Решение № 5150 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2015 г.

ВАСII отделение28.04.2016 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 27 април 2015 г., постановено по адм. д. № 489/2014 г. по описа на Административен съд В. Т.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5150 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. В. Търново срещу решение № 160 от 27 април 2015 г., постановено по адм. д. № 489/2014 г. по описа на Административен съд В. Т. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 041400538/14 март 2014 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 242/6 юни 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника по касация "Вселена - 5" ЕООД със седалище гр. В. Търново, представлявано от управителя А. К. А., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на "Вселена - 5" ЕООД срещу ревизионен акт № 041400538/14 март 2014 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 242/6 юни 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, с който за данъчните периоди от 1 януари 2011 г. до 31 август 2011 г. по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на търговеца е начислен ДДС в размер на 77 629.53 лева, в резултат на което е установен ДДС за довнасяне в размер на 72 101.68 лева и лихви за него - 20 964.52 лева. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен в частта, в която е начислен ДДС в размер на 74 892.13 лева и съответните лихви, поради което го е отменил в тази част и е присъдил в тежест на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново разноски в размер на 2710.81 лева. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част и е присъдил в полза на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново разноски в размер на 117.27 лева. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В обжалваната си част решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен е извода на съда относно определената данъчна основа за облагане 449 352.76 лева - неотчетени абонаментни такси. Тази сума не се явява приход на жалбоподателя, а на оператора "Булсатком" АД, на който "Вселена - 5" ЕООД е само представител по договора за представителство от 27 юни 2011 г. Правилен е и изводът, че именно "Булсатком" АД е лицето, предоставящо на потребителите реално услугата с цел увеличаване икономическите изгоди за предприятието си и собствения си капитал, и че при събирането на таксите от крайните потребители на цифровите услуги, доставяни от "Булсатком" АД, "Вселена - 5" ЕООД не създава добавена стойност по отношение на оборотите от събираните такси, отчетени с касовите апарати на самия оператор. Това е така, тъй като жалбоподателят действа от името и за сметка на цифровия оператор. В този смисъл, законосъобразно е приетото, че начисления данък се дължи само по отношение на дължимото възнаграждение от 2% върху събраните суми съгласно договора за търговско представителство. Ето защо обосновано е прието, че като е приел за данъчна основа цялата сума от събраните абонаментни такси, органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт, който правилно е бил отменен от съда в тази му част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1