВ - Регионална дирекция София с вх. № С-30-01-2-27/14.03.2009 г., а след това и в АДВ на 16.03.2009 г. На 20.03.2009 г. органът по назначаването издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Михаил Стоев, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., а като фактическо основание е посочил - подадена молба. Оспорената заповед била изпратена за връчване на държавния служител по пощата с известие за доставяне, но като непотърсена била върната в АДВ. С оглед на установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд, че спрямо Стоев са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. са правилни и законосъобразни. Органът по назначаването е приел направеното предложение в законоустановения срок и е издал заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В случая изпълнителният директор не само е дал съгласието си за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител в деня на постъпване на молбата в агенцията, като е поставил резолюция "да" на 16.03.2009 г., но е издал и заповедта в 10-дневния срок. Фактът, че изпълнителният директор на АДВ не е уведомил служителя, че приема направеното предложение, правилно е приет от първоинстанционния съд за несъществен недостатък, тъй като целта на уведомяването е да установи наличието на взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение. В случая административният орган несъмнено е приел предложението, което е изразено в издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Обстоятелството, че същият е положил усилия, но не е успял да уведоми държавния служител за издадена заповед поради това, че Стоев е ползвал законоустановен отпуск по болест, не води до извод за неосъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Ето защо като е направил заключението за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че написаната от него молба не е надлежно подадена и заведена в канцеларията на Изпълнителния директор на АДВ, поради което не е налице валидно изразена воля за прекратяване на служебното му правоотношение. Както бе посочено по-горе молбата е входирана, в АДВ - Регионална дирекция София на 14.03.2009 г., а след това и в АДВ - Министерство на финансите на 16.03.2009 г. С молба вх. № 30-01-43/23.03.2009 г. (л. 21 от делото), адресирана до органа по назначаването, Михаил Стоев изрично заявява, че на 13.03.2009 г. е подал молба за прекратяване на служебното му правоотношение, но размислил и моли същата да не се уважава. Следователно твърдението, че с молбата не е изразено валидно волеизявление, е неоснователно. Не е налице и оттегляне на същата, тъй като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение вече е била издадена, т. е. органът по назначаването е приел направеното предложение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,