Решение № 15827 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2018 г.

Решение № 15827 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Колев, чрез адв. Стоянов срещу решение № 90 от 22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1019/2017 г. по описа на Административен съд – П.. С решението е осъдена ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН)- гр. С. да заплати Н. Колев понастоящем в затвора [населено място], обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лева, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията при затвора гр. С. Загора за периода от 24.10.2014 г. до 31.05.2015 г., както и в затвора гр. П. от 01.06.2015 г. до 12.10.2015 г., ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част от исковата претенция до пълния й предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлена, като неоснователна. Касационният жалбоподател обжалва горецитираното решение в изцяло с твърдения за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил установените обстоятелства и доказателства в съвкупност, което е довело до неговата необоснованост. Счита, че решението не е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и определения размер не е справедлив. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция. Подадена е и втора касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията " МП, чрез юриск. Чолаков, с която се оспорва решението в осъдителната част с доводи за необоснованост. При постановяване на съдебното решение не са съобразени действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от съществено значение за правилното решаване на правния спор. Иска се отмяна изцяло на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба на Колев. По отношение на касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията"счита същата за основателна. Подържа доводи, че при постановяване на съдебното решение са допуснати сочените в нея касационни нарушения. Съдебното решение е необосновано, и според прокуратурата неправилно е прието, като краен извод, че са налице комулативните изисквания на ЗОДОВ, за ангажиране на отговорността на касатора. Позовава се на решение на ЕСПЧ по делото Мурсич срещу Хърватска относно необходимостта от преценяване на всички обстоятелства, а не да се абсолютизира правното значение на неосигуряването на площ от 4 кв. м. за всеки в килията, както е сторил първоинстанционния съд. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира касационните жалби за допустими, като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: С решение № 15489 от 18.12.2017 г. постановено по адмд. № 7417/2016 г. по описа на Върховния административен съд, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд -гр. П. С обжалваното решение, Административния съд – П. е осъдил ГД "ИН" при МП - С. да заплати на ищеца на основание чл. 284 и сл. ЗИНЗС сумата от 600(шестотин )лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.10.2014 г. до 31.05.2015 г. на престоя му в затвора гр. С. Загора и за периода от 01.06.2015 г. до12.10.2015 г. за престоя му в затвора П., причинени в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на двата затвора, поради настаняването му в килии в които са настанени повече затворници без да се съобрази площта на помещението. В останалата част до претендирания размер искът е отхвърлен. За да стигне до този правен резултат, Административния съд – П., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният срещу ГД "ИН" - гр. С. иск за претърпени неимуществени вреди в периода, през които ищецът е пребивавал двата затвора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража(ЗИНЗС). При новото разглеждане на делото въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел иска за частично доказан по основание. Съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на подадената от Колев искова молба, АС-П. е приел за доказани твърдяните от ищеца незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията при двата затвора, изразяващи се в неосигуряване на минимално изискуемата по закон свободна жилищна площ и лоши битови условия. Изискана е справка от началника на затвора гр. С. Загора от която е установено, че в килиите няма санитарен възел и течаща вода. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, административният съд е приел за доказани твърденията, че администрацията на затвора не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават задържаните лица, включително и ищецът. В повечето време на престоя си, ищецът е бил настанен с повече хора в килията и жизненото пространство е било значително под предвидените стандарти възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Съдът е приел, че допускайки изтърпяване на наказанието при тези условия, администрацията на затвора е нарушила разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че при лошите условия при които ищецът е пребивал в затвора, при изключително минимални размери на разполагаема жилищна площ за почти целия период на пребиваване, липсата на санитарни помещения, доказват твърдяното от него нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека е установено. Счетено е, че негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт, претърпени от Колев в резултат на условията при които е поставен да изтърпи наказанието си, надвишават неизбежното ниво на страдание, и водят до причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на основни човешки права, унижения и накърняване на човешкото достойнство на ищеца. В крайна сметка, съдът е приел, че кумулативно са налице елементите от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът на Колев следва да бъде уважен в размер на 600 лв. Така постановеното решение е правилно. То е постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и / или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. В настоящия случай е безспорно доказано, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури условия на пребиваване през целия претендиран от страна на Колев период, през който същият е изтърпявал наказанието си в затворите в гр. П. и С. З., които не унижават човешкото достойнство. Лошите условия, водещи до пренаселеност на килиите безспорно налагат извода за унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Д. е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, затворната администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Същият е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които правилно са квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията - установено е че е пребивавал в килии в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти. Обосновано е прието от страна на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в местата за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за частично доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважен частично предявения иск за претърпени неимуществени вреди. Неоснователни са възраженията на касатора ГДИН по отношение на определения от съда размер на обезщетението. Обезщетението в така определения размер от 600 лева е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. Размерът на обезщетението следва да се определи при отчитане на всички установени по делото относими факти, а в случая размерът му се явява справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и с оглед на установеното по делото, както и при съобразяване със съществуващата съдебната практика. Така определеният размер съответства, както на периода на търпенето на вредите, така и на интензитета на същите. С оглед гореизложеното и двете касационната жалби се явява неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение следва да бъде оставено, като правилно в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: