Решение № 10907 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15927/2010 г.

Решение № 10907 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15927/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Георгиев Стивасарев от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Таня Стивасарева, против решение № 1469/5.11.2010 г., постановено по адм. дело № 1923/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 268/5.09.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 5011284546/30.07.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че сумите за пенсия са получени добросъвестно, поради което не дължи връщането им съгласно чл. 114, ал. 2 КСО. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Поборникова, оспорва жалбата. В писмено възражение се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Атанас Георгиев Стивасарев против решение № 268/5.09.2008 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, с което е оставено в сила разпореждане № 5011284546/30.07.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Пловдив за връщане на неправилно изплатена пенсия в размер на 3376,59 лв., от които главница за периода 1.12.2007 г. - 31.07.2008 г. в размер на 2807,87 лв. и лихва по чл. 113 КСО - 568,72 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е постановено връщане на неправилно изплатените суми за пенсия, тъй като при извършената проверка е установено, че пенсията на Атанас Стивасарев е отпусната с разпореждане от 2.04.2008 г. без да е налице прекратяване на осигуряването към датата на възникване на основанието за пенсиониране. С решение от 17.07.2008 г. на директора на РУСО разпореждането за отпускане на пенсия е отменено, като е отказано отпускане на пенсията и това решение е потвърдено от ВАС с решение № 3209/11.03.2010 г. На това основание е издадено разпореждането за връщане на неправомерно изплатените суми за пенсия, което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на РУСО. Според съда спорът по делото е дали жалбоподателят е получил сумите добросъвестно и в тази връзка дали дължи връщане на същите съобразно чл. 114, ал. 2 КСО. На 18.07.2008 г. жалбоподателят е подал две нови декларации по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ), като с първата е декларирал отново прекратяване на дейността от 1.12.2007 г., а с втората е декларирал възстановяване на дейността, но от дата 15.12.2007 г. Съдът е приел, че тези декларации не са породили правни последици, тъй като НООСЛБГРЧ не предвижда подобен ред за промяна на вече декларирани обстоятелства във връзка с осигурителните правоотношения на самоосигуряващите се лица за минали отчетни периоди. Освен това декларацията за промяна на датата на възобновяване на трудовата дейност на едноличния търговец не може да промени обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят не е бил с прекратено осигуряване. Съдът е направил извода, че Атанас Стивасарев е получил сумите за пенсии недобросъвестно, тъй като при подаване на заявлението за пенсиониране е декларирал невярното обстоятелство, че е прекратил осигуряването си от 1.12.2007 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна не съществува спор, като релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на решението. От Атанас Стивасарев, касатор в настоящото производство, е подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 12.12.2007 г., към което е приложил декларация по чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧ (с променено заглавие от 1.01.2010 г. - Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица), заведена в ТД на НАП гр. Пловдив на 6.12.2007 г., в която е декларирано от същия, че прекратява дейността си, за която е регистриран като самоосигуряващо се лице, считано от дата 1.12.2007 г.; с разпореждане от 2.04.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО гр. Пловдив е отпусната исканата пенсия. Разпореждането е обжалвано пред директора на РУСО относно определения размер на осигурителния доход за относимите периоди. На 23.04.2008 г. Атанас Стивасарев е подал нова декларация по чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧ, в която е декларирал възобновяване на дейността си като ЕТ, считано от 1.12.2007 г. Във връзка с тази декларация и предвид данните от заверената осигурителна книжка, според която лицето е осигурявано за цялата 2007 г. без прекъсване, с решение № 212/17.07.2008 г. на директора на РУСО - гр. Пловдив, постановено по реда на чл. 117 КСО е отменено разпореждането за отпускане на пенсията и въпросът е решен по същество, като е отказано отпускане на исканата пенсия, по съображения, че не е налице прекратяване на осигуряването и са дадени указания за събиране на изплатената без правно основание сума за времето от 1.12.2007 г. до 31.07.2008 г. Това решение на директора на РУСО е потвърдено при обжалването пред съда с решение № 1487/6.11.2009 г. по адм. дело № 1199/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, оставено в сила с решение № 3209/11.03.2010 г. по адм. дело № 16192/2009 г. на ВАС, шесто отделение. Въз основа на указанията в решение № 212/17.07.2008 г. на директора на РУСО е издадено разпореждане № 5011284546/30.07.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", потвърдено с решение № 268/5.09.2008 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, което е предмет на оспорването пред съда. Предвид наличието на влязло в сила решение № 212/17.07.2008 г. на директора на РУСО, с което е прието, че не е било налице основание за отпускане на пенсията на Атанас Стивасарев, считано от 1.12.2007 г., поради това че не е било прекратено осигуряването и не са били изпълнени кумулативните изисквания по чл. 94, ал. 1 КСО, то този въпрос не следва да бъде допълнително обсъждан. След като не е било налице основание за отпускане на пенсията, считано от 1.12.2007 г., то сумите за пенсия за периода от тази дата до 31.07.2008 г. са неправомерно изплатени на лицето. Спорът по делото е свързан единствено с въпроса дали тези суми са получени добросъвестно от Атанас Стивасарев. Отговорът на този въпрос, който е даден от първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на 114 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане на разпоредби на международни договори, по които страна е Р България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид доказателствата от делото се налага извода, че при получаването на сумите Атанас Стивасарев е действал недобросъвестно. При подаване на заявлението за пенсиониране същият е декларирал, че е прекратил осигуряването си, считано от 1.12.2007 г., което не съответства на обективната действителност, тъй като с подадената декларация на 23.04.2008 г. по чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧ е декларирал, че от дата 1.12.2007 г. възобновява дейността. Липсата на прекратяване на дейността и съответно на осигуряването се потвърждава от данните в осигурителната книжка, според които осигуряването за 2007 г. е без прекъсване за пълни 12 месеца, като са внесени осигурителните вноски. При тези данни не подлежи на съмнение знанието на лицето, че не е налице прекъсване на дейността и съответно на осигуряването. Поради това същият е получил сумите недобросъвестно и дължи връщането им на основание чл. 114, ал. 1 КСО заедно с лихвите по чл. 113. Изводът за недобросъвестност не се променя от подаването на нова декларация по чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧ, в която е посочена дата на възобновяване на дейността - 15.12.2007 г. Тази декларация е подадена на 18.07.2008 г., т. е. след постановяване на решение № 212/17.07.2008 г. на директора на РУСО, поради което очевидно е подадена с оглед нуждите на производството за възстановяване на сумите, като се има предвид, че още с посоченото решение на директора на РУСО са дадени указания за събиране на неправомерно получените суми. Изложените в касационната жалба доводи за незнание или неразбиране на законовите изисквания за отпускане на пенсия от страна на жалбоподателя, не могат да обоснован извод за добросъвестност. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основание за отмяна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,