Решение № 13079 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7850/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 75/29.06.2021 г. по адм. дело 122/2021 г. на Административен съд - Търговище, с което е отменено по жалба на "БИМ АГРО" ЕООД уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх.02 - 250 -2600/3982 от 01.04.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която са отказани част от заявените за подпомагане суми, както следва: по подмярка 13.1/НР -92,81 лв., подмярка 13.2/НР - 504,47 лв., СЕПП - 21324,87 лв., СПП - 58,26 лв.1 СПК - 464,06 лв., схеми за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - 8090,75 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "БИМ АГРО" ЕООД, гр. Търговище, в писмен отговор и писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че обжалваната част на уведомителното писмо, описана по - горе, с която е постановен частичен отказ по заявлението на "БИМ АГРО" ЕООД за подпомагане за кампания 2018 г., е издадена от компетентен орган, в кръга на надлежно делегираните му правомощия. Актът в оспорената част не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа, каквито и да е било фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че отказът за подпомагане се съдържа в таблица 1 в графа "Намаления", а в обяснителната бележка са изброени пет различни групи правни основания, на които е възможно да бъде направено "намаление" без конкретизация на конкретните фактически и правни основания за конкретния казус. Изложени са мотиви защо този порок на акта не може да бъде преодолян нито чрез съдържанието на административната преписка, нито чрез нарочната докладна, изготвена след издаване на акта и представена по делото. Решението е правилно. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо. Изготвената от друг орган - директора на дирекция "Директни плащания" докладна след издаване на оспорения акт не може да замести мотивите на акта, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Предвид последващото уведомителното писмо изготвяне на докладната, в уведомителното писмо не се съдържа позоваване на нея, поради което е налице още едно основание същата да не може да замести задължителните реквизити по АПК, липсващи в оспорения акт. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Протоколите от проверките са част от доказателствата по преписката, същите нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен протокол с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези протоколи факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за частичен отказ за подпомагане. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение