Решение № 123 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2018 г.

Решение № 123 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. "Стефан Стамболов" № 1 срещу Решение № 1858 от 21.03.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 9706/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Община Пловдив срещу точка 2 от Решение №BG05 M9 OP001-2. 004-0056#2 от 28.07.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 -2020 г. ", с което отказва верификация на разходи в размер на 2 319,70 лв. по договор за безвъзмездна финансова помощ за проект "Общински център за деца и семейства – Пловдив".

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Община Пловдив, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема, че при издаване на оспорения акт органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е отчел, че актът не съдържа фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените в акта основания са неясни, неточни, непълни и неподкрепени с релевантни доказателства като не е посочено и правното основание за отказа. Отказът е мотивиран единствено с разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Счита, че решението противоречи и на материалния закон. Съдът неправилно приема за материално законосъобразен отказа като не отчита релевантната нормативна уредба. Излага конкретни доводи по отношение на всяка от неверифицираните суми.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. Петкова.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Човешки ресурси 2014 -2020 г. ", счита същата за нередовна поради несъответствие с изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 6 АПК и липсата на конкретни твърдения за нищожност, недопустимост или неправилност на съдебното решение. Счита изложените доводи за такива само досежно оспорения административен акт като касаторът повтаря доводите си изложени в административното и в първоинстанционното съдебно производство.

Сочи, че касаторът не е представил доказателства, които да установят фактическа обстановка различна от установената от първоинстанционния съд. Доводите на касатора за липса на правно основание за издаване на акта са очевидно неверни, тъй като в акта ясно е указано в хипотезите на кои разпоредби на Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189/2016 г.) са подведени действията на касатора, за да не бъдат признати направените разходи за допустими.

Сочи, че правилата за допустимост на разходите се съдържат не само в чл. 57 ЗУСЕСИФ, но и в други разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в Постановление № 189/2016 г., в Наредба №Н-3 от 08.07.2016 г. за определяне на правила за плащания, верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, като и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба №Н-3, отм.).

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от процесуален представител Д. Динев.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено в нарушение на материалния закон като съдът не е отчел липсата на правна квалификация на оспорения акт. В противоречие с разпоредбата на раздел ІІІ, т. 2 от Методология за регламентиране на възнагражденията по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. " (Методология) съдът е приел за недопустимо определянето на по-висок размер на почасовото заплащане на експерта – медицинска сестра. Несъответни на нормативната уредба са и изводите на съда досежно възнаграждението и осигурителните вноски на експертите юрист и счетоводител. Съдът не е отчел, че органът необосновано се е позовал на чл. 10, ал. 2 ПМС № 189/2016 г. Счита, че решението следва да бъде отменено и преписката върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът счита за неоснователен довода на ответника за нередовност на касационната жалба. Вярно е, че касационната жалба повтаря доводите в жалбата пред първоинстанционния съд, но в нея са изложени и доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като са твърдят два порока – противоречие с материалния закон и необоснованост.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 26.07.2016 г. между Община Пловдив и Министерството на труда и социалната политика, чрез ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. ", е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ в размер на 708 483, 84 лв. по проект "Общностен център за деца и семейства – Пловдив". Съгласно чл. 3. 65. на договора, за да бъдат допустими разходите по проекта трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура.

1. На 17.05.2017 г., със Заповед №РД-01-362, министърът на труда и социалната политика определя за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. " заместник-министърът З. Русинова.

1. На 26.05.2017 г. Община Пловдив представя искане за междинно плащане, технически и финансов отчет по проекта за периода 27.07.2016 г. – 28.02.2017 г. на стойност 88 470, 14 лв.

1. В периода 27.05.2018 г. – 20.07.2018 г. между Управляващия орган и ръководителя на проекта е водена кореспонденция във връзка с искането за междинно плащане като на ръководителя на проекта е указано да представи доказателства за различни разходни пера, в т. ч. за определения по-висок индивидуален размер на почасово заплащане на определени експерти и за възложените ангажименти на лица по проекта извън длъжностните характеристики по основните им служебни или трудови правоотношения. Ръководителят на проекта е представил допълнителни доказателства и информация.

1. На 28.07.2018 г., с Решение, рег. №BG05 M9 OP001-2. 004-0056#2 от 28.07.2017 г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 -2020 г. ", на основание чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ, верифицира разходи в размер на 86 150, 44 лв. и отказва верификация на разходи в размер на 2 319,70 лв., както следва:

а) 295, 93 лв. по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга", поради изплатено възнаграждение на медицинска сестра в по-висок размер – при представена обосновка за възнаграждение в размер на 6, 50 лв. /час е изплатено 10, 00 лв. /час на основание т. 2, раздел ІІІ от Методологията;

б) 2 023, 77 лв. по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление", както следва:

213, 07 лв. – изплатено възнаграждение и осигурителни вноски на ръководителя на проекта за един ден през м. ноември и два дни през м. декември 2018 г., когато е ползван платен годишен отпуск и за м. януари 2017 г., когато е ползван отпуск по болест и временна нетрудоспособност;

115, 03 лв. – изплатено възнаграждение и осигурителни вноски на технически сътрудник на проекта за три дни през м. ноември 2017 г. и един ден за м. декември 2017 г., когато е ползван платен годишен отпуск;

1 357, 13 лв. – изплатено възнаграждение и осигурителни вноски на юрист по проекта за м. ноември и декември 2016 г. и за м. януари 2017 г.; лицето е главен юрисконсулт на общината и не са представени доказателства за възложените по проекта дейности с оглед преценка на изискването на чл. 10, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г.;

338, 54 лв. - изплатено възнаграждение и осигурителни вноски на счетоводител по проекта за м. ноември и декември 2016 г. и за м. януари 2017 г.; лицето е главен експерт в Дирекция "Счетоводство", отдел "Финансово-счетоводни дейност" в Община Пловдив и не са представени доказателства за възложените по проекта дейности с оглед преценка на изискването на чл. 10, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема по отношение на неверифицирания разход от 295, 93 лв. по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга", че с оглед на разпоредбата на точка 2 от раздел ІІІ на Методологията е възможно определянето на по-висок индивидуален размер на почасово заплащане от установеното в нея при мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти, доказана с доказателства за притежавани образование, специалност, правоспособност, трудов стаж и др., но Община Пловдив не е доказала релевантните обстоятелства. Представените граждански договори на общината по проект на Световната банка са за почасово заплащане от 6, 50 лв., при определено по проекта – 10, 00 лв. При липса на мотивираност на определения размер на почасово заплащане съдът приема за правилен извода на органа за недопустимост на разхода.

По отношение на разходите по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" съдът приема за законосъобразен мотива на органа за недопустимост на разходите за възнаграждения и осигуровки по време на отпуск – платен годишен и временна нетрудоспособност, тъй като няма как работодателят да възлага задачи и те да бъдат изпълнявани във времето на отпуск. Разходите за времето на отпуск за временна нетрудоспособност са недопустими и на основание чл. 16 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като по съществото си са обезщетение, което не може да бъде обвързано с изпълнението на дадена услуга. Правилен съдът счита и извода на органа относно недопустимостта на разходите за възнаграждения на юриста и счетоводителя с оглед на забраната на чл. 110 от Кодекса на труда (КТ), а в случая повечето от задълженията по проекта и длъжностната характеристика са идентични.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата на Община Пловдив.

Изводът на съда досежно разхода по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" е правилен, а досежно разходите по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са свързани с неустановеното според касатора от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила от органа – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и с противоречие с раздел ІІІ, т. 2 от Методологията, чл. 110 КТ, чл. 21, ал. 4, т. 1 и чл. 67, ал. 7, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 10, ал. 2, т. 2, б. "а" ПМС № 189/2016 г. Доводите на касатора досежно двата порока следва да бъдат разгледани едновременно.

1. По твърдението за неправилност поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК:

Преди всичко следва да се посочи, че чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК регламентира изискванията към формата на индивидуалния административен акт, а не регламентира административнопроизводствените правила, които органът трябва да спазва при издаване на акта си. Административнопроизводствените правила са онази съвкупност от обвързани и обусловени, регламентирани в правна норма действия на решаващия орган и на страните, които, осъществявани при спазване на установените в Административнопроцесуалния кодекс принципи и условия, обезпечават постигането на управленската цел на органа – издаването на законосъобразен акт. Изискването индивидуалният административен акт да съдържа фактически и правни основания, каквото е съдържанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не съдържа правило, което обвързва предходно и обуславя следващо действие на органа по провеждането на административното производство като динамичен фактически състав. То представлява изискване към формата на индивидуални административен акт.

Безспорно обаче това изискване е изключително важно, защото само при наличието на фактически и правни основания адресатът на акта може да осъществи ефективно конституционното си право на защита – чл. 56 от Конституцията, а съдът може да изпълни конституционното си задължение да осъществи контрол за законност – чл. 120, ал. 1 от Конституцията. С оглед на това значение на мотивите на акта трайно съдебната практика приема, че липсата на фактически и правни основания е основание за отмяна на оспорения акт.

Какво показват мотивите на оспорения акт?

Органът, както сочи и касаторът, не се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, която съдържа изискванията, на които трябва да отговарят съответните разходи, за да бъдат допустими. Безспорно е, както сочи и ответникът, че разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е единствената правна норма, регламентираща допустимостта на разходите. Съгласно член 65, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) допустимостта на разходите се определя въз основа на национални правила, освен когато са определени специални правила въз основа на регламента. Националните правила за допустимост на разходите са определени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а на основание чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ детайлните правила за допустимост на разходите за програмите, включени в Споразумението за партньорство, са определени в акт на Министерския съвет – ПМС № 189/2016 г. Наред с това, в съответствие с чл. 59, ал. 2 ЗУСЕСИФ, за всяка процедура по програма, включена в Споразумението за партньорство, се определят допустимите категории разходи, максималните размери на разходите, методът за определяне на разходите, други специфични условия, на които разходите трябва да отговарят. Съгласно чл. 7, ал. 4, т. 4 ЗУСЕСИФ министърът на финансите определя правилата за верификация. Към всичко това следва да се отнесе и обвързаността на посочените нормативни актове с действащото законодателство.

Видно е, че определянето на един разход като недопустим изисква точно установяване на приложимата правна норма, защото само така може да се установи действителната цел на органа и да се извърши проверка тя законосъобразно ли е постигната.

В случая органът е отказал верифициране на разход по изпълнение на проекта, който е в по-висок размер от представените документи и обосновка, на разход по управление на проекта, който е в размер по-висок от реално отработеното време и на разход за дейности, включени в длъжностните характеристики на лицата.

По отношение на първото основание органът се позовал на точка 2, раздел ІІІ от Методологията. Методологията е акт, приет на основание чл. 59, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ и следователно акт по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Макар органът да не се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. ЗУСЕСИФ във вр. с т. 2, раздел ІІІ от Методологията, то видно е правното основание за определянето на разхода като недопустим. С оглед на това съдът може да извърши контрол за законосъобразност и да установи налице ли са предпоставките за определяне на разхода като недопустим – посочена е релевантната крайна норма, която именно съдържа изискуемите предпоставки.

По отношение на второто основание органът не е посочил каквато и да било правна норма, която съдържа изискване, което е нарушено и с оглед на това разходът е недопустим. Изложени са само фактически основания – изплащане на възнаграждение и осигурителни вноски за времето на ползване на законово установен отпуск. Коя е нормата, която забранява изплащането на възнаграждение за времето на законово разрешения отпуск органът не сочи. Едва в становището си по жалбата пред съда органът сочи, че този разход е недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и на основание чл. 16 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, но допустимостта мотивите на един индивидуален административен акт да бъдат изложени и отделно от самия акт, обоснована с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, има своя времеви предел и това е най-късно до изпращане на жалбата на горестоящия административен орган. В случая такъв липсва, поради което излагането на мотиви в становището на органа по подадената до съда жалба не санира порока липса на правни основания. Становището на органа пред съда не е способ за мотивиране на оспорения индивидуален административен акт, а процесуално средство за защита на равнопоставени страни в съдебното производство.

По отношение на третото основание органът се е позовал на чл. 10, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г. Както бе посочено по-горе ПМС № 189/2016 г. е акт, издаден на основание чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Следователно, формално актът има правно основание. Въпрос на преценка за материална законосъобразност на акта е дали това посочено правно основание действително съдържа разпоредба, въз основа на която даден разход може да се определи като недопустим и дали фактите по делото доказват наличие на визираните в разпоредбата предпоставки.

Видно от изложеното органът е постановил акта си за отказ от верификация по отношение на разходите по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" в размер на 213, 07 лв. и на 115, 03 лв. при пълна липса на правни основания. Това прави акта в тази му част незаконосъобразен. Първоинстанционният съд като не е установил тази назаконосъобразност на акта е постановил неправилно съдебно решение.

По отношение на неверифицираните разходи по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" и разходите в размер на 1 357, 13 лв. и 338, 54 лв. по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" съдът правилно е приел, че от формална страна актът съдържа фактически и правни основания. Въпрос на материална законосъобразност на акта е правилността на соченото правно основание и съответствието му на твърдяните фактически основания и на доказателствата по делото.

1. По твърдението за неправилност поради противоречие с т. 2, раздел ІІІ на Методологията:

Касаторът счита за неправилен извода на съда за недопустимост на разхода по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" в размер на 295, 93 лв. поради противоречие с т. 2, раздел ІІІ от Методологията. В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. " е утвърдил Методология за регламентиране на възнагражденията, с която регулира определянето, изплащането и верифицирането на средствата за възнаграждение на лица, наети за изпълнение и управление на проекти.

Съгласно т. 2 на раздел ІІІ на Методологията допустимият размер на почасово възнаграждение на физически лица, наети по договор за услуга във връзка с изпълнението на проект, се определя или съгласно посоченото в Насоките за кандидатстване или на база на предварително изготвени и предоставени на управляващия орган пазарни проучвания. Разпоредбата допуска отклонение от правилото само "в случаите на мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти, придружена с доказателства за притежавани: образование, специалност, правоспособност, трудов стаж и др. "

Видно от доказателствата по делото бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013) е определил размера на почасовото заплащане на физическо лице, с което е сключил договор за услуга – предоставяне на услуги като медицинска сестра, част от екипа на проекта, на 10, 00 лв. на час. В Насоките за кандидатстване не са регламентирани конкретни размери на почасово заплащане по договор за услуга с физическо лице, а по делото няма представени доказателства за предоставени от бенефициера на управляващия орган предварителни пазарни проучвания.

При представяне на искането за верифициране на разходите по това перо касаторът е представил договора за предоставяне на услуги с медицинската сестра, както и доказателства за нейното образование, професионална компетентност, трудов и осигурителен стаж – автобиография, дипломи, трудова и осигурителна книжка, но не е представил доказателства за начина на формиране на почасовото възнаграждение. Управляващият орган, на основание чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е изискал доказателства за начина на определяне на часовата ставка. Касаторът е посочил, че услугата, предоставяна по процесния договор, съответства на заложените в Таблицата с видовете услуги и индикативните разходи за тях за 12 месеца (Таблицата) – приложение към Насоките за кандидатстване – вариант "А", дейност 4 "Подкрепа за осигуряване на здравна детска консултация и дейности по превенция на заболяванията" с разчет от 720 часа за година, достъпна на адрес: http: //esf. bg/procedures/bg05 m9 op001-2-004-uslugi-za-ranno-detsko-razvitie/, като е определена часова ставка от 10, 00 лв. в рамките на бюджета на проекта и с оглед на "високия професионален опит и квалификация" на лицата. В подкрепа на решението си за изплащане по 10, 00 лв. на час касаторът представя граждански договори с консултанти от Община Пловдив в рамките на проект на Световната банка за позицията медицинска сестра с определена часова ставка от 6, 50 лв.

Въпросът за съответствието на вида на услугата със заложеното в Таблицата не е спорен по делото. Не е спорен и "високият професионален опит и квалификация" на избрания за изпълнител. Това, което за органа е останало недоказано е начинът на определяне на размера на часовата ставка – 10, 00 лв., още повече при представени от самия касатор доказателства за часова ставка за идентична услуга от 6, 50 лв. Посоченото от касатора в отговора му до управляващия орган относно опита и професионалните качества на медицинската сестра не доказва "мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти" по смисъла на точка 2, раздел ІІІ от Методологията.

Възможно е определеният от касатора размер на часовата ставка да е действително обусловен от мотивирана необходимост от висококвалифициран експерт, още повече при ноторния факт на повсеместен недостиг на медицински сестри в страната, но е следвало касаторът да обоснове тази своя необходимост по надлежния начин, а не да се ограничи до факта на изброяване на професионалните качества на медицинската сестра. Професионалните качества на изпълнителя на проекта са предпоставка за неговото избиране, а мотивираната необходимост от висококвалифициран експерт е обвързана с предмета на проекта, с дейността, която избраният експерт трябва да извърши, за да бъдат максимално постигнати целите на проекта. Това е и разликата при определяне на по-високо почасово заплащане на служителите, наети по трудово правоотношение, във връзка с изпълнение на проекта – точка 1. 2., раздел ІІІ от Методологията, и по-високото почасово заплащане на физически лица, наети по договор за услуга – точка 2, раздел ІІІ.

Видно от изложеното изводът на съда за законосъобразност на мотива на органа за неверифицирането на разхода по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" в размер на 295, 93 лв. е правилен. Въпреки дадената му от органа възможност касаторът не е представил обосновка на избрания от него размер на часовата ставка. Напротив, представените от него доказателства – граждански договори за аналогични дейности с почасова ставка от 6, 50 лв., само доказват правилността на извода на органа и на съда.

1. По твърдението за неправилност на решението поради нарушение на чл. 10, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г.:

Касаторът счита за неправилен извода на съда за недопустимост на разходите по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" в размер съответно на 1 357, 13 лв. и 338, 54 лв., представляващи изплатени възнаграждения и осигурителни вноски на юриста и счетоводителя на проекта.

Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г., на която правна норма органът се е позовал, дейностите по управление на проект могат да се възлагат на служител при наличие на следните предпоставки: дейностите се изпълняват извън установеното работно време и извън длъжностната характеристика на служителя. Дейностите се възлагат със заповед на органа по назначаването и срещу възнаграждение.

Касаторът е предоставил на органа длъжностни характеристики на юриста и счетоводителя, както и заповеди на кмета на общината, с които на двамата служители са възложени конкретни задължения по проекта.

В мотивите на оспореното решение органът сочи, че е налице припокриване на задълженията на двамата служители по проекта и по длъжностната характеристика, но не сочи кои конкретно задължения счита, че се припокриват. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г. във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ може да е по принцип правно основание за отказ от верификация на разход, но за да е законосъобразен отказът трябва да е обоснован с конкретни фактически основания. Органът е длъжен да посочи кои задължения на двамата служители, визирани в длъжностната им характеристика, се припокриват със задълженията, определени в заповедта на кмета на общината за участието им в проекта.

Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативно изискване за допустимост на разход. Индивидуалният административен акт изисква индивидуално мотивиране – конкретно посочване на фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на сочената правна норма. Липсата на конкретни факти, които да се отнесат към визираното в сочената от органа правна норма не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му.

Първоинстанционният съд като не е установил тази незаконосъобразност на оспорения акт е постановил в тази част неправилно съдебно решение.

Видно от изложеното оспореното решение в частта, с която се отказва верифициране на разход по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" в размер на 295, 93 лв. е законосъобразен. В частта, в която се отказва верификация на разход по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" в размер на 213, 07 лв. и на 115, 03 лв. актът е постановен при пълна липса на правни основания, което го прави незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна. В частта, с която се отказва верификация на разходите по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" в размер на 1 357, 13 лв. и 338, 54 лв. актът е постановен при липса на конкретни фактически основания, което го прави незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна.

Първоинстанционният съд като не е установил незаконосъобразността на оспорения акт в посочените части е постановил неправилно съдебно решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени в съответната част оспорения акт. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на касатора преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с оглед на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В частта, в която съдът приема за законосъобразно решението за отхвърляне на жалбата на касатора досежно отказа да се верифицира разход по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" в размер на 295, 93 лв. решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди касатора и Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплатят на другата страна направените по делото разноски съразмерно уважената и отхвърлената част от касационната жалба. На основание чл. 84, т. 1 и 3 от Гражданския процесуален кодекс страните са освободени от заплащане на държавна такса, поради което единствените разноски са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 13, 00 лв. за ответника и на 87, 00 лв. за касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд