Решение № 11641 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител, против решение 315 от 26.03.2024 г., постановено по адм. д. 215/2023 г. по описа на Административен съд - Силистра. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Ш. С. Ч. срещу Заповед 8121К-14206/16.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Ответникът - Ш. С. Ч., чрез адв. Грозев, в о.с.з. от 08.10.2024 г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на оспорване пред Административен съд Силистра е Заповед 8121К-14206/16.12.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на Ш. С. Ч. старши разследващ полицай в РУ в сектор Разследване РУДулово и РУТутракан към отдел Разследване при ОДМВР-Силистра, е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Първоначално по жалбата е било образувано производството по адм. д. 8/2023 г. на Административен съд Силистра. При касационното обжалване на съдебния акт по посоченото дело с решение 12126/ 07.12.2023 г. по адм. д. 7929/2023 г., II о. на ВАС решението на Административен съд Силистра е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Съдът, след като е съобразил дадените му указания от касационната инстанция и на основание чл. 226, ал. 1 АПК е обсъдил събраните по делото доказателства, установил е фактите по делото като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма.Приел е, че е спазен и срокът по чл. 195 ЗМВР. Направил е извод обаче, че заповедта е издадена при допуснати от административния орган нарушения на процесуалните му задължения служебно да изяснява фактите по случая преди издаването на административния акт чл. 35 АПК, което от своя страна е рефлектирало на върху начина, по който е приложен материалният закон. Приел е, че ДРО не е извършил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и е формулирал изводи относно дисциплинарната постъпка на Ч. без обективно да прецени установените по делото факти. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. При новото разглеждане на делото съдът се е съобразил с дадените му задължителни указания с цитираното по-горе решение на ВАС като е изложил обстойни мотиви относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Съдът е формирал собствени фактически и правни изводи, които се подкрепят от доказателствените средства по делото, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила. Оплакванията в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след анализа им аргументирано е изложил изводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд за съществени процесуални нарушения на ДРО и ДНО. във връзка със задълженията им по чл. 35 АПК. Не е налице активно поведение на същите за събиране на всички доказателства, относими към релевантните за случая факти. На са извършени всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. Не са използвани допустимите процесуални средства, в случая служебното назначаване на експертиза в административното производство чл. 36, ал. 1 и чл. 49 от АПК във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 57, т. 5 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, за изясняване обстоятелствата относно това дали дописванията в протокола за разпит на свидетел от 25.11.2020 г. е извършено именно от инсп. Ч.. Както правилно е посочил съдът без подобно процесуално действие заключенията на ДНО са изградени въз основа на предположения, което е недопустимо. Описаните пропуски в разследването и при мотивиране на процесната заповед, освен на процесуални нарушения на органа във връзка със събирането и преценката на доказателствата, сочат и на несъответствие с материалния закон поради недоказаност на релевираното дисциплинарно нарушение. На следващо място правилно първоинстанционният съд приема, че при констатирани две нарушения (на 25.11.2020 г. и на 08.01.2021 г.), всяко от които, ако е доказано е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарна санкция. Нормата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР предвижда, че в случаите на извършване на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи съответно или по-тежкото от определените наказания (при наличие на нарушения, за които са предвидени различни по вид наказания), или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок (при наличие на еднакви по вид наказания за извършените нарушения). В тази връзка са правилни изводите на решаващия съд за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед. В случая ДНО е приел, че служителката Ч. е извършила две нарушения и те са, че на 25.11.2020 г. и на 08.01.2021 г. в гр. Дулово, при извършване на действия по разследването по ДП 259ЗМ-185/2020 г., инсп. Ч. е вписала неверни обстоятелства в протоколите за разпити на свидетелите В. М. и Н. А. - че те са проведени в присъствието на преводач., Правилно съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР ДНО е следвало да определи за всяко едно от тях дисциплинарно наказание, което в случая не е сторено. Допуснатото нарушение е съществено и обосновава отмяна на заповедта. Предвид изложеното, изводите на административния съд, че процесната заповед е засегната от пороците по чл. 146, т.4 от АПК, са обосновани и законосъобразни, а оспореното решение за отмяната на същата, е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на процесуалния представител на ответника по касация ще следва да се присъдят такива в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, определено в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав