Решение № 198 от 2.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2012 г.

Решение № 198 от 2.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от "Асоциация на денталните дилъри в България", представлявана от председателя Т., от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител адвокат Я. против частта от въззивно решение № 655 от 25.04.2012 г. по в. гр. д. № 3047/11 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 18.04.11 г. по гр. д. № 3079/08 г. на СГС, с която Изпълнителна агенция по лекарствата е осъдена да заплати на "Асоциация на денталните дилъри в България" сумата от 85 000 лв., представляваща неправомерно събрани държавни такси по З. /за 17 нейни членове по 5 000 лв./, претендирани като обезщетение за причинените от увреждането на колективния интерес вреди и е прекратено производството по делото в тази част, като са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в тази част и постановяване на нов с уважаване на иска. Касационното обжалване е допуснато с определение № 317 от 13.03.2013 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по поставен въпрос за съдържанието и характеристиките на понятието "колективен интерес"по смисъла на чл. 379, ал. 3 от ГПК и по-специално: следва ли колективният интерес да се разбира като сбор от индивидуални притезания, които се явяват колективни единствено поради общността на вредите? Общата воля на колектива достатъчна ли е, за да определи наличие на колективен интерес? Преценката на съда до това дали посоченият от ищеца като колективен интерес е допустим от закона, ли се свежда ? В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Производството по колективни искове, уредено в глава тридесет и трета от ГПК е едно от няколкото особените искови производства, регламентирани в част трета на кодекса. Затова предвидените правила са приложими само и единствено за искове, целящи осигуряване защита на установен колективен интерес. Когато интересът не е такъв, а е индивидуален -приложими са правилата на общия исков ред. Особеностите на колективния иск са свързани със страните и предмета му. Ищецът по него винаги е групов субект - група лица, които не са и не е възможно да бъдат индивидуално определени, но са определяеми по определени обективни признаци, характеризиращи колектива и нарушението, което е осъществено в определен период от време и в определено пространство. Лицата, които предявяват иска, са особен вид представители на колектива, които извършват процесуалните действия от негово име и за негова сметка. С предявяването на иска се упражнява правото на защита на всички лица, включени в колектива и иска се предявява от негово име. Тъй като ищецът е групов субект, трябва да е налице общ за групата колективен правен интерес от предявяване на иска. Този засегнат колективен интерес следва да е конкретизиран от ищеца в исковата молба въз основа на посочени от него факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. О., която законът изисква, е свързана с реализиране последиците на колективния иск, включително получаване на обезщетение за вредите, причинени на колективния интерес. В противен случай, съгласно чл. 380, ал. 2 ГПК, предявената искова молба е нередовна поради невъзможност да се изведе процесуалната легитимация на засегнатите лица /опр. - 380/3.05.11 г. по ч. т. д. № 298/11 г. на II т. о./. Наличието на определяем колективен интерес, който да е общ за цялата група лица, от чието име се предявява иска е определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 379 от ГПК. Установената практика е единна, че с колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. Наличието на няколко индивидуални притезания, които са заявени заедно само поради идентичност на претърпените от отделните лица вреди, не обосновават колективен интерес по смисъла на чл. 379 от ГПК. Искът за обезщетение на вредите, причинени на колективния интерес не е иск за вредите, причинени на всяко от отделните лица. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният от въззивния съд акт, с който е прието, че предявеният иск е недопустим, е правилен и следва да бъде потвърден. Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че заявеното от ищците в исковата молба увреждане, което се изразява в неправомерно /без законово основание/ събиране на такса от 5 000 лв. за издаване на разрешение за търговия на едро с медицински изделия, в полза на ответната агенция от всеки един заявител по ЗЛАХМ (отм.), засяга не колективен, а личен интерес, който съответства на размера на платената такса. Конкретните последици на нарушението, изразяващо се в неправомерно събиране /съответно заплащане/ на такса от 5 000 лв., са засегнали патримониума на всяко заплатило я лице, поради което за поправянето им, приложим е общия исков ред, а не специалния по чл. 379 от ГПК. Предявеният от "Асоциация на денталните дилъри в България" иск за присъждане на обезщетение за причинени от увреждането на колективния интерес вреди, произтичащи от внасяне на суми от по 5 000 лв. от 17 нейни членове - конкретни фирми, извършващи търговия на едро по ЗЛАХМ в областта на денталната медицина /при встъпили по реда на чл. 383 от ГПК като "други увредени лица" на още две юридически лица/ е недопустим поради липса на установен защитим колективен интерес и правилно производството по делото прекратено. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение