Решение № 8949 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3073/2019 г.

Решение № 8949 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3073/2019 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Южна морска" (правоприемник на началника на Митница Бургас) към Агенция "Митници", чрез ст. юрк. Д. Илиева против решение № 2427 от 20.12.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 3347/2017 г., с което е отменено решение № 32-289975/18.10.2017 г. на началника на Митница Бургас (към настоящия момент директора на Териториална дирекция "Южна морска" към Агенция "Митници"), потвърдено с решение № Р-746132-313600/09.11.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което са определени дължими от "Сами МСД" ЕООД публични вземания по митническа декларация МРН № 17 BG001007 H0037230/10.08.2017 г. за мито в размер на 1350,31 лева и ДДС в размер на 7022, 64 лева, ведно с лихва за забава върху и над размера на дължимото мито и ДДС, считано датата на възникване на задължението за мито и ДДС – 10.08.2017 г., до датата на уведомяването и Митница Бургас е осъдена да заплати на "Сами МСД" ЕООД сумата в размер на 1346 лева, представляваща разноски по делото. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаване на оспорения административен акт е приложено решение на Съда на ЕС по дело С- 291/15 и е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. На това основание счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., т. е. на договорната стойност на стоката – влакна от целулозен ацетат и законосъобразно е определил митническите стойност по метода предвиден в чл. 74, параграф 2, буква "б" от същия регламент. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Сами МСД" ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Бургас е било решение решение № 32-289975/18.10.2017 г. на началника на Митница Бургас (към настоящия момент директора на Териториална дирекция "Южна морска" към Агенция "Митници"), потвърдено с решение № Р-746132-313600/09.11.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 74, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза за стоката "влакна от целулозен ацетат", поставена под режим свободно обръщение с крайно потребление с митническа декларация МРН № 17 BG001007 H0037230/10.08.2017 г. е определена нова митническа стойност в размер на 55749, 50 лева, определена е нова данъчна основа в размер на 60337, 90 лева с включени вътрешни разходи до първо местоназначение на стоката на територията на страната и по отношение на вносителя "Сами МСД" ЕООД са определени допълнителни задължения за мито в размер на 1350, 31 лева и ДДС в размер на 7022, 64 лева със съответните лихви за забава и е разпоредено вземането им под отчет. С обжалваното решение съдът е отменил акта, като от събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена съгласно правилото на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. – според договорната т. е. действително платената цена на стоките. Приел е, че в оспореното решение, митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Оспореното митническо решение определя митническата стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., без да са изложени мотиви за изключване на възможността тази стойност да се определи съгласно чл. 74, § 2, б. "а" от същия регламент. Съдът е обсъдил и решението от 16 юни 2016 на Съда на ЕС по дело С-291/15 и е приел, че в разглеждания случай митническият орган не е извършил сравнение на средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. От друга страна е приел, че в случая в отговор на искането на митническия орган "Сами МСД" ЕООД е представило допълнителни доказателства за установяване точността на декларираната митническа стойност на процесните стоки. В тази връзка съдът е посочил, че оспореният акт не съдържа каквито и да било конкретни данни за характеристиките на стоките, определени като сходни, каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейски парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 220 от Закона митниците и е приложил правилно материалния закон. Процесният внос е осъществен на 10.08.2017 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013"), в сила от 1.06.2016 г. По силата на чл. 70 от този Регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Законосъобразно и в съответствие с чл. 74, § 1 от регламента, съдът е приел, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. В обжалваното митническо решение липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема, че действително платената цена на стоките от страна на "Сами МСД" ЕООД не е договорната стойност на стоките. Основният аргумент на митническия орган за определените корекции в процесната митническа декларация и установените допълнителни задължения за ДДС и мито, е основан на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, което касае тълкуването на чл. 181 а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че за да се пристъпи към прилагането на вторични методи съмненията на митническите органи в договорната стойност на стоките, следва да бъдат основателни. Съгласно т. 36 от цитираното решение по дело С-291/15 това обстоятелство подлежи на проверка от националната юрисдикция. Съдът на ЕС приема, че сравнение между декларираната договорна стойност на стоките и средностатистическата стойност на сравними стоки може да обоснове съмненията на митническите органи. В случая законосъобразно съдът е приел, че оспореният административен акт не съдържа мотиви за извършено сравнение със средностатистически размер на митническата стойност на конкретни сравними стоки. Посочената в мотивите му митническа стойност на сходни стоки по внос от дата 24.01.2017 г. за "влакна от целулозен ацетат" с приблизително същото количество е във връзка с прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, което предполага доказване неприложимост на основания метод, респективно обосноваване на съмненията на митническите органи, че декларираната договорна стойност на стоките не е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Законосъобразно и в съответствие с постоянната практика на Съда на ЕС, в обжалваното решение е прието, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно. В случая митническия орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложение както на основания метод съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. а) от същия регламент – въз основа на договорната стойност на идентични стоки. По този начин е допуснато нарушение и на изискването за последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Настоящата инстанция намира, че фактите в главното производство по дело С-291/15 са различни, тъй като в разглеждания случай от страна на "Сами МСД" ЕООД са представени допълнителни доказателства за декларираната от него митническа стойност на стоките. В хода на административното производство от "Сами МСД" ЕООД е предоставена допълнителна информация и обяснения относно доставката на стоката и договорните отношения с изпращача с молба с рег. № 32-232209/21.08.2017 г. (л. 75-76). Представени са договор с изпращача на стоката JINAN ACETATE CHEMICAL CO., LTD, съгласно който единичната цена на стоката е 0. 5 щ. д за килограм, копие на износната декларация на изпращача, платежно нареждане от 4.08.2017 г., с което е заплатена сумата на доставчика, както и копия на счетоводни документи на "САМИ МСД" ЕООД. В молбата се сочи, че към датата на подаването и? стоката, внесена с митническа декларация МРН № 17 BG001007 H0037230, все още не е продадена, както и че идентична стока, внесена през м. май 2017 г. от същия изпращач от Китай, на единична стойност от 0. 79 евро на килограм, за която са издадени фактури № 13257/7.06.2017 г. и № АМ13267/8.08.2017 г., е продадена на клиент в Словакия. Това твърдение се потвърждава и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на вещото лице е посочено, че е изследвало фактурата за доставка на стоката, предмет на вноса по митническата декларация № 17 BG001007 H0037230/20170810, фактура № 17093/8.08.2017 г. (л. 187) за извършена спедиторска услуга на стойност 1 398. 40 лева и фактура № 17111/11.08.2017 г. с основание такса съхранение на стойност 56. ЗЗ лева (л. 188), издадени от "ЕТ Ти Зет Транспорт" ЕООД, фактурата за извършен вътрешен транспорт на стойност 960 лева, издадена от "Дискордиа" АД гр. Варна (л. 189), по които получател е "САМИ МСД" ЕООД, както и предоставените от него счетоводни документи. Вещото лице сочи, че е формирана отчетна стойност на придобитата стока в размер на 26 622, 16 лева, представляваща сбор от фактурната стойност 21 986, 82 лева, други разходи по посочените фактури и начислено мито по ЕАД в размер на 879, 47 лева, както и мито по решение № 32-289975/18.10.2017 г. на началника на Митница Бургас в размер на 1350, 51 лева. Стоката "влакна от целулозен ацетат"- 25 930 кг. е заприходена в сметка 304 (Стоки - ацетатна прежда) с цена на придобиване 26 622, 16 лева. Вещото лице е констатирало, че са извършени от "Сами МСД" ЕООД продажби на количеството придобита стока - "влакна от целулозен ацетат" по фактура № 22585495/19.07.2017 г. (25 930 кг.), за което са издадени фактури с получател "АМТ- Med S. R. O. Slovakia" с № 0000000445/7.09.2017 г. (л. 194) и с № 0000000449/30.11.2017 г. (л. 191), осчетоводени като приход от продажби на стоки със съответната счетоводна статия. Констатирало е също така, че при плащане от страна на клиентите е съставена съответната счетоводна статия. Формиран е извод, че в счетоводството на "САМИ МСД" ЕООД няма данни за други плащания към китайския доставчик, освен фактурната стойност, посочена в процесната ЕАД и инвойс фактура от 19.07.2017 г. - 12 965 щ. д., заплатена по банков път на 4.08.2017 г. Първоинстанционният съд е обсъдил и представените от "САМИ МСД" ЕООД по делото две спецификации на стоките, предмет на доставките - на л. 192-195 (без легализиран превод), две международни товарителници за превоз на стоки, по които получател е "АМТ- Med S. R. O. Slovakia" и от които не се установява датата на получаване на стоките (също без легализиран превод), експедиционен лист № 0000000072/7.09.2017 г., декларация от официалния представител на "АМТ- Med S. R. O. Slovakia" за получаване на стоки, в т. ч. 9560 кг. влакна от целулозен ацетат- без дата и без легализиран превод (л. 197), сертификат за получаване на територията на Словакия на стоки, в т. ч. на 9560 кг. влакна от целулозен ацетат- без дата и без легализиран превод (л. 197), протокол № П-22221317155817-073-001/6.12.2017 г. на ТД на НАП-София за обективирани резултатите от извършена цялостна проверка на "Сами МСД" ЕООД за периода 1.01.2017 г. - 31.07.2017 г., писмо от "Джинан Ацетат Кемикъл КО" от 15.03.2017 г. (л. 150 - л. 151), в което е дадено разяснение относно съществената разлика в цената на продукт ацетатни нишки за цигарени филтри 2. 5 Y35000 и 2. 5 Y30000. Посочил е, че в писмото е уточнено, че продуктите са различни и не са взаимнозаменяеми- ацетатна нишка 2. 5 Y30000 е най-популярната и се използва за направа на филтърни пръти с ниско и средно качество, а ацетатна нишка 2. 5 Y35000 се използва за производство на филтърни пръти с високо качество. Отбелязано е, че с многото си влакна в една нишка спецификацията 2. 5 Y35000 изисква за обработката си специално оборудване, ноу-хау, квалифициран персонал и пр., поради което тя не се произвежда регулярно, а само по специална поръчка, което допълнително повишава себестойността и?. Обсъдено е и представеното потвърждение от страна на "Джинан Ацетат Кемикъл КО" на доставката на влакна от целулозен ацетат- 25 930 кг. на "Сами МСД" ЕООД, съгласно сключения между тях договор от 15.06.2017 г. и фактура № 22585495/19.06.2017 г., както и на договорната цена на стоката от 12 965. 00 лева и нейното заплащане от страна на "Сами МСД" ЕООД на 8.08.2017 г. (л. 154). В потвърждението е декларирано, че общата сума по фактурата не е определена въз основа на ограничения, обвързани с правото на разпореждане, нито въз основа на използването на стоките от "Сами МСД" ЕООД, както и че "Джинан Ацетат Кемикъл КО" не получава никаква част от приходите от последващи продажби на стоките. Обсъдени са и представени от директора на Териториална дирекция "Южна морска" митнически декларации за допускане до свободно обращение и крайна употреба на стоки със същия тарифен код като процесните, с приблизително същото количество, изпратени от различни държави на изпращане, с декларирана митническа стойност, преизчислена за кг. в диапазон от 2. 15 лева /кг. до 7. 44 лева/кг., в т. ч. посочената в мотивите на решението митническа декларация с MRN 17 BG002002 H0008010/24.01.2017 г. (л. 218) и митнически декларации с MRN 17 BG002002 H0065060 от 02.06.2017 г. (л. 240), MRN 17 BG002002 H0048035 от 21.04.2017 г. (л. 255), MRN 17 BG002002 H0078152 от 26.06.2017 г. (л. 278), MRN 17 BG002002 H0044722 от 12.04.2017 г. (л. 289), ведно с приложенията. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че не следва сравнението на стоките да се извършва по отличителни характеристики на декларираното ацетатно влакно като качество, дебелина, дение, брой влакна и т. н., тъй като в митническата декларация не са описани такива характеристики. Това твърдение е в противоречие с чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Съгласно чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Както правилно е приел първоинстанционният съд стоките по митническа декларация МРН № 17 BG002002 H0008010 от 24.01.2017 г. и стоките предмет на процесния внос са с различно качество и не са взаимнозаменяеми, поради което не могат да служат за определяне на нова митническа стойност. С оглед на така представените и обсъдени в хода на първоинстанционното производство доказателства необосновани се явяват съмненията в декларираната митническа стойност на стоките, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба на директора на Териториална дирекция "Южна морска" към Агенция "Митници". По изложените съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 830 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение,