Решение № 302 от 3.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1248/2016 г.

Решение № 302 от 3.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1248/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при ОП - Перник срещу присъда № 22 от 16.09.2016 г. по внохд № 162/2016 г. по описа на Окръжен съд - Перник. В протеста, депозиран в срока за обжалване на решението, е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочено е, че "постановената присъда е неправилна, тъй като при постановяването й е нарушен материалният закон". В допълнение по протеста са изтъкнати съображения, че присъдата е неправилна, тъй като "направените от съда правни изводи не съответстват на събрания по делото доказателствен материал." Отправя се оплакване, че въззивният съд неправилно е отхвърлил показанията на групата свидетели - полицейски служители с доводи за тяхна предубеденост. За сметка на това е дал вяра на друга група свидетели - близки на подсъдимия, без да съобрази, че поради тази причина те са заинтересовани от изхода на делото. Оспорва се дейността на съда по оценката на съдържащите се по делото видеотехнически експертизи. В заключение прокурорът изтъква, че доказателствената съвкупност позволява да се направи извода, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Иска се отмяна на атакуваният съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът при ВКП поддържа касационния протест и моли да бъде уважен. Защитникът на подс. В. К. намира атакувания съдебен акт за правилен, а касационния протест - за неоснователен. Моли оправдателната присъда на ОС - Перник да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда по нохд № 01008/2015 г. от 10.05.2016 г. Районният съд - гр. Перник признал подсъдимия В. Р. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което при условията на чл. 54 НК го осъдил на 3 (три) години лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 НК било отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1536, 79 лева - по сметка на ОД на МВР - Перник, както и 210 лева - по сметка на РС - Перник. По жалби на подсъдимия е образувано внохд № 162/2016 г. по описа на ОС - Перник, финализирало с атакуваната пред ВКС присъда № 22 от 16.09.2016 г. С нея първоинстанционната присъда била изцяло отменена, а подсъдимият К. - изцяло оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 198, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Предвид очертаните в чл. 347, ал. 1 НПК предели на касационната проверка и с оглед нейната специфика в контекста на касационните правомощия, ВКС счете, че е сезиран с недопустим протест, който следва да се остави без разглеждане. На първо място, известно е, че една от същинските отлики между въззивната и касационната проверка е във възможността на съответната инстанция да извършва проверка по законосъобразността и правилността на проверявания съдебен акт изцяло и служебно - без конкретно посочени основания и доводи, които да ги подкрепят. Така въззивният съд поначало е законово задължен по силата на чл. 314 НПК да провери първоинстанционната присъда независимо от основанията, посочени от страните. Осъществявянето на касационната проверка по силата на закона обаче е обвързано със задължението на страните по чл. 351, ал. 1 НПК при упражняване правото им на жалба, да заявят както в какво се състои касационното основание, така и данните, които го подкрепят. Поначало касационната проверка, извън заявените касационни основания в касационната жалба и/или протест, е допустима единствено при условията на чл. 347, ал. 2 НПК или при установяване на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК или на нарушение на материалния закон, засегнало съществено правата и интересите на подсъдимия (Опр. № 228/2007 г. на ВКС по н. д. № 363/2006 г., I н. о.). Следователно неизпълнението на задължението на съответния процесуален субект да посочи съответното касационно основание и да аргументира наличието му, както е в конкретния случай, обуславя и недопустимост на съответната касационна проверка. В настоящия случай ВКС е сезиран с протест срещу нова присъда на въззивния съд, съдържанието на който не позволява извършването на касационна проверка. Допълнението към него е с аргументация, подкрепяща незаявено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - "съществени нарушения на процесуалните правила". Друг е въпросът, че самото допълнение е депозирано извън срока по чл. 350, ал. 1 във връзка с чл. 319, ал. 1 от НПК, поради което с него не могат да се изтъкват нови касационни основания, извън тези, посочени в протеста. В протеста, с който касационната инстанция е сезирана, най - общо е заявено наличието единствено на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като прокурорът е посочил, че "постановената присъда е неправилна, тъй като при постановяването й е нарушен материалният закон, поради което и следва да бъде отменена". Това означава, че обвинението се е съгласило с приетите за установени от въззивния съд факти, включително и относно това, че не подсъдимия, а неустановени лица са автори на инкриминираното деяние. Едва в допълнението към протеста прокурорът е възразил срещу процесуалната дейност на въззивния съд, свързана с допускането, събирането и оценката на доказателствения материал, в резултат на което той неправилно е заключил, че липсват доказателства относно авторството на деянието. Както бе посочено по-горе обаче, фактическите изводи на решаващия съд не подлежат на преобмисляне, щом не е оспорена надлежно и в срок процесуалната му дейност по оценката на доказателствените източници, със съответното позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. От друга страна, в допълнението към протеста липсват каквито и да са било доводи, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Предвид изложеното са налага изводът, че конкретни правни съображения относно неправилността на въззивната присъда в контекста на релевираното касационно основание, не са отправени. Ето защо, касационната инстанция намери депозирания протест за процесуално недопустим, поради липса на заявени доводи, ангажирани в подкрепа на посоченото касационно основание. Затова същият следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него касационно производство следва да се прекрати поради липса на надлежно сезиране за извършване на касационната проверка. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение