Решение № 2899 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2010 г.

Решение № 2899 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Николай Ангелов - пълномощник на Елена Енева Рангелова от гр. Пловдив и Василка Стефанова Казакова от с. Белозем, община Раковски, област Пловдив, против решение № 452 от 25.03.2010 г., постановено по адм. д. № 777 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на двете касаторки в настоящото производство, против заповед № 106 от 4.02.2009 г. на кмета на община Родопи, издадено с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че обжалваната заповед не е била издадена по искане на Димитър Рангелов, както неправилно е приел съда, поради което е издадена без правно основание. Твърди се освен това, че вещото лице е установило, че за имота, върху който има построени вилни сгради е следвало да се издаде план на новообразуваните имоти, което от своя страна потвърждавало предходния извод. На последно място се твърди, че съдът не бил анализирал възраженията за неправилно определената застроена част от имота, не е изискал необходимите документи за установяване законността на строителството, както и това, че за застроена била определена площ от път, който е отреден според предвижданията на плана от 1972 г. По изложените съображения се моли, решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалвана заповед на кмета, като незаконосъобразна или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира че съдът е установил точно фактическата обстановка, включително отреждането на имота чрез заключение на вещо лице и допълнително такова. Счита, че от данните по делото безспорно е установено, че имотът е застроен със сгради, като застроената част и прилежащия им терен заемат от 1418 кв. м от имота, предвиденият път да обслужва имотите заема 1329 кв. м, а площта около съществуващия водопровод - 162 кв. м. Според прокурора решението на съда е правилно и законосъобразно, като и издадената заповед от кмета е такава. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба, подадена от Елена Енева Рангелова и Василка Стефанова Казакова-наследници на Еню Пенчев Герчев, против заповед № 106 от 4.02.2009 г. на кмета на община Родопи, с която е одобрено решението на техническата комисия, според което 2896 кв. м, част от имот № 66809.50.16 по кадастралната карта на летовище "Върховръх", землището на с. Скобелево, одобрена със заповед № РД-18-67 от 2.06.2008 г., е определена като застроена. Определената за застроена част е ограничена с кафяв контур по издадената скица. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно наследодателя на жалбоподателките, издадените решения от бившата поземлена комисия, с които е признато правото да се възстанови собствеността върху имот представляващ нива от 5 100 кв. м, но е отказано реалното възстановяване до представянето на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Установена е и компетентността на органа, издал заповедта. Тъй като със заповедта си кметът одобрява решението на техническата служба, чрез вещо лице съдът е проверил законосъобразността на решението на техническата служба. От приетото без оспорване заключение на вещото лице и допълнителната експертиза съдът е установил площта на бившия имот, неговия регулационен статут, застрояването му и свободната от застрояване площ, като към заключението си вещото лице е приложило и три скици. Между заключението дадено от експерта и решението на техническата служба при общината е имало разлика от около 13 кв. м, за застроената част от имота, която съдът е възприел за несъществена, защото измерването на застроената част е направено по различни способи от техническата служба и вещото лице. От заключението на експерта съдът е приел за установено, че върху имота има шест построени сгради, през имота е проектирано да преминава път, който да обслужва имотите, а в западната му част има съществуващ водопровод, поради което частта от 162 кв. м от имота също е възприета като застроена. Имотът попада в урбанизираната част на населеното место, като кадастралната карта е одобрена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че заповедта на кмета на общината е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че заповедта на кмета на общината е издадена без правно основание, защото производството по издаването й не било започнато по молба на Димитър Рангелов Димитров - син и пълномощник на Елена Рангелова. От данните по делото се установява, че към него са приложени доказателства, представляващи разменена кореспонденция между Димитър Рангелов Димитров и кмета на община Родопи, като на лист 17 от делото се намира заявление до кмета, с което последният се уведомява, че на Димитър Димитров не били издадени необходимите документи по чл. 13, ал. 4, без да е описан законът, но от останалата кореспонденция и приложени скици е безспорно, че се касае за ППЗСПЗЗ. Освен това искането за издаване на скици и удостоверения относно имотите, попадащи в урбанизираната част на населеното място може да се започне служебно, по инициатива на общинската служба по земеделие - чл. 13, ал. 4. Неоснователно е и твърдението, че правото на собственост върху въпросния имот, бивша нива е било възстановено с влязло в сила решение на бившата поземлена комисия. В решение № 28 от 3.05.1994 г. на ПК - Перущица е записано, че се възстановява правото на собственост върху описания имот, но веднага след това е отбелязано ограничението на собствеността - а именно, че имотът е застроен. Това решение без описани граници и издадена скица, т. е. без индивидуализация на имота не е конститутивно по правната си същност, а е установително и не може да породи твърдените в касационната жалба правни последици. В представеното решение № 6028 от 7.05.1992 г., с отбелязана корекция на гърба, според базата данни - валидно е решението от 3.05.1994 г. под същия номер, се установява, че е признато правото на собственост на наследниците на Еню Пенчев Герчев, но е отказано реалното му възстановяване, поради това, че имотът попада във вилната зона и ще бъде възстановен след представянето на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Това е и основанието, послужило за искане до кмета на общината да издаде необходимите документи по чл. 13. Неоснователно и голословно е твърдението в касационната жалба, че вещото лице е изразило становище за необходимостта от одобряване на план на новообразуваните имоти. В заключението на лист 69 от делото вещото лице е посочило, че няма одобрен план по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което е съвсем различно от изложеното. Неоснователно е и последното твърдение, че съдът не бил изследвал законността на извършеното строителство. По този въпрос в основното заключение вещото лице на лист 68 от делото е посочило данните от ПУП за съществуващите шест сгради в имота, като срещу всяка от тях е отбелязано отстъпеното право на строеж и разрешението за строеж със съответния номер и дата. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, като такива не се обосновани в касационната жалба. Решението е обосновано и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в жалбата нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,