Решение № 4444 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2020 г.

Решение № 4444 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Д. К., против решение № 5143 от 06.10.2020 г., постановено по адм. д. № 4159/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменено негово Уведомително писмо за одобрение за заявка за плащане изх. № 01-2600/6445 от 18.10.2017 г., в частта на наложените санкции и редуцираните и неодобрени разходи, заявени със заявка за плащане № 03/18.14.0613/61262 от 29.03.2017 г., и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в отменената част, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира, че неправилно съдът е приел, че в административния акт не се съдържат фактически основания за издаването му и навежда довод, че като основание за отказа е посочено, че при извършените административни проверки било установено несъответствие в количествата на първоначално одобрение и изпълнени СМР и несъответствие между одобрен и закупен модел на актив Газокар, както и наложена на основание чл. 117, параграф 3 от Регламент 543/2011 г. санкция. Намира, че установените несъответствия са посочени в неговото становище от 21.12.2017 г. до АГГС и са изцяло потвърдени от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Счита, че в административната преписка се съдържат достатъчно документи, от които става ясна волята на административния орган, поради което изводът на съда за немотивираност на процесния акт е неправилен. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа касационната си жалба и претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна – "АЛЛ БРАНДС" ООД със седалище с. Голямо Враново, обл. Русе не изпраща процесуален представител, в писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че съдът е формирал обосновани правни изводи за липса на мотиви в обжалвания акт, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Намира, че административният акт съдържа различна, по-подробна таблица от Приложение 1 от допълнително споразумение към договора, а преценката на инвестиционните разходи е направена без административният орган да изложи мотиви защо са недопустими. Сочи, че посочените в последващо акта писмо от 21.12.2017 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и заключението на съдебната експертиза не могат да заместят липсващите в уведомителното писмо мотиви. Счита, че не е възможно конкретните недопустими разходи да се сравнят с предварително одобрените по договора, тъй като са изброени с различна степен на конкретизация от изброяването в Приложение 1, което обуславя невъзможност за преценка на законосъобразността на намаляването на разходите и на санкцията по чл. 117, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на административния съд. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "АЛЛ БРАНДС"ООД със седалище с. Голямо Враново, обл. Русе, против уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане изх. № 01-2600/6445 от 18.10.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя, след извършени административни проверки и проверки на място, на основание чл. 117, § 3 от Регламент 543/2011, са наложени санкции на финансова помощ общо за инвестиционни и административни разходи в размер на 31 474. 35 лв. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, с оглед непосочено в него основание, обуславящо заплащане на по-малка от заявената сума, предвид факта, че на 29.09.2017 г. ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е извършила плащане по банковата му сметка в размер на 297 385, 08 лева -в съответствие с договор за отпускане на финансова помощ и подадена заявка за плащане, от които помощта за инвестиционни разходи е в размер на 285 448, 42 лв. и за административни разходи в размер на 11 936, 66 лв, а след това са наложени оспорените санкции и административни разходи. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че между ДФ"Земеделие" и "АЛЛ БРАНДС" ООД е сключен договор № 03.6.1262/29.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по схема "Групи производители на плодове и зеленчуци", с който фондът предоставя на дружеството възмездна финансова помощ за насърчаване на тяхното учредяване и улесняване на административната дейност на групата производители, представляваща до 100 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на инвестиционна програма № 18.14.0613/61262 от 14.06.2013 г., както и инвестиции и предварителни разходи, включени в плана за признаване, представляваща до 75% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на тази инвестиционна програма. Съдът установил, че с допълнително споразумение № 04/03.6.1262/30.09.2016 г. към договор № 03.6.1262/29.05.2014 г. е прието Приложение № 1, според което за третата година - 2016 г. е одобрена за подпомагане инвестиция СМР - Склад за плодове и зеленчуци- копрус В"; бокс палети; Газокар Heli Forklift Trucks, Модел CPQD30 в размер на 37 600 лв.; система за съхранение и вентилация; "СМР - за разделяне на корпус В на три части; Комплект навигационна система Topcon, и лехообразуваща машина Р5-4/75 - общо одобрени разходи в размер на 463 498, 44 лв., с одобрена стойност на разхода в размер на 227 581, 84 лв. Същевременно съдът отчел, че в процесното уведомително писмо се съдържа доста по-подробна таблица, в която подлежащите на преценка инвестиционни разходи са представени разбити по отделни компоненти, като срещу някои от тях е единствено попълнено "Не" в графа 8 "Съответствие". Съдът приел, че отразеното по този начин не дава яснота защо точно тези разходи са приети за недопустими от административния орган, както и че липсва възможност същите да бъдат сравнени с предварително одобрените по договора. Счел, че при констатираната липса на мотиви е невъзможно да се прецени дали редуцирането на сумите и наложената на основание чл. 117, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията санкция е законосъобразна. Съдът стигнал и до извод, че за санкционираното лице не е станало ясно каква нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявени данни и/или посочени факти, или какво несъответствие на извършените дейности с целите, дейностите и изискванията на плана, са мотивирали административният орган да откаже плащане в заявения размер 227 428, 44 лв., като по този начин е било нарушено и правото му на защита. По отношение на неодобрения за плащане модел газокар Heli Forklift Trucks модел CPQD35, който е с по-ниска цена от одобрения по договора Heli Forklift Trucks. модел CPQD30, счел за неясно как минималните различия във височината на повдигане и товароподемността му, подробно изяснени в дадената от дружеството жалбоподател пред отдел "Контролни проверки", дирекция "Технически инспекторат" на ДФЗ обяснителна записка/ необсъдена от административния орган/, водят до извод за противоречие с целите, дейностите и изискванията на плана. Посочил, че след преценка на представените доказателства е издадено обжалваното уведомително писмо, с което на "АЛЛ БРАНДС" ООД са наложени санкции на финансовата помощ общо за административни и инвестиционни разходи в посочения по-горе размер, но че в него не са описани фактическите основания (мотиви) за направения частичен отказ от финансиране на подадената заявка, поради което и не може да бъде преценено спазени ли са изискванията на Наредба № 11 от 15 май 2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми, която е издадена за прилагане и на правилата на Регламент (ЕС) № 543/2011. Извел решаващ извод, че непосочването на правни основания, без изобщо да е посочено какво административният орган е приел за установено от фактическа страна и въз основа на кои фактически установявания е мотивиран да откаже финансиране, нарушава съществено изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК компетентният административен орган да издаде мотивиран акт. Съобразил, че мотивите на административния акт могат да се съдържат в други документи, но такива в случая няма. Посочил, че вещото лице от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза също се е затруднило да даде непротиворечиви и задълбочени отговори на поставените задачи, като многократно е цитирало едни и същи констатации, възпроизвеждайки ги от процесното писмо. По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо, в частта на наложените санкции и редуцираните и неодобрени разходи, за незаконосъобразно и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Няма спор, че ДФЗ има оперативна самостоятелност да избере един от двата варианта - да одобри или отхвърли подадената заявка за плащане, но когато я отхвърли, следва да се мотивира. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е изпълнено, когато са посочени фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде уведомителното писмо. С оглед горното е правилна преценката на съда за нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма. Впрочем съображенията, към които "препраща" касаторът, съдържащи се в негово последващо писмо /от 21.12.2017 г., издадено повече от два месеца след обжалваното писмо - от 18.10.2017 г./ и то до АССГ, и заключението на съдебната експертиза не могат да заместят липсващите в акта мотиви. По следващите съображения в настоящата жалба следва да се посочи, че т правилно е счел, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т. к. липсват мотиви относно неодобрените за плащане конкретни разходи от заявените, а и защото незаконосъобразно санкцията е основана на цялата заявена сума, освен че административният акт съдържа различна, по-подробна таблица от Приложение 1 от допълнително споразумение към договора и преценката на инвестиционни разходи е направена без административният орган да изложи мотиви защо са недопустими. Обоснован е и изводът, че в случая е невъзможно конкретните недопустими разходи да се сравнят с предварително одобрените по договора, с оглед на това, че са изброени с различна степен на конкретизация от изброяването в Приложение 1, което обуславя извод за невъзможност за преценка относно законосъобразност на намаляването на разходите и на санкцията по чл. 117, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията. С оглед на изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Процесуалният представител на ответника е заявил претенция за присъждане на разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение