Решение № 551 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- гр. Велико Търново, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Маринова, против Решение 20/15.02.2023 г., постановено по адм. дело 692/2022 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което по жалба на ТЕМ-ХРИСТОВООД, [ЕИК] е отменено Решение 1012-04-146#1/12.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ В.Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалба срещу Задължителни предписания ЗД-1-04-01187416/24.08.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Велико Търново. Развити са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Искането е за отмяна на съдебния акт в оспорената част. Ответникът ТЕМ - ХРИСТОВ ООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е Решение 1012-04-146#1/12.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ В.Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалба срещу Задължителни предписания ЗД-1-04-01187416/24.08.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Велико Търново. За да отмени оспорения административен акт по жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но не в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. Съдът е обосновал тезата, че е налице основание за отмяна на задължителните предписания, тъй като лицата И. Матев и Н. Мустафа реално са упражнявали трудовата дейност по сключените трудови договори и за тях е възникнало осигурително правоотношение съгласно чл.10 КСО. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловят неговата неправилност. От фактическа страна по делото е установено, че старши инспектор по осигуряването, на основание чл. 108, ал.1, т.3 КСО и Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ на ТЕМ-ХРИСТОВ ООД със Задължителни предписания от 24.08.2022 г. е разпоредено да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т,1 КСО на И. Матеев и Н. Мустафа. Като мотив е посочено, че визираните лица не са престирали труд по смисъла на трудовото и осигурителното законодателство и не попадат в кръга на осигурените лица. С Решение 1012-04-146#1/12.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ В.Търново, е отхвърлена като неоснователна жалба срещу Задължителни предписания ЗД-1-04-01187416/24.08.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Велико Търново. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал, в хода на съдебното производство пред първата инстанция решаващият съдебен състав е извел необоснован извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че той е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби. Спорният по делото въпрос е дали назначените лица И. Митев и Н. Мустафа са престирали труд през 2021 г. и 2022 г., по силата на сключените трудови договори с ТЕМ-ХРИСТОВ ООД, за който да подлежат на осигуряване по смисъла на чл.4. КСО. В случая съдът не е възприел мотивите на административния орган, че лицата не са престирали труд при дружеството осигурител съгласно трудовите договори, следователно не възниква осигурително правоотношение, поради което данните за осигурени лица следва да бъдат заличени. Извършването на трудова дейност е юридическият факт, от който възниква осигурителното правоотношение и правата на страните по него. Сключването на трудови договори не е елемент на осигурителното правоотношение с форма за действителност или за доказването му, като съществуването на осигурително отношение може да се установява на общо основание с всички доказателства и доказателствени средства. В настоящия случай липсата на осигурително правоотношение е фактически и правен извод за липса на извършвана трудова дейност на лицата по трудовите договори. В тежест на осигурителя е да установи тези факти, като в издадените предписания са посочените фактическите основания за такъв извод, който определя и заличаване на данните за осигурени лица. В случая неправилно единствено въз основа на свидетелските показания на управителя на търговското дружество Д. Петрушев и осигуреното лице И. Матев, съдът е приел, че се установява реално извършване на трудова дейност по сключените трудови договори, съответно е възникнало осигуряване, съгласно изискването на чл.10 КСО. От писмените доказателства се установява, че подадените от осигурителя данни за посочените лица не отразяват действителното положение съгласно сключените между страните трудови договори и изплащателните ведомости, и другите посочени документи относно трудовото правоотношение. Предвид изложеното по-горе, настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на решаващия съд, че лицата са престирали труд, който да обоснова и осигурително правоотношение. Предвид горните съображения, обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 100,00 лв. за всяка инстанция предвид сложността на спора и обема на оказаната правна защита. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,