Решение № 14484 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8940/2012 г.

Решение № 14484 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8940/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Аминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Деспред" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Людмил Тасков, чрез процесуалния си представител - адвокат Маргарита Чечова, против решение № 2390 от 02.05.2012 г., постановено по административно дело № 1115/2012 г. по описа на Административния съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 639 от 28.12.2011 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 3641 от 17.11.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за сумата в размер на 17561,57 лева главница и 10 926,68 лева лихва или всичко 28388,25 лева за неправилно изплатена пенсия на лицето Иван Вълчев Иванов, както и за неправилно определен размер на добавката по чл. 84 от кодекса за социално осигуряване (КСО) на съпругата на същия - Радка Желева Иванова. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), чрез упълномощения юрисконсулт Катя Петрова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд София - град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от "Деспред" АД - гр. София, решение № 639 от 28.12.2011 г. на главния директор на СУСО и потвърденото с него разпореждане № 3641 от 17.11.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за внасяне на сумата в размер на 17 561,57 лева главница и 10 926,68 лева лихва или всичко 28 388,25 лева по ревизионен акт за начет вх. № 29 от 20.10.2011 г. за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи като неправилно е изплатена пенсия на лицето Иван Вълчев Иванов, както и за неправилно определен размер на добавката по чл. 84 от КСО на съпругата на същия - Радка Желева Иванова. Административните органи са констатирали, че удостоверенията УП-2, издадени от "Деспред" - клон Димитровград, са с невярно съдържание относно размера на брутното трудово възнаграждение. Предвид тази констатация и на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, са приели, че на дружеството следва да се състави акт за начет, тъй като неправилно отпуснатата пенсия в по-голям размер на лицето, а след смъртта му и вдовишката добавка по чл. 84 от КСО на съпругата му, е въз основа на издадени документи с невярно съдържание, поради неправилно отразен осигурителен доход за времето от 01.01.1994 г. до 31.03.2003 г. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел за неоснователно оплакването за неосъществен контрол от страна на служителите на НОИ, приели заявлението за отпускане на пенсия. Приел е още, че не е налице твърдяното неспазване на установени с нормативен акт задължения от страна на административния орган, тъй като при преценката правото на пенсия и изчисляването на размера на пенсията на Иван Вълчев Иванов, длъжностните лица са действали в рамките на своята компетентност при съобразяване с материалната доказателствена сила на представения пред тях официален удостоверителен документ УП-2 № Р-018/04.08.2005 г. Посочил е, че при приемането на документите за пенсиониране и при отпускане на пенсията органите на НОИ не изпълняват функциите на контролни органи по смисъла на чл. 108 от КСО. Решаващият състав е приел за неоснователно и оплакването, че съответното длъжностно лице не било обърнало внимание на обстоятелството, че представеното пред него УП-2 не е подписано съобразно изискванията за това, а именно, че едно и също лице е положило подписа си и за съставител, и за главен счетоводител. В този смисъл е изложил мотиви, че не е в компетентността на въпросното длъжностно лице да проверява истинността на положените подписи и че единствено съдът в производство по чл. 193 от ГПК може да определи дали един документ е истински или не като тежестта лежи върху страната, която оспорва документа. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата срещу атакуваните административни актове. Решението - предмет на касационно обжалване, е правилно. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход. По делото не е спорно, че осигурителят "Деспред" АД, гр. София - касатор в настоящото производство, в нарушение на чл. 6 от КСО и чл. 46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) неправилно е посочил осигурителния доход на Иван Вълчев Иванов в издадени удостоверения обр. УП-2, изх. № Р-018/04.08.2005 г. и обр. УП-2, изх. № 01/17.01.2011 г., обективиращи по-голям размер осигурителен доход, който не отговаря по данните от разплащателните ведомости и на първичната счетоводна документация на работодателя. На основание посочените документи с невярно съдържание на лицето е отпусната пенсия в по-голям размер, изплащана за периода от 08.08.2005 г. до 31.10.2010 г. и след датата на смъртта му неправилно е определен и размера на вдовишката добавка по чл. 84 от КСО на съпругата му. Не се спори и че на основание издадените удостоверения за пенсиониране на Радка Желева Иванова е отпусната добавка за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от починалия й съпруг Иван Вълчев Иванов в по-голям размер за периода от 01.11.2010 г. до 31.07.2011 г. Административният съд София - град, правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до обстоятелството дали е било налице бездействие от страна на органите на НОИ, които, според касатора, е следвало да установят евентуалната неистинност на данните, съдържащи се в представените удостоверения за пенсиониране. В касационната жалба се излагат доводи в насока, че административният орган е следвало да провери изцяло и напълно истинността на издадените УП-2, а не само формата им от външна страна. Първоинстанционният съд е извел съответен на установените факти по делото извод за неоснователност на така наведените оплаквания. Правилно съдът, след като е констатирал, че осигурителният орган е изплатил пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Вълчев Иванов, която е била отпусната въз основа на документи с невярно съдържание - цитираните удостоверения обр. УП-2, издадени от "Деспред" АД, гр. София, по повод пенсионирането на същото лице, е приел, че за вписаните неверни данни осигурителят, който е издал документа, носи отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 от КСО е гражданска отговорност, която възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавното обществено осигуряване от издадени документи с невярно съдържание. С вредите от така издадените документи с невярно съдържание е намаляло реално имуществото на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи от изплатени пенсии, от което са произлезли вреди, подлежащи на обезщетяване. Следователно, наличието на документ с невярно съдържание и на причинени вреди на държавното обществено осигуряване, е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО. Правилно тази отговорност е реализирана въз основа на ревизионен акт за начет. В тази връзка касаторът твърди, че "Деспред" АД, гр. София, не е имуществено отговорен за описаната в ревизионния акт щета, че не са били налице неправилно извършени осигурителни разходи и че ако е имало допусната грешка, тя е допусната от органите НОИ, а не е била предизвикана от действия на осигурителя. Така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. Изложените в тази насока мотиви са обосновани и законосъобразни и се споделят напълно от касационната инстанция. Както се посочи, същественото за спора е че "Деспред" АД, гр. София, е издал документи с невярно съдържание (представените пред административния орган УП-2, изх. № Р-018/04.08.2005 г. и обр. УП-2, изх. № 01/17.01.2011 г.), вследствие на които на Иван Вълчев Иванов е била отпусната ЛПОСВ в по-висок размер, с което неправомерно са намалени фондовете на ДОО, тоест, безспорно е причинена щета на НОИ. Правилен и обоснован е направения извод, за наличие на пряка причинна връзка между причинената щета и издаването на цитираните удостоверителни документи с невярно съдържание. Посочените обстоятелства обуславят материалната отговорност на дружеството, реализирана чрез обжалвания акт на директора на СУСО. Относно възраженията на касатора, че при изготвянето на обр. УП-2, в който е удостоверен доходът, послужил като основание за неправомерно получаване на суми от ДОО, не е спазена формата за валидност на документа, тъй като подписите за изготвил, за главен счетоводител и за ръководител били на едно и също лице, което можело да се установи от "обикновено сравняване на трите подписа, положени върху документа", са неоснователни. Административният орган няма нито правната възможност, нито нужните познания, за да установи на кого принадлежат подписите под обр. УП-2, още повече, когато документът отговаря на всички изисквания и съдържа необходимите реквизити. Член 1, ал. 5 от НПОС изисква органът по пенсионно осигуряване да уведоми лицето при нередовни или липсващи документи, а в случая обр. УП-2 от външна страна е бил напълно редовен. Обстоятелството дали подписите под документа принадлежат на лицето, от което твърди, че изхождат, се отнася към въпроса за действителността на тези подписи. Това е свързано с въпроса за истинността на документа - дали той е подписан от лицата, от които е дадено вид, че е подписан. За установяването на подобно обстоятелство обаче законодателят е предвидил изричен ред в чл. 193 ГПК. Единствено в това производство е дадена възможност на заинтересованата страна да оспори истинността на документа и то въз основа на извършване на пълно доказване по отношение на авторството на документа чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели и вещи лица. Правилен е изводът в процесните разпореждане от 17.11.2011 г. и решението от 28.12.2011 г. на главния директор на СУСО, възприет обосновано и от първоинстанционния съд, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на касатора по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и издаденият удостоверителен документ с невярно съдържание. Като е извел същите изводи, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон, е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за неоснователна. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред тази инстанция (реализирана чрез подаденото от надлежно упълномощената юрисконсулт Катя Петрова писмено становище), се явява основателна и такова следва да бъде присъдено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,