Решение № 520 от 15.12.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 484/2009 г.

Решение № 520 от 15.12.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 484/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1, пр.2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело, свързано с постановяване на определение за определяне на общо наказание по силата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК по Н. Ч. Д.8775/08 г., постановено от СРС, НО, 97 състав спрямо осъдената В. А. Счита се, че определението е постановено при допускане на съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изразяващо се в това, че по същия въпрос съдът се е произнесъл със съдебен акт, постановено от същия съд и състав по н. ч. д. 5694/08 г. Моли се второто наказателно производство да бъде възобновено, да се отмени постановеното протоколно определение и да се прекрати наказателното производство във връзка с недопустимост на произнасянето на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденото лице не се явява и не заявява становище по искането. Назначеният с. з. намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в искането доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с релевантните за процесната процедура доказателствени материали, намира следното: С протоколно определение от 17.12.08 г., постановено по Н. Ч. Д.5694/08 г. СРС, НО, 97 състав на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложил на осъдената В. А. общо най-тежко наказание измежду наложените й наказания с присъди по Н. О. Х. Д.3516/05 г. по описа на СГС, н. о. х. д. 117/07 г. по описа на РС-Кюстендил и по Н. О. Х. Д.675/07 г. по описа на СРС, една година лишаване от свобода. Определил е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, по силата на чл. 46,.б. Б ЗИН. На основание чл. 24 НК така определеното общо наказание е увеличено с три месеца. Приспаднато е времето, през което осъдената е изтърпяла наказанията, определени по присъди по Н. О. Х. Д.3516/05 г. по описа на СГС и н. о. х. д. 117/07 г. по описа на РС - Кюстендил. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено по н. о. х. д. № 321/02 г. по описа на РС - Сандански, като е определен първоначален лек режим на изтърпяване на същото. Приспаднато е времето, през което по посоченото дело осъдената е търпяла лишаване от свобода. Определението е влязло в законна сила на 6.01.2009 г. С протоколно определение от 16.03.2009 г., постановено по Н. Ч. Д.8775/08 г., същият съд и състав е постановил идентично по същината на направеното искане от Главния прокурор като горепосоченото определение, свързано със същите дела и наложени по тях наказания по постановени присъди. Разликата се състои единствено в обстоятелството, че на основание чл. 24 НК определеното общо наказание от една година лишаване от свобода е увеличено с шест месеца и че времето, през което осъдената е изтърпяла наказание по присъда по н. о. х. д. 321/02 г, е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 НК. Последното сторено от съда на практика е вярно, но по последици не се различава от приспадането по предишното определение на основание чл. 59 НК. Третираното определение е влязло в законна сила на 1.04.2009 г. Видно от изложеното, съдът се е произнесъл незаконосъобразно по образуваното пред него второ дело - н. ч. д. 8775/08 г., след като за абсолютно същите осъждания спрямо А. има влязъл в сила съдебен акт с приложение нормата на чл. 25 НК. Вярно е изложеното по искането, че по посочения начин е нарушена нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Допуснато е следователно цитираното от държавното обвинение нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Определението по второто образувано дело подлежи на отмяна след възобновяване на производството от ВКС, а на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство следва да се прекрати. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение