Решение № 3304 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6815/2011 г.

Решение № 3304 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6815/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 765/30.03.2011 г. по адм. д. № 3360/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 1001530/12.07.2010 г. на ТД на НАП-Варна, офис Добрич, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ"Агро-Тафчи-Станислава Стоянова" по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1001530/12.07.2010 г. на ТД на НАП-Варна, офис Добрич, с който за м. 11 - 12.2007 г., м. 1, 4 и 7.2008 г. е определен ДДС допълнително за внасяне общо 79 322,88 лв. с лихви на основание чл. 86 и чл. 67, ал. 1 ЗДДС за неосъществени вътреобщностни доставки на стоки в Румъния с получатели "Минелфо С. Р. Л. " и "Атлас лил 2008 С. Р. Л. "- румънски фирми. За да уважи жалбата административният съд е приел, че са представени изискуемите по чл. 45, т. 1 и 2 б. "а" и "б" ППЗДДС документи - фактура, международна товарителница, подписана от изпращач, превозвач и получател, установяваща, че стоката е доставена на територията на Румъния и получена от посочения в нея получател. Представени са и писмени потвърждения от румънските фирми получатели на превозените рапица, слънчоглед, царевица и пшеница. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е възприел фактическа обстановка, съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за основателност на жалбата, с която е сезиран. По делото е установено, че едната фирма получател, не е декларирала вътреобщностно придобиване на фактурираните стоки, а другата е подала VIES - декларация на 16.07.2010г за ревизираните периоди от 2007 г. с посочване на доставките от ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че тези факти не са основание да се приеме, че не са осъществени вътреобщностни доставки по спорните фактури, след като са представени изискуемите по чл. 45, т. 1 и 2 б. "а" и "б" ППЗДДС документи, които установяват транспортиране на зърнените култури от територията на страната до територията на Румъния и получаване на стоките от румънските фирми. Доводът на касатора, че международните товарителници не съдържат номер на фактурата, поради което не установяват превозването на фактурираните стоки е неоснователен като извод. В някои от товарителниците не е посочен номер на фактурата, но те са приложени към фактурата, за която се отнасят, заедно с писмено потвърждение от получателя за доставяне на стоката в Румъния, в което са описани регистрационните номера на превозните средства. Всички международни товарителници са подписани от изпращачът, превозвачът и получателят на стоката, с което договорът за международен превоз е оформен по изискванията на чл. 4 - 6 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Непосочването в товарителниците на цена на превоза не е сред реквизитите, водещи до извод за липса на превозен договор предвид чл. 7, т. 1 б. "в" от цитираната Конвенция, който предвижда отговорност на изпращача за всички разноски и щети на превозвача поради неточност или недостатъчност на данните, вписани в товарителницата. От факта, че управителят на една от превозните фирми е признал, че извършените превози не са му заплатени, не може да се направи извод, че превоз не е осъществен. По чл. 2 § 1 от Регламент (ЕО) № 1825/2004 на Комисията от 29. октомври 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност румънските фирми получатели са "липсващ търговец", но това обстоятелство не променя факта, че по делото е установено осъществяване на вътреобщностни доставки по спорните фактури с представените международни товарителници и писмени потвърждения от получателите, и съдът като е отменил РА в обжалваната част е постановил законосъобразно съдебно решение. Касаторът неоснователно поддържа, че едната румънска фирма е с невалиден VIN номер, поради което не е изпълнено условието на чл. 7, ал. 1 ЗДДС получателят по вътреобщностната доставка да е регистриран по ДДС. По делото не е установено румънските фирми да са дерегистрирани по ДДС към момента на доставките или по-късно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника 3600 лв. разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,