Решение № 13316 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2012 г.

Решение № 13316 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Чатрак-комерс" ЕООД, гр. Бургас, подадена от неговия управител Альоша Стоянов Христов, срещу решение № 332 от 06.03.2012 г. по адм. дело № 2237/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания изх. № 718 от 21.07.2011 г. на финансови ревизори при Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас, потвърдени с решение № 99 от 17.08.2011 г. на директора на същото управление. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд гр. Бургас са задължителни предписания изх. № 718 от 21.07.2011 г. на финансови ревизори при РУСО - Бургас, потвърдени с решение № 99 от 17.08.2011 г. на директора на същото управление. Същите са издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО във връзка с констатациите от извършена проверка и с тях контролните органи са задължили дружеството - касатор, да заличи данните в Регистъра на осигурените лица за лицата: Мусамедин Али Мехмед за периода м. септември 2010 г. - м. декември 2010 г., вкл.; Йорданка Ангелова Георгиева за периода м. декември 2010 г. - м. март 2011 г., вкл.; Светлана Антова Антонова за периода м. декември 2010 г. - м. март 2011 г., вкл; Юркие Джелалова Алиева за периода м. декември 2010 г. - м. март 2011 г., вкл.; Азизе Мустафа Али за периода м. август 2010 г. - м. март 2011 г., вл.; Севинч Акманова Османова за периода м. декември 2010 г. - м. март 2011 г., вкл.; Гюлджан Гюрсел Мустафакемал за периода м. септември 2010 г. - м. март 2011 г., вкл.; Галина Георгиева Драганова за периода м. ноември 2010 г. - м. март 2011 г., вкл.; Алекси Асенов Ангелов за м. февруари 2011 г. При последвалото оспорване по административен ред, директорът на РУСО гр. Бургас е отхвърлил жалбата срещу посочените предписания, като е изложил доводи, че по отношение на изброените в тях лица няма предпоставки за възникването и съществуването на осигурително правоотношение и съгласно чл. 10 КСО не подлежат на осигуряване, поради което контролните органи правилно са предписали подадените за лицата данни в Регистъра на осигурените лица да бъдат заличени. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Чатрак-комерс" ЕООД, гр. Бургас, срещу процесните задължителни предписания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не било безспорно доказано, че изброените в тях лица са упражнявали реално трудова дейност и че формалното сключване на трудов договор не е доказателство за ефективно извършване на трудова дейност. Решението е правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че посочените лица нямат качеството на "осигурено лице" по смисъла на КСО, тъй като не са започнали да упражняват трудова дейност по сключените трудови договори. Този извод се основава на констатациите от извършената проверка и резултатите, обективирани в констативен протокол № 1290 от 22.07.2011 г., в който са отразени установените релевантни за спора факти, обусловили издадените задължителни предписания. Установено е, че при осигурителя, касатор в настоящото производство, са назначени по трудови правоотношения общо девет лица, от които седем жени. Установено е още, че след кратки периоди на осигуряване шест от жените излизат в отпуск поради временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане. Болничните листове по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО са представени в ТП на НОИ - Бургас за получаване на парични обезщетения и по тях производството по чл. 40, ал. 4 КСО е спряно. При последващи проверки контролните органи са приели, че липсват доказателства за реална трудова дейност на изброените лица. В хода на съдебното производство пред Бургаския административен съд не са ангажирани доказателства, установяващи такава дейност, поради което правилно този съд е приел, че не е доказано възникването на твърдяното от жалбоподателя осигуряване на лицата, изброени в задължителните предписания. Също така правилно Бургаският административен съд е приел, че "формалното сключване на трудов договор не е доказателство за извършване на трудова дейност". Неоснователен е инвокираният с касационната жалба довод, че наличието на валидно сключен трудов договор е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Този довод очевидно е основан на също неправилното становище, изразено с касационната жалба, че "трудовото правоотношение възниква със сключването на трудов договор" и щом за този договор "е подадено своевременно уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ... е възникнало задължение за осигуряване." Според чл. 63, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) работникът е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1 (екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ), освен ако страните са уговорили друг срок; ако работникът не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. Следователно по силата на правилото, че в тежест на страната, която твърди позитивно обстоятелство, е да докаже неговото съществуване, в тежест на търговското дружество - жалбоподател е било да докаже, че съответният работник, респ. съответната работничка, са постъпили на работа, т.е. че са започнали да упражняват трудова дейност. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,