Решение № 1521 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2010 г.

Решение № 1521 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Иванов, в качеството му на процесуален представител на Айгюн Алиев Билялов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Алай - Айгюн Билялов" срещу решение № 178 от 4.05.2010 г. по адм. дело № 39 по описа за 2010 г. на административния съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, с която е сезиран и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Административния съд е бил сезиран с жалба срещу РА № 110900275 от 26.10.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с решение № 574 от 28.12.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец за ревизирани периоди 1.01.2004 г. -31.12.2007 г. по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, в сила от 1.01.2007 г., в резултат на което на търговеца е определено допълнително задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. общо в размер на 17 899.99 лв. и лихва за забава в размер на 5 979.05 лв. С посочения РА са начислени лихви за забава в размер общо на 5.77 лв. за задължения по КСО и ЗЗО. Ревизията е осъществена в изпълнение на решение № 268 от 1.07.2009 г. на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново. В хода на ревизията е установено, че с ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) ревизираното лице е декларирало финансови резултати от дейността си като едноличен търговец след данъчно преобразуване и данъчни основи с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), като за 2004 г. финансовият му резултат е положителен, а за 2005 г. и за 2006 г. финансовият резултат е отрицателен и данъчната основа е нула. За 2007 г. с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е декларирана загуба в размер на 15 068.27 лв. По повод ИПДПОЗЛ от 13.07.2009 г. е изискана цялата счетоводна и търговска документация на ревизираното лице. Ревизиращият орган е направил констатация въз основа на счетоводните регистри за отчитане движението на паричните средства на търговеца и представените платежни документ, че няма данни за получени от него парични средства, които да са използвани за дейности, различни от икономическата му дейност като едноличен търговец. Установено е, че лицето е притежавало влог при "Банка ДСК" ЕАД, по който не са внасяни и теглени парични средства, а нарастването е в резултат на олихвяване на налични парични средства. Приобщени като доказателства с протокол от 16.09.2009 г. са документи, събрани при предходна ревизия - 3 броя договори за получени парични заеми, предоставени от три физически лица на ревизираното лице, в размер общо на 49 900.00 л. за 2004 г. и за 2006 г., и 8 броя запис на заповеди, издадени от същото лице, с което се е задължил да плати сума общо в размер на 130 700.00 лв. при предявяване на записите на заповеди от пет физически лица. През 2004 г. е издаден 1 брой запис на заповед за 19 700.00 лв., през 2006 г. са издадени 2 броя запис на заповеди за сумата 30 600.00 лв. и през 2007 г. са издадени 5 броя запис на заповеди за сумата 80 400.00 лв. Приобщени са протоколи за извършени насрещни проверки на физическите лица, за които са представени запис на заповеди и договори за получени суми. На тези лица са връчени ИПДПОЗЛ, като са изискани доказателства за предоставени от тях парични средства на ревизирания субект и за техния произход. Направен е извод, че тези доказателства не са годни, като според представените приходни ордери и счетоводни регистри тези средства са отчетени като постъпили в предприятието на едноличния търговец, каквото е и неговото твърдение. Установено е също, че през ревизирания период ревизираното лице е направило разходи за погасяване на кредит от ТБ "ОББ" АД в размер на 70 808.64 лв., разпределени по години; разходи за издръжка съгласно данни от НСИ също по години; за задължителни осигурителни вноски (за 2004 г. - 840.00 лв., за 2005 г. - 924.00 лв., за 2006 г. - 765.00 лв. и за 2007 г. - 759.00 лв.), разпределени по години; за покупка на недвижим имот (овощна градина) в размер на 200.00 лв.; вноска по депозитна сметка в размер на 1 957.22 лв. през 2005 г. и за авансови внесен данък в размер на 270.00 лв. върху дохода от дейността като едноличен търговец. Преценени тези средства, както и размера на влога, е прието че е налице превишаване на разходите над приходите както следва: 2004 г. - в размер на 558.00 лв.; за 2005 г. - 22037.24 лв.; за 2006 г. - 29 755.03 лв. и за 2007 г. - 30315.57 лв. Тези суми са приети като данъчни основи за облагане с данък върху доходите, върху които са отчетните периоди са определени допълнително задължения. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. По делото не се спори, че обсъжданата ревизия е реализирана по общия ред, а не по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Следователно в изпълнение на чл. 13 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ обект на облагане са доходите на ревизираното лице за процесните ревизирани данъчни години. При формирането на същите, съответно за установяване на облагаемата данъчна основа следва да бъдат отчетени всички приходи и разходи на ревизираното лице, в единното му качеството на едноличен търговец и физическо лице, за да се приеме, че е налице доход за облагане. Използваните от ревизиращия орган понятия като укрити приходи и превишаване на направените разходи над размера на декларираните доходи са относими към облагането по специалния ред, предвиден в ДОПК. При решаване спора относно законосъобразността на обжалвания РА съдът е следвало да преценени събраните писмени доказателства относно получените от ревизираното лице приходи чрез договори за заем и чрез записи на заповед през отделните отчетни и ревизирани периоди, качеството на същите след изпълнение на задължението по тях и да ги съпостави с така определените от административния орган разходи. Така не са изложени фактически и правни доводи относно недоказване на произхода на средствата от парични заеми от лицата Мария Димитрова, Красимир Марков, Ангел Николов, Живко Николов, Стихия Балканска при наличните по делото доказателства, събрани редовно при извършени насрещни проверки. В мотивите на съдебния акт освен, че тези доказателства не са обсъдени, се посочва, че заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза е коректно относно определяне размера на данъчната основа. Същото обаче не е кредитирано от съда, като се установява разминаване в преценката и правните му изводи относно основния спорен момент - начина на формиране на данъчната основа през ревизираните години. То не е обсъдено заедно с другите доказателства по делото, в нарушение на чл. 202 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като според експерта след като има установени приходи и наличност на парични средства в края на всеки период, не е налице превишение. Не може да се обоснове извод за наличие на укрити приходи в ревизионно производство по общия ред само въз основа на констатация, че през част от ревизирания период лицето като търговец е декларирало отрицателен финансов резултат, а е осъществявало през същия разходи за издръжката му, както и на семейството му. Обжалваното решение се явява неправилно и вътрешно противоречиво, и следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане, при което следва да се анализират представените писмени доказателства от ревизирания субект, да се обсъди конкретно заключението на експерта, съответно начина на формиране на данъчната основа и дали е налице доход за облагане по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат, понеже същият не е приключил с издаване на акт по съществото му. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение