Решение № 7726 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез адв. Делчев, САК - процесуален представител, срещу решение 8887 от 17.06.2024 г., постановено по адм. д. 11730/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба се излагат доводи за допуснати от страна на първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в приемане на назначената СТЕ, въпреки изложени твърдения от страна на касатора за допуснати грешки от експерта и отказ на съдебния състав да допусне допълнителна СТЕ по въпроси, поставени от Комисията. Това според касатора е повлияло на крайния изход на съдебния спор, за което е съдействал и отказа на съдебния състав да назначи допълнителна експертиза, която да изясни спорните моменти по заключението.

Необосноваността на съдебното решение в касационната жалба бива мотивирана с обстоятелството, че първоинстанционният съдебен състав в мотивите на решението е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя, докато тези на органа, изложени в отговор на жалбата и в писмената защита е пренебрегнал.

По съществото на спора на първо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, резултирало в допуснато нарушение на правото на защита на ответника още в хода на административното производство. Изразено е мнение за това, че липсва нормативно изискване съгласно регламент (ЕС) 1227/2011 и чл.74а от ЗЕ за надлежно информиране на проверяваното лице за съдържанието на доклада от предварителното проучване и за конкретните факти въз основа, на които производството е било образувано. Оспорва се обстоятелството, че информирането на Кумер ООД само за една от подозрителните сделки не може да бъде възприето като съществено процесуално нарушение, доколкото се сочи, че КЕВР е изпълнила задължението си да информира жалбоподателя за образуваното производство и е задавало въпроси, свързани с общата икономическа стратегия на дружеството през 2020г. Разяснява се, че именно след изготвяне на доклада на проверяваното дружество се предоставя възможност за запознаването му със същия и представяне на доказателства в подкрепа на защитната му теза. Посочва се , че в конкретна част от доклада са били обсъдени и трите сделки, предмет на нарушението

На следващо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд за липса на надеждна и ясна квалификация на извършеното нарушение, което да е довело до осуетяване на възможността за пълноправна и адекватна защита в така проведеното производство. Оспорва се така приетото нарушение да е допуснато посредством ограничаване възможността на жалбоподателя да узнае обхвата на нарушението, което бива проверявано, като се позовава на разпоредбата на чл.74а, ал.1 ЗЕ и общо на Регламент (ЕС) 1227/2011. Счита, че докладът е обективирана форма на извършена проверка проучване на твърдения за извършени нарушения. Посочено е, че и трите сделки присъстват в описанието на осъществените подозрителни сделки, като жалбоподателят в своето становище е изразил мнение по всяка една от тях.

Оспорва се и заключението на първоинстанционния съд за липса на надеждна и ясна квалификация на извършеното нарушение. Изразява се несъгласие с извода на съда за наличие на обстоятелства, сочещи на едновременна квалификация на нарушението от страна на КЕВР както като манипулиране на пазарите на електрическа енергия, по смисъла на чл.2, пар.2 от REMIT, така и на извършен опит за манипулиране на пазара. Оспорва се и извода на съда за липса на квалификация на извършеното нарушение, поради изброяване на няколко от съставите на изпълнителното деяния по чл.2, пар.2 REMIT (част от които резултатни, а други на просто извършване), което в комбинация с приетите, като извършени няколко на брой манипулативни сделки водело до неяснота на оспореното решение до степен равняваща се на липса на мотивираност в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Счита, че според приложимата европейска правна рамка липсва изискване за подвеждане на всяка установена форма на поведение под отделен състав.

Твърденията на касатора са в подкрепа на становището за надлежно мотивиране на оспорения административен акт, посредством правилно посочване на правната квалификация на нарушенията, допуснати посредством извършените три сделки като такива на чл.5 вр. с чл.2, ал.2, б.а), i) и ii), от Регламент (ЕС) 1227/2011. Счита, че изброяването на повече от едно изпълнителни деяния, осъществени посредством една и съща сделка, не е в нарушение на цитирания регламент, като довършването на всяко едно от тях е било доказано от събраните в административното производство доказателства и сделките са изследвани както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Оспорва се изводът на съдебния състав, направен според касатора на основата на констатацията на експерта, изготвил СТЕ, че сключените сделки съответстват на правилата и условията на БНЕБ, което не отхвърляло извършване на сочените нарушения по Регламента. Подчертава се, че девиациите на трите санкционирани сделки значително се различават от тези на мнозинството сделки от същия вид, което сочи на неавтентичния им характер. По този начин според тезата на касатора се давали подвеждащи сигнали или се определяли цени на изкуствено равнище, като се сочи и това, че съпътстващото поведение на Кумер ООД също било в подкрепа на тези изводи на органа. По съществото на спора се подчертава, че неправилно са били възприети и тълкувани от страна на първоинстанционния съд отклонението в профила на всички сделки, а именно липсата на изпълнение на една от тях първата от 30.01.2020г., необичайната клауза на търга от 30.01.2020г., според която продавачът, а не инициаторът на търга има възможност да се възползва от допустимите отклонения, нетипично дългия период на доставка от 18 месеца по третата сделка от 12.06.2020г., необичайното отклонение в цената на договорената електроенергия по сделката от 30.01.2020г., явяваща се най-ниската от стартирането на пазарен сегмент ЦПДД през 2016г., значителния дял на сделките в сегмента около 6% за 2020г. (без отклоненията), наличието на концентрация на сделки между същите пазарни участници, доколкото Кумер ООД е търгувал единствено с Мост Енерджи АД , надхвърлянето на финансовия капацитет на Кумер ООД по сделките, както и икономическата необоснованост, преценена с оглед неизпълнението в пълен обем на сделката от 12.06.2020г. Всички тези обстоятелства според касатора в съвкупност, както и сложната комплексна обстановка, е довело до неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по делото и до неправилни правни изводи от страна на първоинстанционния съд, включително това, че между сделките липсва обща връзка обосноваваща разглеждането им като цялостна стратегия с оглед поведението на участниците, действащи след предварително съгласуване.

Според становището на касатора, размерът на наложената на дружеството имуществена санкция е определен правилно и обосновано, съобразно правилата в Методиката на КЕВР за определяне на санкциите и глобите по чл.224г от ЗЕ, според която правилно за предходна финансова година е счетена годината преди решението на КЕВР /2021 г./, а не годината преди нарушението /2019 г./.

В крайна сметка се отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по същество за отхвърляне на предявената жалба срещу административния акт и за потвърждаване на Решение4 R/14.11.2023г. като законосъобразно и обосновано и постановено в съответствие с целта на закона. В допълнителна молба от 15.01.2025 г. касаторът излага становище за незаконосъобразния начин на приключване на първоинстанционното производство. Обосновава мнение, че в случай на възприемане на становището за допуснато съществено прцесуално нарушение, доколкото въпросът, предмет на оспорения акт е от изключителната компетентност на КЕВР, съдът е следвало да върне преписката за ново разглеждане от страна на органа с цел отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Доколкото в касационната жалба се оспорва изводът на първоинстанционния съд за резултатния характер на нарушението по чл.5, вр. чл.2, пар.2, б.а, т.i и оттам за недоказаност на елемент от изпълнителното деяние на нарушението, както и се възразява срещу начина на възприемане и прилагане на разпоредбата на чл.2, пар.2, б.а, т. II от Регламента, т.е. срещу приложението на материалните норми на Регламента, с нарочна молба от 15.01.2025г. е направено искане по реда на чл.267, пар.2 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване смисъла на същите норми, а именно:

1. Следва ли чл. 5 във връзка с чл. 2. параграф 2, буква а, точка i) и чл. 2, параграф 2, буква .а, точка II) от Регламент (ЕС) 1227/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия да се тълкува в смисъл, че ефектът при нарушението под формата на манипулация на пазара представлява отделен и същностно различен елемент от даването или вероятността да бъдат дадени лъжливи или подвеждащи сигнали (при манипулация по чл. 5 от REMIT във връзка с чл. 2, параграф 2. буква а, точка (i)) или от определянето или вероятността да се определи цена на изкуствено равнище (при манипулация по чл. 5 от REMIT във връзка с чл. 2, параграф 2. буква ..а, точка (II)).

2. Следва ли чл. 5 във връзка с чл. 2, параграф 2, буква а, точка i) и чл. 2. параграф 2. буква а, точка И) от Регламент (ЕС) 1227/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия да се тълкува в смисъл, че за установяването на нарушение под формата на манипулация на пазара националният регулаторен орган по смисъла на чл. 2. Параграф 10 от Регламента следва да докаже, че е налице ефект от поведението върху пазара (реален ефект), тоест пазарът да се е променил като пряка последица от манипулацията?

3. В случай на положителен отговор на втория въпрос, задължен ли е националният регулаторен орган във всеки случай да доказва, че ефектът от манипулативното поведение по смисъла на чл. 2, параграф 2, буква а, точка (i) от Регламент (ЕС) 1227/2011 се изразява в действителна промяна на търсенето, предлагането или цените на съответния енергиен продукт на едро на пазара или е достатъчно да установи, че е налице даване или вероятност за даване на сигнали, които имат отношение към търсенето, предлагането или цените на съответния енергиен продукт на едро и тези сигнали са лъжливи или подвеждащи?

На последно място се претендират и сторените по делото разноски по приложен списък.

Ответникът Кумер ООД, представлявано от адв.Костолов, САК, в нарочен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя. Подчертава, че според фактологията на развилото се производство, то е открито с предмет сделката, сключена от жалбоподателя на 30.01.2023г., в доклада по чл.74м, ал.4 ЗЕ е била включена и тази от 12.06.2020г., а едва с обжалваното решение е била ангажирана отговорността му и за сключената сделка на 31.01.2020г. Във връзка с изложеното приема за обосновани и правилни констатациите на административния съд за това, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с установяване на изпълнителното деяние в пълнота и неговата правна квалификация според разпоредбите на чл.2, ал.2, а), i) и ii) от Регламент (ЕС) 1227/2011.Правилно според ответника по касационната жалба решаващият съд приел наличие в обжалваното решение на несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочените в него правни квалификации, съставляващо нарушение на чл.59 ал.2, т.4 от АПК.

Изразява подкрепа в полза на извода на първоинстанционния съд за липса на обосновка на обвързването на отделните сделки в съвкупност, поради липсата на обективни и субективни критерии за това. В съгласие с изразеното от първоинстанционния съд, припомня механизмът на осъществяване на търговете на енергийната борса, като обяснява, че до приключването на процедурата същата е отворена и за други участници, които посредством наддавателни предложения могат да влияят на крайния резултат на търга, поради което същият не може да бъде манипулиран, поради което се възприема заключението на АССГ, че трите сделки не са сключени след съгласуване, както и това, че трите сделки поради своята законосъобразност не дават подвеждащи сигнали по отношение на търсенето или предлагането на енергийни продукти наедро. В тази връзка поддържа, че са изпълнени изискванията на чл.2, пар.2, ба, т. ii от Регламент (ЕС) 1227/2011 за наличие изключението за липса на манипулация. Изразено е мнение и за недоказаност резултатния характер на деянието в сочената от страна на органа форма на довършеност на спорната между страните манипулация на пазара, като в подкрепа на това се позовава и на заключението по изслушаната и приета по делото СТЕ. Прави се искане за оставяне в сила на обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно. Претендират се сторените по делото разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение на неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният съдебен акт е постановен в производство, образувано по жалба на Кумер- ООД срещу Решение R 4/14.11.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ в частта му по т. ІІ, т. 1 и 2, с което на дружеството на основание чл.74н, ал.1, т.2 вр. с чл.224г, ал.1 и ал.3 от Закона за енергетиката е установено като извършено от страна на жалбоподателя нарушение на чл. 5, предложение първо - манипулиране на пазара за търговия на едро с електрическа енергия, от Регламент ЕС) 1227/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия и му е била наложена имуществена санкция в размер на 1 057 026 лева за осъществени три броя сделки, сключени съответно на 30.01.2020г., 31.01.2020г. и 12.06.2020г. с дружеството Мост Енерджи АД, за всяка от които се сочи съответно: за първата, че е дала подвеждащ сигнал по отношение на предлагането на електрическа енергия на едро и е определена цена на електрическата енергия на едро на изкуствено равнище; за втората, че е дала подвеждащ сигнал по отношение на предлагането на електрическа енергия на едро; за третата, че е дала подвеждащ сигнал по отношение на търсенето на електрическа енергия на едро, все изпълнителни по смисъла на чл.2, ал.2, буква а), i), чл.2, ал.2, буква а), ii) от REMIT.

От фактическа страна, административният съд е установил, че КЕВР е провел производство по реда на Глава седма а Контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) 1227/2011 от Закона за енергетиката, приета на осн. чл.13 от Регламент 1227/2011 на ЕП и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия /Регламента или REMIT/, приключило с издаване на обжалваното решение 4R/14.11.2023 г. Производството е инициирано по сигнал на Българска независима енергийна борса ЕАД, съдържащ данни за извършена търговска сделка на пазара на едро на електроенергия от страна наМост Енерджи АД и Кумер- ООД , които пораждат съмнения за осъществена забранена пазарна манипулация по смисъла на чл.3 и/или чл.5 от Регламента.

Въз основа на така получените доклади било образувано производството пред КЕВР, за което в съответствие с чл. 74а, ал. 7 от ЗЕ били уведомени проучваните лица и била изискана информация за осъществената от тях сделка, както и за общата им пазарна стратегия на пазара на едро на електрическа енергия през 2020г.

С решение, обективирано в протокол 6R от 16.06.2023 г., на основание чл. 74м, ал. 2, т. 2 от ЗЕ КЕВР е приела доклад - вх. Е-Дк-720#1/16.06.2023г. Същият е бил изпратен на проверяваните лица и на основание 74м, ал. 4 от ЗЕ Комисията е определила едномесечен срок за предоставяне на писмено становище, считано от датата на получаване на доклада и приложенията към него.

На основание чл. 74м, ал. 6 от ЗЕ проверяваните лица били уведомени, че могат писмено да заявят желанието си да бъдат изслушани от комисията. Установено било, че жалбоподателят се е възползвал от предоставената му процедурна възможност и в определения му от КЕВР срок е депозирал Становище вх. Е-13-265-4/28.07.2023г.

Въз основа на доказателствата, събрани в производството по чл.74а и сл. от ЗЕ и след анализ на търговското поведение на двете дружества, органът е постановил оспореното пред АССГ Решение, с което приел, че двете дружества в качеството си на участници на пазара на едро на енергия по см. на чл.2, ал.7 от Регламента, на три отделни дати през 2020г. са осъществили три търговски сделки на пазара на едро на енергия, в сегмент ЦПДД, Екран Търгове (Auctions) в нарушение нa забраната за пазарна манипулация по чл.5 от Регламента.

По отношение на първата сделка от 30.01.2020г. заключил, че е реализирана на нереално ниска цена, без ангажимент да бъде изпълнена и без реален интерес към покупка или продажба (привидна сделка).

По отношение на втората сделка от 31.01.2020г. органът приел, че същата не е изолирана, а в съвкупност с тази от предходния ден,като поради заложеното в нея отклонение от -100% била сключени без твърд ангажимент да бъде изпълнена, което обстоятелство е тълкувано като една от първите установени практики за подаване на лъжливи или подвеждащи сигнали според насоките на АСРЕ.

По отношение на третата сделка от 12.06.2020г. в оспорения акт КЕВР приела, че наред с липсата на ясен ангажимент да бъдела изпълнена като предходните две, заложеното в търга отклонение от +1000% многократно превишавало икономическия и финансов капацитет на купувача, предвид установените активи и печалбите на дружеството за 2020г. и 2019г., като този обем не съответствал и на реалните нужди от покупка на електрическа енергия от страна на Кумер ООД.

Въз основа на изложеното в оспорения акт бил направен извод за предварително съгласуване на условията по търговете и на графиците за доставка, заради възможна стратегия за споделяне на печалби и загуби между двете дружества.

Отхвърлена е била защитната версия на жалбоподателя за хеджиране на бъдещите доставки посредством фючърсни клаузи или опции, тъй като според органът липсват всички елементи на подобни клаузи и най вече заплащането на премия както и липсата на твърд ангажимент по обратно изкупуване на опцията/актива.

В обобщение регулаторът е достигнал до извод, че Мост Енерджи АД и Кумер ООД са се възползвали от пропуски на пазарния дизайн в периода до юни 2020г., за да реализират търговски сделки, които отговарят на критериите за икономически необосновани (неавтентични) трансакции. Според становището на органа допустимостта на сделките по правилата на БНЕБ ЕАД не може да се разглежда като изключение от забраната за пазарна манипулация, която е била нарушена посредством сключването на сделки без ангажимент да бъдат изпълнени, тъй като са икономически необосновани или зад тях не стои реален интерес от покупка, респ. продажба. Фиксираната цена е квалифицирана и като форма на определяне на цена на изкуствено равнище, което поведение в цялост е преценено като изпращане на подвеждащи сигнали към останалите пазарни участници в нарушение на чл.5 от REMIT. Като допълнителен аргумент в полза на възможна манипулация на пазара от страна на органа било посочено и наличие на съвпадение в един от упълномощените търговски представители на борсата и за двете дружества, който е действал единствено за Кумер ООД през цялата 2020г., но не е бил заличен от Мост Енерджи АД, което макар и да не е било забранено, според КЕВР е предпоставка за възможно съгласуване на поведения и сделки.

При горните данни и на основание чл. 74н, ал. 1, т. 2 и чл. 224г, ал.1 и ал.3 от ЗЕ, чл.155р, ал.1, т.1 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 5, предложение първо, във връзка с чл. 2, ал. 2, буква a), i), чл. 2, ал. 2, буква a), ii)от Регламент (ЕС) 1227/2011 КЕВР е установила, че Кумер ООД е извършило нарушение по чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/20011 манипулиране на пазара, осъществено чрез сделки които дават подвеждащи сигнали по отношение на търсенето на електрическа енергия, а една от тях и определяща цена на електрическата енергия на едро на изкуствено равнище , както и сделка даваща подвеждащи сигнали по отношение на търсенето на електрическа енергия, за което му била наложена имуществена санкция в размер на 1 057 026 лв., представляваща 10% от стойността на продажбите на дружеството. При определяне размера на имуществената санкция КЕВР посочила в решението си, че е взела предвид тежестта на нарушението и степента на влияние върху пазара на едро на енергия, продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а конкретният размер на санкцията е определен в съответствие с методите и принципите, залегнали в Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по чл. 224г от ЗЕ (Методиката).

В съдебното производство са били приети като доказателства документите към административната преписка, както и заключение на вещо лице по експертиза, именована съдебно техническа относно обема и стойността на процесните сделки, както и съответствието им с правилата и практиките на организирания борсов пазар. Поставени са били и въпроси свързани с пазарното поведение на жалбоподателя.

При горните фактически установявания и след анализ на приложимия закон, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на уреденият по глава седма а от ЗЕ,чл.74а-чл.74р от ЗЕ специален ред за установяване на административни нарушения, в изпълнение на чл. 13 от Регламент (ЕС) 1227/2011 за прилагане на забрани срещу пазарна злоупотреба.

Заключил е, че при провеждане на производството е спазен специалния ред за установяване на административно нарушение по глава VІІа, чл. 74а 74р от ЗЕ, в изпълнение на чл. 13 от Регламент (ЕС) 1227/2011 за прилагане на забрани срещу пазарна злоупотреба. Въпреки това, при разглеждане на спора по същество, първостепенният съд е достигнал до заключение за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на оспореното решение отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

С оспорвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че КЕВР е допуснала съществено нарушение в процедурата, изразяващо се в лишаване на сочения нарушител от възможността да разбере какво точно е обвинението. Споделил е изложените в жалбата доводи на Кумер ООД, че е разширен обхвата на така сочените манипулативни сделки. Този извод на първостепенния съд е бил обоснован с това, че с решението за иницииране на производството - Решение 1R от 10.06.2020 г. Комисията е открила такова за установяване на нарушения по чл. 5 от REMIT, като предмет на проверка е била сделката сключена на 30.01.2020 г. На 30.09.2021 г. дружеството е уведомено за образуване на производството и същото е отговорило на въпроси, свързани именно със сделката от 30.01.2020 г. В последствие с Доклада по чл. 74м ЗЕ от 16.06.2023 г. били определени като манипулативни две от сделките - тази от 30.01.2020 г. и сделката от 12.06.2020 г., за което жалбоподателят е узнал при връчване на доклада на 28.06.2023 г., поради което, post factum на доклада е изразил становище и по отношение на втората сделка. Едва с обжалваното решение Комисията е приела, че и сделката, сключена на 31.01.2020 г. също има характеристики на манипулативна сделка, като прави извода, че трите сделки са манипулативни като част от обща стратегия на пазарните участници.

По този начин според първостепенната съдебна инстанция административният орган е възпрепятствал Кумер ООД ефективно да упражни правото си на защита, доколкото фактическите установявания и правни квалификации, приети от органа по време на целия период на проверка, изложени в Решение 1R, в Доклада по чл. 74м ЗЕ и в обжалваното решение значително се различават, тоест не е ясно какви са правните квалификации на поведението на жалбоподателя през процесния период, както и кое действие на Кумер ООД Комисията е приела че нарушава чл. 5 от REMIT. Процесуалното нарушение е съществено и опорочава административния акт до степен която обуславя неговата отмяна дори и само на това основание.

На второ място, според АССГ характера на проведеното производство обосновава извод за това, че функцията на КЕВР в същото е на административнонаказващ орган, който следва да посочи конкретно неправомерното поведение на нарушителя и да го квалифицира по съответния състав на нарушената правна норма, които процесуални правила, гарантиращи яснота на обвинението, не са спазени от КЕВР.

Според първоинстанционния съд, описаната в Решението на КЕВР фактическа обстановка не съответства на посочените в същото правни основания/правна квалификация, тъй като в обстоятелствената част на Решението е посочено, че и трите процесни сделки водят до манипулиране на пазарите за търговия на едро с електроенергия по смисъла на член 2 пар. 2, б. а, т. i и ii от REMIT даване на подвеждащи сигнали и определяне на цената на изкуствено равнище, които се приемат за възможни опити за манипулация на пазарите за търговия на едро с електрическа енергия и се считат за нарушение на прилагането на забраните срещу пазарна злоупотреба, съгласно чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011, но това словесно описание на нарушението не съответства на посочената в решението правна квалификация на нарушението на всяка сделка по отделно.

АССГ е възприел за нарушение и това, че в обстоятелствената част на акта не е посочено и не е конкретизирано, а и по делото не е установено какви действия са извършени от нарушителя, както и кой от всички цитирани състави на нарушение покрива това действие/поведение. Правната квалификация на деянието според съдебния състав не е съответна на фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена нормативна разпоредба. От фактическата формулировка и правна обосновка на Решението не се следват еднозначни правни изводи за волята на административния орган по фактите и по приложението на закона.

