Решение № 7717 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2012 г.

Решение № 7717 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Станой Йорданов Йорданов от гр. Белово срещу решение № 629 от 5.12.2011 г., постановено по адм. д. № 571/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-34/20.05.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От изпълнителния директор на АГКК, чрез пълномощника му адв. Чавдар Чавдаров, е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Жана Борисова Димитрова, Милка Петрова Мумджиева, Антоний Георгиев Мумджиев, Йорданка Георгиева Маринова, министърът на околната среда и водите, и кметът на община Белово, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Станой Йорданов срещу заповед № РД-18-34/20 май 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Белово и с. Голямо Белово, община Белово, област Пазарджик, в частта, касаеща собствения на Йорданов имот - поземлен имот с идентификатор 03592.502.808, относно площта на имота и източната му граница. Съдът е приел, че заповедта в оспорената й част е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че на терена съществуват трайно обозначени граници, които са отразени в кадастралната карта така, както са и място. Установено е също така, че както площта на имота, така и границите му по кадастралната карта, съответстват на отразените площ и граници на собствения на оспорващия имот по всички планове от 1979 г. досега. При тези данни изводът на административния съд, че имотът на Йорданов е отразен в кадастралната карта - предмет на оспорената заповед, така, както е на място и съобразно приоритетността на данните за установяване на границите и площта на имотите, посочена в чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е законосъобразен. Действително, налице е разлика в площта на имота по кадастралната карта и нотариален акт. По делото обаче не са представени данни, че тази разлика се дължи на преместване на източната граница, както се твърди от Станой Йорданов. Напротив, категорично е установеното, че съгласно одобрената кадастрална карта всички граници на имота, включително и източната, съответстват на материализираните на място. Неоснователно е възражението на касатора относно записването на празно място от 47 кв. м като част от съседен поземлен имот. След като това празна място не е част от имота на Станой Йорданов нито по оспорената кадастрална карта, нито по предходните планове, то обстоятелството дали правилно е включено това място в площта на съседния имот, е неотносимо. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,