Решение № 7481 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1698/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД срещу решение 2170 от 26.11.2024 г. по адм. дело 359/2024 г. на Административен съд Сливен, с което отменен отказът на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД с ЕИК: 207172780 по заявление от Х. А. Б. от 04.06.2024 г., в частта, в която не е предоставено копие или обобщена информация от съдържащите се в договор за паричен заем 4301246 от 29.10.2021 г. лични данни, не е предоставено потвърждение дали се обработват лични данни по повод посочения в заявлението договор за предоставяне на гаранция 4301246 и не се предоставя копие от тези лични данни и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за погрешно заключението на съда, че предоставената в табличен вид информация на субекта на данни не е достатъчна и не отговаря на разбиранията на Съда на Европейския съюз за обобщена информация от съдържащата се в договора. Възразява по извода на съда, че след като не е предоставено копие от договорите на субекта на данни, правата на субекта са нарушени, т. к. същият разполага с договорите още от момента на сключването им и администраторът на лични данни е предоставил отговор с конкретна и изчерпателна информация. Поддържа, че обработката на данни от страна на дружеството е ограничена до целите на договора за цесия. Съдът неправилно е интерпретирал част от относимата нормативна уредба, по-точно Насоки 01/2022 на Европейския комитет по защита на данните и съдебната практика по сходни казуси. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и да се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Х. А. Б., чрез пълномощника си и с писмен отговор, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна, че между "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД и Х. А. Б. е възникнало правоотношение по силата на прехвърляне на вземане по сключен договор за паричен заем. На 04.06.2024 г. Х. Б., в качеството й на субект на лични данни, е подала по електронен път заявление, чрез пълномощника си, до "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, получено на 05.06.2024 г., да й бъдат предоставени: свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпвали за погашения по двата договора, както и за погашения на кои компоненти от тези договори са използвани заплатените суми (лихва, главница неустойки и др.), както и предоставяне на копия от двата договора. С обжалваният пред първоинстанционния съд акт администраторът на лични данни е предоставил информация в табличен вид за обработваните лични данни на заявителката и не е предоставил исканите копия на документи. Правилно съдът е приел, че оспореният акт представлява отказ на администратора на лични данни да предостави на субекта на данни копие на документите, в които се съдържат нейни лични данни. Информацията, която се съдържа в отговора до заявителката е предоставена по начин, който не позволява да се извлекат конкретни данни по съществени клаузи на договорите. Съдът е достигнал до обосновано заключение, че отговорът на администратора на лични данни е в нарушение на член 15, параграф 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът е извел правилен извод, че субектът на данни има право да получи точна и разбираема реплика по договорите за кредит и договора за цесия, за да има възможност да упражни ефективно правата си по Регламент (ЕС) 2016/679. В т. 31 от Решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС по дело С-487/2021 г. е посочено, че в член 15, параграф 3 ОРЗД се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението на администратора, като по-специално в първото изречение се посочва формата, под която администраторът трябва да предостави личните данни, които са в процес на обработване", а именно копие". С решението си Съдът на ЕС приема, че: 1) Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2) Член 15, параграф 3, трето изречение от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. Ето защо, неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че заявителката е разполагала с копие на договорите за кредит още от момента на сключването им, а договорът за цесия не е сключен с нея и не следва да й предоставя същият, поради което не е допуснал нарушения на задължението по член 15, параграф 3 ОРЗД, както неправилно е счел решаващият съд. Не се споделят възраженията на касатора, че за реализиране на правото на достъп, предвидено в член 15 ОРЗД, не е необходимо да се предоставят копия на документите на лицето, а е достатъчно данните да са предоставени по начин, който трябва да позволи на субекта на данни да провери дали свързаните с него данни са точни и дали се обработват законосъобразно. Предоставената информация в табличен вид не покрива условието предоставената информация да гарантира ефективно упражняване на правата на субекта на данни и съдът правилно е приел, че за постигане на целите на член 15 във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът на данни следва да предостави на заявителката исканите копия от документи. По отношение на възражението на касатора във връзка с целите, за които се иска предоставянето на копия, Съдът на ЕС с Решение от 26 октомври 2023 г. по дело С-307/2022 г. казва, че член 12, параграф 5 и член 15, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В този контекст релевираните оплаквания, че целите, за които се иска предоставянето на копия от документите, са различни от залегналите в член 12 и член 15 ОРЗД и съответно твърденията за злоупотреба с права от касационния ответник, не се кредитират като основателни. Извън спорния предмет са доводите на касатора, свързани с правните характеристики на договора за цесия и възникването и развитието на облигационните отношения между страните по този договор. Същите не намират опора в цитираните Насоки 01/2022 г. относно правата на субектите на данни. В Раздел 6, т. 6.2. от Насоки 01/2022 г. е посочено, че администраторът на лични данни е длъжен да вземе предвид правата и свободите на другите лица, но съображенията и мерките в тази връзка не следва да представляват основание за отказ за предоставяне на цялата информация на съответния субект на данни. Съдебната практика, цитирана в касационната жалба и представените съдебни решения на административните съдилища с нея не обвързват касационната инстанция. В тази връзка трябва да се отбележи, че Върховният административен съд е имал възможност по сходен казус да се произнесе по адм. дело 1825/2023 г., адм. дело 2067/2025г., адм.дело 10796/2024г. V отд. на ВАС. Не се установяват допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. АС - Сливен е постановил решение след събиране на допустимите и относими към предмета на спора доказателства, които е анализирал и обсъдил подробно. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД следва да заплати на Х. А. Б. сумата 900лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,