Счел е, че несъответствието на фактите по преписката със законовите разпоредби е винаги толкова съществено нарушение, че води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя /ТР 4/22.04.2004 г. по дело ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС/. Липсата на надлежна квалификация на извършеното нарушение и на мотивите за определянето на такава квалификация, води до съществен порок на решението.

В тази връзка, изложените в жалбата възражения, че алтернативното квалифициране на действията на жалбоподателя /и то съвкупно, а не деяние по деяние/ под няколко отделни състава, всеки от които има различни по тежест и интензитет нарушения на чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011, някои от които предполагат умишлено поведение, други не, както и това, че някои от тях представляват реално осъществена пазарна манипулация, като една част са резултатни, а други на формално извършване, води напрактика до липса на квалификация на извършеното нарушение, което е в противоречие с изискването за мотивираност на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съдът е счел, че при издаване на обжалвания административен акт са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган е бил длъжен да преценява всички факти и обстоятелства от значение за случая, докато според същия състав, в решението не са били посочени конкретни факти и обстоятелства, които да доведат до вземането на решение за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя, като административният орган се е задоволил само да опише въпросните сделки и да направи произволни предположения, на които е базирал решението си, без да изследва действителната фактическа обстановка.

На трето място АССГ е приел в оспореното решение, че в атакуваната му част административният акт е постановен и при нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК,тъй като санкционираното нарушение, квалифицирано като форма на манипулиране на пазара за търговия на едро с електрическа енергия е останало недоказано. Според първоинстанционния съд Комисията не е успяла да докаже при условията на пълно и главно доказване, извършването на санкционираните нарушения, тъй като недоказано е останало това, че установените от нея практики на нарушителя са довели до ефективно манипулиране на пазара, че сделките представляват част от обща стратегия на двете дружества и следва да се разглеждат в съвкупност, че процесните сделки са сключени след предварително съгласуване между страните, че всяка една от трите процесни сделки давала подвеждащи сигнали по отношение на предлагането или търсенето на енергийни продукти на едро , че сделките са били сключени без твърд ангажимент да бъдат изпълнени в нарушение на чл. 16 от Правилата за поведение на борсов пазар, сегменти Ден напред и В рамките на деня

По-натам, според първостепенната инстанция, при определяне на размера на имуществената санкция също е било допуснато нарушение на материалния закон изразило се в неправилно определяне на предходната финансова година по смисъла на чл.224г, ал.1 ЗЕ като година предхождаща решението на КЕВР, вместо тази на осъществяване на нарушението, като по този начин неправилно бил определен размера на наложената санкция на основа на общия оборот на същата финансова година, в която твърди, че са извършени трите манипулативни сделки.

На последно място съдът е счел, че при постановяване на Решението, Комисията е нарушила и основни принципи на административно-наказателното производство, а именно принципа за равенство, залегнал в чл. 8 АПК доколкото несанкционирани са останали множество сделки със сходни параметри на пазара в сегмент ЦПДД, което водело до избирателност и непредвидимост в отношенията орган участник, като този начин според съдебния състав жалбоподателят е поставен в неравностойно положение спрямо останалите търговци на електроенергия участващи на пазара.

При горните изводи първоинстанционният съд е отменил оспореното решение и е присъдил сторените по делото разноски в полза на жалбоподателя.

Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при съблюдаване нормите на материалния закон, съдопроизводствените правила и обосновано.

Съображенията за това са следните:

Производството, реализирано от КЕВР по реда на Глава седма а от Закона за енергетиката, приключило с издаване на оспорения административен акт е особено административнонаказателно производство. Същото се отклонява от установения в ЗАНН процесуален ред за провеждане на процедура по установяване и санкциониране на допуснати административни нарушения, свързани с интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. То въвежда различен процесуален ред и особености, съобразени със спецификата на разследваните две нарушения по чл.3 и чл.5 от Регламента. Макар те да се отличават от общия процесуален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите на административни нарушения, такаустановените правила са съобразени с основните принципи на наказателните производства в широк смисъл и са в състояние да гарантират защитените от закона и международния правов ред принципи на провеждане на производството, и гарантиращи справедливост и защита на правата на участниците в процеса . В този смисъл приложими са принципите на върховенство на закона, провеждане на производството в разумни срокове, презумпция за невиновност, осигуряване на правото на защита, служебно прилагане на давността и др. По тази причина, макар посочената глава да съдържа процедурните правила за установяване на нарушения на чл.3 и чл.5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 ( Регламента)и за налагане на санкции на основание чл.74н, ал.1, т.2 вр. с чл.224г от ЗЕ, при провеждане на производството изброените по-горе принципи следва да бъдат съблюдавани непрекъснато.

Оспореният административен акт е краен резултат, който обективира в себе си правните и фактически установявания от проведеното особено производство и следва да съдържа пълно, ясно и точно описание на установеното неправомерно поведение на нарушителя, да го квалифицира съобразно предвидените в Регламента диспозиции на чл.2, ал.2 и ал.3 и да налага съответното наказание по чл.224г от ЗЕ. От значение за законосъобразния характер на наложената санкция е и законосъобразното, при гарантиране процесуалните права на участниците, провеждане на административнонаказателното производство. В този смисъл, на контрол от страна на съда при оспорване на акта подлежат всички процесуални действия, инициирали и реализирали административната отговорност на нарушителя.

На първо място настоящата касационна инстанция изразява съгласие с извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в съответствие с предоставените му правомощия по чл. 21, ал.1, т. 41а във вр с чл. 74н, ал. 1т. 2 и чл. 224г, ал. 5 от ЗЕ, при спазване на уреденият по глава 7а, чл. 74а 74р от ЗЕ специален ред за установяване на административно нарушение, в изпълнение на чл. 13 от Регламент (ЕС) 1227/2011 за прилагане на забрани срещу пазарна злоупотреба.

На следващо място, съдебният състав намира, че установената фактическа обстановка не се оспорва от страните в процеса. Според същата производството е образувано въз основа на предварително проучване. Разпоредбата на чл.74а , ал.1 ЗЕ изброява лимитативно субектите, които разполагат с процесуална възможност да сезират КЕВР за нарушаване на чл.3 и чл.5 от Регламента. Сред тях според т.2 на цитираната норма са лицата, които извършват сделки по занятие по смисъла на Регламент (ЕС) 1227/2011; Безспорно Българска Независима Енергийна Борса ЕАД (БНЕБ ЕАД) е лице, което попада в посочената хипотеза. Уведомлението е осъществено с Писмо изх. И-127/05.02.2020г. В условията на обвързана компетентност председателят на КЕВР е длъжен със своя заповед да определи длъжностни лица, които да извършат предварително проучване за наличие на обосновано предположение за извършено нарушение, съгласно нормата на чл.74а, ал.2 ЗЕ. От семантичния прочит на чл.74, ал.1 и ал.2 ЗЕ става ясно, че както сигналът, така и проверката следва да касаят конкретно, твърдяно или преполагаемо деяние, т.е. такова което може по някакъв начин да бъде индивидуализирано в най-общ план, т.е. по основни параметри, каквито са: сочения извършител/извършители, време и място на осъществяване на деянието и поне най-обща представа за това какво е сторено от него/тях. Целта е да бъде определен предмета на предварителната проверка, чийто доклад разполага със съществена роля по отношение вземането на решение за образуване на самото производство за установяване на нарушение на чл.3. и чл.5 от Регламента.

В конкретния случай с Решение на КЕВР, прието на закрито заседание на основания чл.74а, ал.5, т.1 ЗЕ, т.е. на база на предварителното проучване органът е решил да образува производство за установяване на нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011. В този етап на производството безспорно се касае за конкретно нарушение, с конкретни параметри, което предстои да бъде разследвано. Съдът установява тези параметри от Протокол 1Р/10.06.2020г. Заподозрени като извършители са Мост Енерджи АД и Кумер ООД, като време на извършване на нарушението е посочен периода 30.01.2020г. 31.01.2020г., като засегнат пазар вследствие на нарушението се сочи организирания борсов пазар на електрическа енергия , сегмент ЦПДД, като предмет на разследване е посочена сделката, извършена посредством обявен търг от купувач Мост Енерджи АД и с Продавач Кумер ООД на необичайно ниска според статистиката на БНЕБ ЕАД цена. Със Заповед З-Е-98/19.06.2020г. председателят на КЕВР е определил компетентни да извършат проверката длъжностни лица, която е била изменена с такава с З-Е-70/17.02.2023г0, извършила замяна на част от проверяващите.

Липсват данни и доказателства в периода от образуване на производството - 19.06.2020г. 30.09.2020г. да са били извършвани каквито и да било процесуални действия. Между страните липсва спор, а това се установява и от уведомително писмо Е-13-265-4/30.09.2021г., че проверяваното лице за пръв път е било уведомено за образуваното производство за установяване на нарушение по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011г. на същата дата. В самото уведомление като предмет на разследване присъства отново единствено сделката от 30.01.2020г. По повод на същата са изискани доказателства и обяснения от заподозрените дружества и такива безспорно са постъпили от тях, като допълнителна информация относно упълномощените за подаване на оферти на ЦПДД лица и за всички сделки, сключени през годината между двете дружества. Въз основа на събраните доказателства , след приключване на проверката длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6 ЗЕ са представили на комисията доклад на основание чл.74м, ал.1 ЗЕ, като в същия за пръв път като нарушение присъства и сделката, сключена на ЦПДД на 12.06.2020г. Тя е разгледана и обсъдена като отделно деяние без изложени изводи за наличие на общ елемент или характеристика които да сочат че се касае за едно общо нарушение. В коментирания доклад и двете нарушения са квалифицирани като манипулация на пазарите за търговия на едро с електроенергия по чл.2, ал.2, б.а, т.i от Регламента. Със същия доклад в т. IV.1. Анализ на подозрителните сделки, експертите изрично достигат до заключение, че сделката сключена на 31 януари 2020г. не съдържа характеристики на манипулативна търговия. По тази причина, липсва правен анализ и изследване на естеството и ефекта й. С протоколно решение от същата дата 6R/16.06.2023г. КЕВР е приел доклада на основание чл.74м, ал.2, т.2 ЗЕ . Доколкото не се е възползвала от процесуалната възможност по т.1 на същата норма да даде задължителни указания за извършване на допълнително проучване, като определи срок за тяхното изпълнение, следва че с приемането на доклада комисията се е съгласила с фактите, обстоятелствата и изводите такива, каквито са изложени в самия доклад. Доказателство за това обстоятелство е фактът, че същият се връчва на заподозрените страни с указания за възможност да предоставят становища, чието съдържание като форма на защита е обусловено изцяло от обвиненията, посочени в самия доклад, фактическите установявания и правните изводи на приетия доклад. При такаосъществените процесуални действия за пръв път с оспореното решение като нарушение на чл.5, вр. чл.2, ал.2 от Рергламента е посочена и съответно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Кумер ООД и за сделката от 31.01.2020г., както и за пръв път деянията (сключените сделки) са възприети и като осъществени в нарушение на чл.2, ал.2, б.а, т,ii от Регламента, т.е. възприета е и нова, втора, правна квалификация, различна от тази приета от комисията с Доклада по чл.74м, ал.2, т.2 от ЗЕ, по която са поискани и дадени и обясненията на самите заподозрени в производството страни.

При такаустановените факти относно начина на реализиране на административнонаказателното производство, съдът намира за правилен извода на първоинстанционния съд за допуснати в производството съществени процесуални нарушения, ограничили правото на участие и защита на касатора в проведеното административно-наказателно производство. Когато нарушенията касаят ограничаване правото на защита на санкционираното лице, съдът служебно следи за това.

Правилен при така установените факти и обстоятелства се явява изводът на административния съд София град, че предмета на разследване, за който в крайна сметка е ангажирана административнонаказателната отговорност на Кумер ООД е изменян неколкократно при нарушаване на съдопроизводствените правила за това. От една страна следва да бъде отбелязано, че самата заповед за упълномощаване на разследващите бива опорочена до степен да не посочва предмета на разследване, което е в нарушение на процесуалните правомощия на същите лица и на правото на защита на разследваните. Проверките са винаги ad hoc, на база на индивидуализирания от КЕВР предмет. Обратното би означавало неимоверна власт за проверка и придобиване на всякаква информация, включително такава, която не е във връзка с инициираното разследване, какъвто не е смисълът на провежданото производство. Въпреки това, от друга страна събирането на информация извън предмета на разследването само по себе си не е незаконосъобразно според нормата на закона. В този случай , обаче, установените данни не могат автоматично да бъдат включени в производството по разследването, тъй като излизат извън предмета на първоначално инициираната проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 47в, ал.4 АПК, когато документите съдържат данни, които пораждат основателни съмнения и за други нарушения по Регламент (ЕС) 1227/2011, същите се изземват и въз основа на тях комисията може да започне ново производство. Смисълът на тази императивна правна норма е да легитимира, както събраните извън първоначалната проверка доказателства, така и да разшири предмета на провежданото производство или да обоснове провеждането на второ по ред такова, с различен предмет. Като не са спазили такацитираните нормативни задължения, от една страна длъжностните лица, а от друга и самата Комисия на първо място са компрометирали законосъобразния ред за събиране и приобщаване на доказателствата, касаещи второто визирано в доклада нарушение. Липсва изричен административен акт на КЕВР, който да санкционира и легитимира събирането на допълнителни данни за извършеното на 12.06.2020г. нарушение, както и за провеждане на производството спрямо него. Тази констатация води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което опорочава проведеното разследване в тази му част. Разпоредбата на чл. 47в, ал.4 ЗЕ е гаранционна, чиято цел е да обезпечи както възможността за провеждане на служебно разследване от страна на Комисията в обхват надхвърлящ сигнала на БНЕБ ЕАД, така и да гарантира процесуалното право на защита на заподозрените лица в пълен обем. Предвид изложеното, събраните доказателства и извършеното разследване на сделката от 12.06.2020г. се явяват опорочени до степен да не могат да бъдат зачетени, тъй като липсва изричен акт за иницииране на подобно производство и в този смисъл събраните без надлежно упълномощаване доказателства и без надлежното им приобщаване по предвидения процесуален ред, са негодни да установят обвинителната теза на органа. Предвидената гаранция е с оглед обезпечаване зачитането на правата на участниците в търговския оборот на електроенергия, сред които правото на защита на лична информация, правото на защита на търговската тайна, правото на собственост и т.н. Непровеждането на производството по предвидения процесуален ред създава предпоставки за колизия на всички или част от осъществените процесуално-следствени действия с тези права и за засягане правната сфера на сочените за нарушители дружества повече от необходимото за осъществяване на процесното разследване.

По- натам, съдебният състав взема предвид и това, че по отношение на сделката, реализирана между заподозрените лица на 31.01.2020г. до постановяване на оспореното Решение на КЕВР, 4 R/14.11.2023г.санкциониращо и трите сделки между двете дружества, сключени през 2020г. нито е искано обяснение от страните по сделката, нито същите са били наясно, че тя е предмет на разследване. За тази сделка важат изводите, изложени и за предходната коментирана такава от 12.06.2020г. След като липсва акт за иницииране на производство за посоченото нарушение, това безспорно е възпрепятствало и ограничило в значителна степен правото на защита на ответника по касация, а от друга страна, както бе посочено и по-рано е опорочило доказателствената съвкупност, в подкрепа на санкциониращата теза на органа. Тези обстоятелства препятстват разглеждането на тези две сделки, като форми на нарушение по същество. Този порок не може да бъде превъзмогнат и посредством опита на административния орган да обоснове наличието на едно общо административно нарушение, за което е определена и обща санкция, тъй като това обстоятелство отново не е било доведено до знанието на дружеството по предвидения в ЗЕ ред, за да има възможност същото да изложи обяснения и представи доказателства по тази обща квалификация и свързаното с нея разследване. В този смисъл, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че съвкупното квалифициране действията на жалбоподателя едновременно под няколко от диспозициите на чл.2, ал.2, б.а от Регламента, които притежават различни елементи, различни форми на изпълнителни деяния и различни характеристики води до съществена неяснота относно правната квалификация на нарушението, периода на осъществяването му, както и наличието при осъществяването му на противоправен резулат.

Предвидената в закона възможност в хипотеза на несъгласие или на непълно съгласие с внесения за разглеждане доклад преди постановяване на санкционното решение е уредена в разпоредбата на чл. 74м, ал.2, т.1 ЗЕ. Според същата норма Комисията може даде задължителни указания за извършване на допълнително проучване, като определи срок за тяхното изпълнение; Вместо да стори това, в разглеждания случай тя е иззела функциите на длъжностните лица, осъществяващи функцията на разследващ орган и въпреки, че е приела техния доклад, е постановила решение, съществено различаващо се от този доклад, както по отношение на част от фактическата обстановка, така и на направените въз основа на нея правни изводи. Нещо повече, наред с допуснатите по-горе пороци в провеждане на производството, в оспореното решение за пръв път е възприета и нова правна квалификация на действията на заподозрените участници, а именно такава по чл.2, ал.2, б.а, т.ii от Регламента.

Производството по характеристиките си и реда за провеждането му стои близо до административни санкционни производства като тези на КЗК и дисциплинарните производства по ангажиране дисциплинарната отговорност на дл. лица и служители в държавната администрация. По тази причина, установените в същите практики за гарантиране правилното и законосъобразно провеждане на производството следва да се ползват mutatis mutandis за обезпечаване правилното и законосъобразно провеждане и на настоящото производство. В този смисъл, констатираното нарушение в правото на защита на сочения като нарушител търговец пряко засяга негови права защитими с разпоредбите на чл.6 право на справедлив процес, чл.8, право на личен и семеен живот и чл.1 от Протокол 1 право на собственост, от ЕКПЧ. Те сочат на основание за отмяна на оспорения административен акт в цялост без разглеждането му по същество, до какъвто извод правилно е достигал и съдебният състав на първоинстанционния съд. По тази причина и при спазване на горните стандарти неоснователно се явява настояването на наказващия орган, че при отмяна делото е следвало да му бъде изпратено обратно за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Именно поради наказателния характер на производството в широк смисъл подобен изход на спора би влязъл в пряко противоречие с Тълкувателно решение 3 от 22.12.2015г. по Тълкувателно дело 3 от 2015г. по описа на ВКС. На първо място това решение установява като стандарт за съдилища теста Енгел, утвърден в практиката на ЕСПЧ, като критерий за разграничаване наказателния характер на производствата, от такива с различно правно естество. В това отношение приложими са три основни фактора, които спрямо санкции, налагани в национални административни производства, свързани с материи от компетенциите на ЕС биват обстоятелствено изяснени в Решението на СЕС по Дело С-97/21, където в параграфи 41 и 42 съдът отбелязва, че чл. 50 от Хартата се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като наказателни, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, че са с наказателноправен характер. В този смисъл според СЕС този характер може да произтича първо от самото естество на въпросното нарушение и от степента на тежест на санкциите, до които то може да доведе (в този смисъл решения от 20 март 2018 г., Menci, C524/15, т. 30 и от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima , C439/19, т. 88).

По-натам, според указанията на СЕС касателно естеството на нарушението, се предполага проверка дали разглежданата мярка преследва по-специално репресивна цел, без преследването от нея и на превантивна цел да може само по себе си да я лиши от квалификацията ѝ като наказателноправна санкция. Това обстоятелство в конкретния случай е налице, тъй като липсват каквито и да било индикации за компенсаторен характер на обжалваната имуществена санкция. Въпросът за нанесените вреди и техният размер изобщо не е изследван, за да бъде основание за възприемане на обратното становище.

На последно място, що се отнася до третия критерий, посочен от ЕСПЧ и СЕС, а именно степента на тежест на разглежданите в главното производство мерки, налага се изводът , че при имуществена санкция от над 1 000 000 лева (500 000 евро), тази мярка обосновано следва да бъде определена като такава с висока степен на тежест.

В този случай, предвид наказателния характер на производството, отмяната на акта с решение по същество е равносилна на оправдателна присъда и не позволява повторното разглеждане на спора, пък било то и с цел отстраняване на процесуални нередовности.

В този смисъл, според цитираното тълкувателно дело на ВКС и по-конкретно неговия параграф 1.2.2., когато съгласно критериите Енгел административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на Конвенцията, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem , защото правата на извършителя са защитени в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол 7, забраняваща не само повторното му осъждане, но и повторното му наказателно преследване за същото деяние, т.е. провеждането на повторно производство.

Извод в подкрепа на обратното становище, изразено от страна на регулатора не може да бъде направен и въпреки констатациите на съдебния състав, че по отношение разследването на сделката, осъществена на 30.01.2020г. и сключването й, квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.5, вр. чл.2, ал.2, б.а, т. I ЗЕ като цяло производството е протекло законосъобразно. Причината за това е крайното решение на КЕВР да обедини това твърдяно нарушение с другите две деяния по сключване на сделките от 31.01.2020г. и 12.06.2020г. в едно общо нарушение, чийто ефект върху пазара е бил предмет на общо санкциониране. Нито касационният, нито първоинстанционният съдебен състав е в състояние да преквалифицира санкционираното нарушение, да го раздели на отделни сегменти или да промени правната му квалификация. Задължение на съдебния състав е да извърши проверка на валидността и законосъобразността на постановения санкционен акт.

Горните изводи на съдебния състав не изискват произнасянето му по съществото на спора, тъй като дори и формално да бъде установено осъществяваването на санкционираното нарушение, то това установяване би било на базата на негодни доказателствени средства, събрани при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на участие на санкционираното дружество.

При тази липса на процесуална необходимост от разглеждане на спора по същество, липсва основание за отправяне и на поисканото преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург, тъй като каквото и тълкуване да бъде дадено на поставените материални въпроси, то не би довело до промяна на извода за необходимостта от отмяна на оспорения санкционен акт, т.е. не би могло да доведе до промяна на резултата и в този смисъл не би спомогнало за правилното решаване на спорния казус.

При този изход на спора съдебноделоводни разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна. Претендират се в размер на 60 000,00 лева с ДДС, като от страна на касатора е направено възражение за прекомерност. Съдът намира, че сумата надхвърля минималния размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.7, вр. чл.8, ал.1 Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който възлиза на 40 505,39 лева без ДДС, но превишаването не е необосновано завишено с оглед активността на процесуалния представител и допълнителните становища, изготвени по искането за отправяне на преюдициално запитване. Доколкото обаче по делото не е представено доказателство за това, дали страната, чиито права е защитавал адвоката е заплатила ДДС или се е възползвала от правото си на приспадане, сумата следва да бъде присъдена без ДДС, тъй като в случай на извършено приспадане по реда на ЗДДС и повторно изплащане на сторения разход ведно с ДДС, той би се възползвал двукратно от този данък.

Воден от горното и на основание чл.221,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение