Решение № 16779 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2011 г.

Решение № 16779 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Биотон - ГППМП" ООД - гр. Велико Търново, представлявано от управителя Мария Пенева, чрез пълномощника адв. Пламен Червенков, против решение № 146/21.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1067/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана изх. № 29-05-1805/06.12.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - гр. Велико Търново, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата и писмени бележки от пълномощника адв. Аня Минчева, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Биотон - ГППМП" ООД против писмена покана изх. № 29-05-1805/06.12.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Велико Търново за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 2537,24 лв. в резултат на превишаване на определените регулативни стандарти /РС/ за четвъртото тримесечие на 2009 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се поделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РДЧ09-984/17.11.2010 г. на директора на РЗОК, е назначена тематична финансова проверка на лечебното заведение за извънболнична медицинска помощ "Биотон - ГППМП" ООД за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № ПМ/ф/114/24.11.2010 г. и протокол за неоснователно получени суми № ПМ/ф/115/24.11.2010 г. В резултат на направените констатации директорът на РЗОК е отправил процесната писмена покана за внасяне по сметка на РЗОК на дължимата сума в размер на 2537,24 лв., представляваща заплатени средства за медико-диагностични дейности /МДД/ за четвъртото тримесечие на 2009 г., назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. По делото е установено, че жалбоподателят е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор /ИД/ № 040223/27.02.2009 г. С протокол № 1/30.10.2009 г. и протокол за изменение № 2/17.12.2009 г. са определени индивидуалните РС за четвъртото тримесечие на 2009 г., включително за направления за медико-диагностични дейности /МДД/ - бл. МЗ-НЗОК № 4. Според чл. 37, ал. 1 и 2 от ИД броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 37 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК, представлявана от РЗОК/ заплатените средства за медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От съставения при проверката констативен протокол се установява, че за четвъртото тримесечие на 2009 г. общата стойност на МДД, назначени от изпълнителя на медицинска помощ и заплатени по бланки МЗ-НЗОК № 4 е 14130,43 лв., при обща стойност по РС /протокол № 1 и протокол № 2/ - 11680 лв., заедно с допустимото превишение от 10% - 1168 лв., и при отчитане на задължението за компенсиране на надвишението от 15 % от предходното тримесечие - 1254,81 лв., е констатирано превишение в размер на 2537,24 лв. Констатираното превишение по същество не се оспорва от изпълнителя на медицинска помощ. Предвид изложеното се налага извода, че е налице щета за НЗОК в размер на 2527,24 лв., равняваща се на изплатените суми за превишението на РС по посочените бланки обр. МЗ-НЗОК № 4 за издадени и изплатени направления за МДД. Извършено е плащане от бюджета на НЗОК над определените РС за МДД за четвъртото тримесечие на 2009 г., поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 37, ал. 3 от ИД и чл. 233, ал. 1 от НРД - 2006 г. С оглед на това обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с регулативните стандарти стойности на МДД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Изложените в касационната жалба съображения са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени от съда, като направените изводи се споделят от настоящия състав. Касаторът по същество поддържа становище, че принципно е недопустимо лимитирането на разходите за медицинска помощ посредством регулативни стандарти. Това становище не може да бъде възприето, предвид постановеното решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд, в което е посочено, че тълкуването на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ, която се предоставя на осигурените лица не са неограничени, а трябва да бъдат определени /по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности/. Според същото решение високоспециализираните дейности и медико-диагностичните дейности могат да бъдат изпълнявани безплатно за гражданите само до размера на утвърдените със съответния закон за бюджета на НЗОК средства и превишението на тези средства представлява неоснователно плащане и е щета за НЗОК, която следва да бъде възстановена от лицата, които са я причинили. Не може да бъде споделено и становището на касатора, че не е ясно как са определени РС. Механизмът на формиране на бюджета на НЗОК, както и правилата за определяне на регулативните стандарти за всеки ИМП, са правно регламентирани. Ежегодно Народното събрание утвърждава със закон бюджет на НЗОК, като определя средствата, които могат да бъдат изразходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико - диагностична дейност, а от УС на НЗОК се приемат Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. В § 4 ПЗР от действащите за 2009 г. правила, представляващи Приложение № 16 към решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, е регламентирано, че РЗОК определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални параметри за съответното тримесечие. Самият РС не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С подписването на съответния протокол за определяне на РС за тримесечието, РС стават част от индивидуалния договор между НЗОК и ИМП и неизпълнението на РС, изразяващо се в превишение на определените РС, представлява нарушение на договора и подлежи на санкциониране по предвидения в самия договор и в НРД ред - чрез възстановяване на неоснователно изплатените суми в превишение на определените РС. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Предвид неоснователността на касационната жалба ответникът по делото - РЗОК - гр. Велико Търново има право на разноски, но по делото не са представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,