Решение № 5559 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 583/2017 г.

Решение № 5559 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 583/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. И. З. е подал касационна жалба срещу решение № 1828 от 9.11.2016 г. по адм. дело № 30/2016 г. по описа на Административния съд - Б., с което е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически страдания, настъпили в резултат на неправилно проведеното спрямо него медицинско лечение в психодиспансерите на затворите в Б. и Л. Направени са оплаквания за неправилност на решението и е поискано да бъде отменено. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил, че И. И. З. e постъпил в Затвора - Б. на 10.09.2002 г. при констатирано общо здравословно състояние-ампутация на лява ръка през 1984 г. и заболяване от бронхиална астма ( инфекциозно - алергична форма ), характеризиращо се с проявата на тежки пристъпи с голяма продължителност. Във връзка със заболяването си от астма бил няколкократно хоспитализиран в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода - Л. през 2004, 2005, 2006, 2007 и 2008 г. Установено е още, че на 23.03.2013 г. направил опит да се самонарани, като залял дясната си подбедрица с вряла вода, поради което е бил прегледан и консултиран в МБАЛ - Б., където му е била направена превръзка и е бил насочен по спешност в хирургично отделение на СБАЛЛС - С. Там бил хоспитализиран в периода 23.03.2013 г. - 5.04.2013 г. За времето от 17.06.2013 г. до 23.06.2013 г. И. З. бил на лечение в стационара на ЦПЗ "Проф. Ив. Тимков" - Б., където му е била поставена диагноза "личностно разстройство с ажитация и импулсивни парасуицидни опити". Той бил преглеждан многократно в Медицинския център в Затвора - Б. от психиатър, който му е бил изписал лечебна терапия с хлорпротексен и карбамазепин. След това, от 20.10.2014 г. до 29.10.2014 г. И. З. бил хоспитализиран в МБАЛ - Б., хирургично отделение, с диагноза: "корпус алиени сигме, перфорацио сигме и перитонитас дифуза". Месец преди да постъпи в болничното заведение, той отново направил опит да се самонарани, като глътнал няколко игли. След това в периода от 25.10.2015 г. до 27.10.2015 г. бил хоспитализиран в хирургично отделение на МБАЛ "Д. М." - Б., където е опериран. Впоследствие два пъти преглеждан от невролог и хирург. Според показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел, също изтърпяващ наказание лишаване от свобода, през 2014 г. И. З. бил с влошено състояние, имал синини на гърдите. Свидетелят твърди, че тогава питал ищеца защо е така, а Златев му отговорил, че когато не давал да му бият инжекции, така ставало. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че искът, предявен от И. И. З. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се отхвърли, тъй като не са били установени незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация. Ищецът не е посочил конкретни действия или бездействия от страна на затворническата администрация, от които да е търпял неимуществени вреди, като претенцията му се основавала изцяло на действията на лекарите, които са го лекували. Златев не е успял да докаже, че лекувалите го лекари не са прилагали правилно и адекватното лечение с оглед здравословното му състояние, в следствие на което той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически страдания. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил правилна преценка за недоказаност на твърденията на ищеца за наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията във връчка с лечението му. Приложените многобройни медицински документи сочат, че за Златев са полагани медицински грижи в случаите, в които състоянието му е изисквало това. Съдът не е компетентен да прецени правилно ли е проведено лечението, а и самото лечение не може да се определи като действия и бездействия на администрацията на местата за лишаване от свобода. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че И. З. е бил принудително лекуван от психично заболяване, без действително да има такава болест, каквито твърдения са направени в исковата молба, както и че по време на престоя му в здравни заведения, той е бил зле третиран, което му причинило неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага наличието на няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ред. По делото не са били установени елементите от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът на И. З. законосъобразно е бил отхвърлен. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не е изпратил представител в съдебно заседание. Не е изготвен и пълноценен отговор на касационната жалба. Участието на ответника в делото се свежда до две молби, с едната от които е направено възражение, че касационната жалба не съдържа посочване на касационни основания, а с другата е поискано решението да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд