Решение № 7307 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2019 г.

ВАСIII отделение11.06.2020 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 15.08.2019 г., постановено по адм. дело № 194/2019 г. по описа на Административен съд – Видин. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7307 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община Белоградчик, чрез процесуален представител, срещу решение № 101 от 15.08.2019 г., постановено по адм. дело № 194/2019 г. по описа на Административен съд – Видин (АС - Видин), с което е отменен мълчалив отказ на кмета на общината за извършване на административна услуга по заявление - декларация с вх. № 2595/03.06.2019 г., подадена от Р. Табакова и В. Табаков от [населено място], [област] и преписката е върната на кмета на община Белоградчик за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че към заявлението не е била приложена дължимата такса определена от Общинският съвет в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Белоградчик, в размер на 30 лева. Счита, че предпоставките за извършване на услуга са както подадено заявление, така и заплащане на дължимата такса. Общината е отговорила на жалбоподателите, че имотите посочени в заявлението не съществуват по плана на с. Боровица, няма имот с номер УПИ IX-342, а останалите имоти са записани като собственост на физически лица различни от жалбоподателите. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на Р. Табакова и В. Табаков бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците – Р. Табакова и В. Табаков от [населено място], [област], чрез процесуален представител, считат касационната жалба за неоснователна. Не претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС - Видин е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Белоградчик за извършване на административна услуга по заявление - декларация с вх. № 2595/03.06.2019 г., с което е поискано да бъде заверена същата за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имоти УПИ XII- 340 в кв. 13, УПИ XI - 234 в кв. 13, УПИ X - 342 кв. 13 и УПИ IX - 342 в кв. 13, находящи се в с. Боровица и издаването на скица. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането с което е сезиран кметът на община Белоградчик е искане за извършване на административна услуга – попълване на молба-декларация за придобиване собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка, като същината на заверката се изразява в удостоверяване върху молбата-декларация на факта дали за посочените в молбата недвижими имоти е съставен акт за държавна или акт за общинска собственост или са земеделски земи. Съдът е приел, че при искане за извършване на административна услуга административният орган не е оправомощен да извършва преценка дали молителят има право на собственост върху описания недвижим имот или не, съответно няма право на преценка дали с действията си по признаване право на собственост върху същия имот молителят би засегнал вещните права на трети лица или не. Приел е, че преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса. Съдът е обосновал извод, предвид разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК, във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 58 от АПК, че отказът да бъде извършена административна услуга (включително и мълчаливият отказ) подлежи на обжалване по реда и на основанията, предвидени за индивидуалните административни актове. Предвид горното АС – Видин е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Белоградчик и е върнал преписката на същия с указания за произнасяне при спазване на изложените в решението в мотиви. Решението е правилно. Правилно съдът е определил характера на обжалвания мълчалив отказ на кмета на община Белоградчик за попълване заявлението –декларация по обстоятелствена проверка, квалифицирайки същия като отказ за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК, във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. Правилно съдът е преценил и наличието на правен интерес у Табакови за сезиране на компетентния по закон орган с искането за извършване на тази административна услуга. Доколкото без заверка на заявлението - декларация и попълването й с изискуемите данни за наличие или не на открита данъчна партида и актуване или не на имотите като държавни (общински), молителите няма да могат да установят претендираното от тях право на собственост в охранителното нотариално производство. Табакови като податели на заявление - декларация имат правен интерес да поискат административната услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване и упражняване на права – в случая правото да инициират пред нотариус производство за установяване и признаване правото им на собственост върху имотите. Извън компетентността на общинската администрация е да преценява наличието или липсата на предпоставките за признаване правото на собственост върху имотите въз основа на придобивна давност, предвид издаденото удостоверение от 11.06.2019 г. на главния архитект на община Белоградчик. Неоснователни в тази насока са развитите от касатора доводи за това, че по плана на с. Боровица няма имот с номер УПИ IX-342 и останалите имоти са записани като собственост на други физически лица, различни от заявителите. Възникването или не на право на собственост по давност следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното нотариално производство по чл. 587 от ГПК, необходима предпоставка за което обаче се явява издаване на удостоверение с отбелязване за наличието или липсата на съставен за имота акт за държавна/общинска собственост. Дори при данни за конкуренция на права върху имота административният орган е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия общинската администрация няма по закон. При наличието на доказателства за конкуренция на права общинската администрация не следва да откаже попълването на заявление - декларация с исканите удостоверявания, а следва да попълни същата, отразявайки подробно в нея всички констатирани обстоятелства – наличието на документи за собственост, удостоверяващи правата на трети лица върху имота, предмет на заявлението-декларация и др. Отказът да се извърши удостоверяването по искането за заверка на заявлението - декларация по същество съставлява произнасяне по въпроса кой е действителният собственик на имотите, предмет на молбата, т. е. в чия полза следва да бъде разрешена евентуалната колизия на права, а този въпрос не е в материалната компетентност на общинската администрация. Неоснователно се явява твърдението на касатора, че поради неплащане на таксата за извършване на административна услуга, органът е формирал мълчалив отказ. Съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Не са налице данни за уведомяването на Табакови да бъде платена такса за извършване на исканата административна услуга. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора разноски не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Цитирани разпоредби

1