Решение № 196 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 621/2013 г.

Решение № 196 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 621/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С протоколно определение № 45/29.01.13 г., постановено от ОС-Варна по Н. Ч. Д. 21/13 г., на Н. Ю. Б. е присъединено изцяло наказание лишаване от свобода в размер на две години и два месеца, постановено по Н. О. Х. Д. 1883/11 г. по описа на ОС-Варна, към неизтърпяната част на наказанието, постановено по Н. О. Х. Д. 450/08 г. по описа на ОС-Добрич-лишаване от свобода в размер на пет години, при първоначален строг режим. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на определението в сила, на 15.03.13 г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство и е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, предвид наличие на предпоставки по чл. 25 НК. Иска се възобновяване на производството и отмяна на постановеното определение. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като съобрази изложените от страните становища и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на настоящата процедура, намира за установено следното: С молба от 7.01.13 г. осъденият е поискал от ОС-Варна постановяване на определение с приложение нормата на чл. 27 НК, тъй като анализът на посочените от него две осъждания сочи, че деянията по второто са довършени, след като присъдата по първото е влязла в законна сила, но преди да започне изтърпяване на наказанието. В съдебно заседание на 29.01.13 г. искането е уважено изцяло, като поради обстоятелството, че Б. е осъден при условията на опасен рецидив, е намерила приложение нормата на чл. 27, ал. 2 НК. В искането, сезиращо настоящата инстанция, се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 27 НК, е тези на чл. 25 вр. чл. 23 НК - реална съвкупност. В тази връзка съдът е упрекнат за неизследване на всички осъждания на молителя и определяне на най-благоприятно за последния съчетание. Тези упреци са неоснователни. Първо, самият осъден е поискал приложение на чл. 27 НК, каквото му е дадено, при това обосновано, а сега твърди, че не е законосъобразно. Второ, релевантните осъждания са тези по Н. О. Х. Д. 450/08 г. по описа на ОС-Добрич и по Н. О. Х. Д. 1883/11 г. по описа на ОС-Варна. Присъдата по първото дело е влязла в сила на 22.04.10 г., а по второто-на 29.12.11 г. Същевременно обаче, както правилно е отбелязал ОС-Варна, деянието по второто производство е довършено на 9.11.10 г., т. е., над шест месеца след влизане в сила на присъдата по първото осъждане. При това положение несъмнено, доколкото не е било търпяно наказание, лишаването от свобода по варненското дело е правилно присъединено към това по добричкото дело. Не са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 НК, защото деянията на са извършени /с оглед довършване на второто деяние/, преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение