Решение № 5465 от 7.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Северна морска при Агенция Митници, чрез процесуален представител юрисконсулт Сърбинска, против Решение 904 от 01.07.2021 г., постановено по адм. дело 760/2021г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/, с което е отменено Решение 32-88755/17.03.2021г. на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е установено, че купувачът Стройтранс 2011 ЕООД е платил на продавача стойност, която е по-голяма от декларираната по регистрираните митнически декларации. Счита, че това се потвърждава от всички събрани в хода на проверката доказателства. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед новопостъпила молба от 03.05.2022 г. от касационния жалбоподател и предвид служебно известните обстоятелства във връзка с настъпила промяна в Устройствения правилник Агенция "Митници" и заповед ЗМФ-642/28.07.2021 г. на министъра на финансите, е допусната промяна в наименованието на касационния жалбоподател от директор на Териториална дирекция Северна морска" на директор на Териториална дирекция Митница-Варна".

Ответникът по касационната жалба Стройтранс 2011 ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. С. Желязкова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и по подробни съображения моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като представя доказателства за заплащането им.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Варна е Решение 32-88755/17.03.2021г. на директора на ТД Северна Морска в Агенция Митници, с което на основание чл.84, ал.1 и чл.84а, ал.1 ЗМ, вр.чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр.чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр.чл.77, пар.1, буква а), вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр.чл.15, ал.2, т.8 ЗМ и чл.19, ал.1 и 7 от ЗМ, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: 1/ Отказано е приемането на митническата стойност на стоки, декларирани с 19бр. митнически декларации MRN: 17BG002002H0159627; 18BG002002H0040429; 18BG002002H0043414; 18BG002002H0095180; 18BG002002H0103047; 18BG002002H0123951; 19BG002002000905R0; 19BG002002002942R9; 19BG002002004387R6; 19BG002002006275R3; 19BG002002006772R2; 19BG002002007027R8; 19BG002002009492R0; 19BG002002013074R0; 19BG002002014839R0; 19BG002002015725R5; 19BG002002017321R7; 19BG002002021822R2; 20BG002002036084R4; 2/ Определена е нова митническа стойност на декларираните с посочените декларации стоки, съгласно Таблица 6: за стоките, поставени под режим 40 за периода 25.10.2017-25.10.2020г. е определена нова митническа стойност в общ размер на 831939,15лв; 3/ Разпоредена е корекция на съответните митнически декларации, съгласно приложение Таблица 6; 4/ Взети са под отчет начислените съгласно решението държавни вземания; 5/ Установени са дължими суми за доплащане по отделните митнически декларации: вносни мита (А00) - 224202,88лв., окончателни антидъмпигови мита (А30) - 23181,25лв. и ДДС (В00) - 654429,79лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114, пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр.чл.59, ал.2 ЗДДС; 6/ На основание чл.77, пар.2 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр.чл.54, ал.1 ЗДДС, за дати на възникване на задълженията са определени съответните дати на приемане на митническите декларации; 7/ На основание чл.77, пар.3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.83, ал.1 ЗДДС, за длъжник е определено СТРОЙТРАНС 2011 ЕООД.

От фактическа страна съдът е приел, че митническите органи са констатирали наличие на недекларирани суми, заплатени към чуждестранния контрагент CNINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CI., LIMITED, Китай, за който е установено, че се явява основен доставчик на Стройтранс 2011 ЕООД за стоки, допуснати за свободно обращение през проверявания период 25.10.2017г. - 25.10.2020г.

Съгласно предоставените договор, анекс, платежни нареждания, фактури и счетоводна отчетност, са констатирани осчетоводени за периода 25.10.2017г. - 25.10.2020г. първични счетоводни документи на стойност 628200,88лв., които съответстват на приложените към регистрираните 19бр. митнически декларации търговски фактури на стойност 321194,02 EUR. Установени са извършени плащания към доставчика в размер на 1 079 093 EUR или 2 110 629,27лв.

Дружеството е представило 1 бр. платежно нареждане от 18.10.2017г. в размер на 28481,00 EUR и банково извлечение 200/18.10.2017г., като плащането е регистрирано в счетоводната отчетност преди началната дата на проверявания период, но сумата е включена при формиране на крайния баланс на неусвоените аванси за отчетен период 2017г.

По отношение платежно нареждане от 12.10.2020г. в размер на 227280 EUR и банково извлечение 105/12.10.2020г. регистрирано по време на проверявания период, проверяващите са взели предвид условията на сключения между страните договор и регистрираните митнически декларации след периода на проверката. Прието е, че според договор 45/2016г. от 15.12.2016г., валиден до 31.12.2020г., за стоките предмет на договора се издава търговска фактура в EUR, която се счита за анекс към договора и подлежи на авансово плащане, чрез банков трансфер. След извършване на предварителното плащане, доставчикът е задължен да натовари стоките в рамките на 30 дни и стоката да бъде доставена до България в рамките на 90 дни. Прието е, че анализът на датите на търговските фактури към митническите декларации и датата на извършеното плащане показва, че платената сума на 12.10.2020г. в размер на 227280 EUR не следва да се счита за неусвоен аванс, т.к. касае стоки допуснати до свободно обращение с последващи 3бр. MRN - Таблица 3.

От представената счетоводна справка Движение по дати по сметка: 402000 15199901 са установени неусвоени авансови плащания за проверявания период към CNINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CI., LIMITED, Китай общо в размер на 3136461,83 лв.

При анализ на данните и счетоводните записи е установена неосчетоводена към съответния отчетен период и неприспадната от заплатените суми към доставчика фактура 335/15.11.2017г. за закупени стоки, допуснати за свободно обращение с МД от 22.12.2017г. Осчетоводяването на доставката е извършено в хода на проверката - на 25.10.2020г., поради което стойността на фактурата 9577,43 EUR (18731,82лв.) следва да се приспадне от стойността на неусвоения аванс.

Надвнесените суми, за които в хода на проверката не са представени допълнителни документи, доказващи заприходена стока и/или стока на път, са установени в размер на 3117730,01лв. По арг. от чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 е прието, че така извършените плащания се явяват част от действително платената цена. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението на дружеството, че всички аванси на стойност 3117730,01лв. са за бъдещи доставки и няма основание за третирането им като част от митническата облагаема стойност. Не са представени допълнителни документи и информация - фактури, поръчки, договори, анекси, търговска кореспонденция и други, в подкрепа на твърдението, че плащанията са за бъдещи доставки, по които все още не е осъществен внос.

Извършен е анализ на датите на регистрираните счетоводни записи - начално салдо по с/ка 401000 68999901 CNINA GORIZONT INTERNATIONAL TRADE CI., LIMITED, Китай, при който е установено, че дружеството стартира 2018г. с неусвоен аванс в размер на 2079822,66лв. и продължава да извършва плащания към китайския контрагент през цялата година, като платените суми многократно надвишават стойността на внесената стока за годината. Прието е, че при съпоставка на датите на извършените за проверявания период плащания, с датите на приложените към регистрираните МД търговски фактури и тяхната стойност, следва извод, че същите са в противоречие с уговорките по представения договор 45/15.12.2016г. и Анекс към него от 25.12.2016г. - че всяко плащане следва да се извършва срещу издадена търговска фактура, в която е определена цената на стоките за всяка партида и са посочени условията на плащане.

Прието е, че фактите и обстоятелствата, които обосновават прилагането на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013г. и пропорционално разпределение на неусвоените аванси съобразно декларираната митническа стойност на стоките по регистрираните 19бр. декларации са следните:

• Липса на доказателства за реално очаквани бъдещи доставки на стоки или потвърждение от китайския контрагент за наличие на неусвоени суми с конкретно посочен размер;

• Липса на посочено основание за плащане в платежните нареждания - фактура или друг документ за доставката, който да съответства на документите към МД;

• Липса на предоставена информация относно обвързване на направените плащания, в т.ч. неусвоените аванси, с конкретна търговска фактура за доставка на стоки по регистрираните за периода МД.

• Наличие на еднозначно определяне в договора на цената на стоката (в търговска фактура) и условия за плащане (авансово, срещу издадена фактура). Не е предвидено авансово плащане без издадена фактура.

• Договорени условия и дата на доставка, посочени в Договор 45/15.12.2016г.

• Изтичане действието на договора и анекса към него - договорен краен срок 31.12.2020г. Не са предоставени анекс или друг договор, доказващи продължаване на търговските взаимоотношения между страните.

• Заприхождаване на доставените стоки по обособена аналитична отчетност от материалната сметка, идентифицирана със съответния обект, за който са предназначени, а не съобразно тяхното количество и стойност за единица бройка, описани във фактурите към МД.

В заключение е прието, че на основание чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013, следва констатираната сума на неусвоените аванси в размер на 3117730,01лв. да бъде добавена към декларираната митническа стойност на стоките, допуснати за свободно обращение по 19бр. МД, разпределена пропорционално върху нея, като по този начин се определи нова митническа стойност - Таблица 6 от решението.

Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидения от закона ред и форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е стигнал до извод, че доказателства в подкрепа на това, че реално платената цена за процесните стоки е по-висока от декларираната и конкретно, че в същата се включват установените надплатени суми и то именно в размера, установен в Таблица 6 към решението, не са събрани в хода на административното и на съдебното производство, като при неправилно интерпретиране на клаузите на представения договор и анекс към него, както и на данните от счетоводните записвания във връзка с доставката и заплащането на процесните стоки, митническите органи са стигнали до необоснован извод, че авансовите плащания, надхвърлящи стойността на издадените фактури (за срока на проверката) следва да се считат за част от действително платената цена. При тези мотиви АС-Варна е отменил процесния административен акт.

Касационният съд намира решението на АС Варна за правилно.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Съгласно чл.70, §1 и §2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че в хода на проверката не са установени обстоятелства по чл.84и от ЗМ, поради което не са налице и основания за определяне на МОС по аналог по чл.84и, ал.4 от ЗМ. В тази връзка, в тежест на митническите органи е да докажат по несъмнен начин, че реално платената цена за процесните стоки е по-висока от декларираната и конкретно, че в същата се включват установените надплатени суми и то именно в размера, установен в Таблица 6 към решението.Доказателства в подкрепа на този извод на митническите органи не са събрани в хода на административното и на съдебното производство.

От заключението по изготвената ССчЕ се установява, че след прихващане на сумата по всяка фактура от най-старото авансово плащане през годината, в счетоводството на дружеството разчета с доставчика във връзка с процесните фактури е закрит, като неусвоените аванси към края на периода се прехвърлят по Дт с/ка 402 аванси CNINA GORIZONT. В тази връзка, вещото лице е направило извод, че реално платената цена за декларираните стоки по процесните 19бр. митнически декларации съответства на фактурираната.

Неоснователно митническите органи обосновават изводите си и с обстоятелството, че след изтичане на срока на договора, липсва основание за извършване на нови доставки, съответно за прихващане със вече извършените авансови плащания.Видно от заключението по ССЕ, тези отношения между страните по договора са продължили, като вещото лице е установило, че според счетоводните записвания за периода след 25.10.2020г. до 31.12.2020г. са доставени стоки на стойност 430378,33лв., а за периода от 01.01.2021г. до 10.06.2021г. (дата на изготвяне на заключението), са на стойност 332644,84лв., като усвоените след проверката аванси към 10.06.2021г. са в размер общо на 763023,17лв.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Стройтранс 2011 ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 19 200 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,