Решение № 783 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2024 г.

Производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от вр. и. д. управител на Националната здравноосигурителна каса гр. София срещу Решение 778/12.06.2024 год. постановено по адм. дело 28/2024 год. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменена Заповед РД-ЕИЗ-01-2480/29.12.2023 год. на управителя на НЗОК и преписката е върната на административния орган за постановяване на нова заповед в едномесечен срок при съобразяване с мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът Д. П. М. в качеството си на законен представител и родител на малолетното дете С. А. Д. чрез адв. Стоева в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Административен съд Ямбол да бъде потвърдено. Участващия в производството представител на Върховна прокуратура взема становище за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, доводите на ответника, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Ямбол е Заповед РД-ЕИЗ-01-2480/29.12.2023 год. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 2 от 27 март 2019 год. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и наредба за условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата) и Протокол Е113-06-5064/21.12.2023 год. е одобрено заплащането на диагностични и лечебни процедури по чл. 7, ал. 1, т. 1 предл. 1 на С. А. Д. в Медицински център "Света Мария", Западен Палм бийч, Флорида, САЩ на стойност 184 097. 13 щатски долара, съгласно представена оферта и план за лечение на стойност 234 097. 13 щатски долара, като се взема предвид декларирано от заявителя - жалбоподател участие със собствени средства в размер на 50 000 щатски долара, както и е одобрено заплащането по реда на чл. 8, ал. 1 от НАРЕДБА 2/27.03.2019 год. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Заповедта е издадена след влизане в сила на решение 217/08.12.2022 год. постановено по адм.д. 118/2022 год. по описа на Административен съд Ямбол. С решението е отменена заповед РД-Е-113-01-663/21.05.2021 год. на управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането на медицински услуги по чл. 7, ал. 1, т. 1 предл. 1 от Наредба 2 от 27 март 2019 год. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и наредба за условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане на С. А. Д. по заявление Е113-01-16/06.01.2021 год. Решение 217/08.12.2022 год. е оставено в сила с решение 9314/05.10.2023 год. постановено по адм.д. 899/2023 год. по описа на ВАС, шесто отделение. С процесното решение състав на Административен съд Ямбол е отменил Заповед РД-ЕИЗ-01-2480/29.12.2023 год. на управителя на НЗОК и е върнал преписката на административния орган за издаване на нова заповед съобразно указанията дадени с решението. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна: Административното производство пред НЗОК е образувано по подадено от Д. М. Заявление с вх. Е113-01-16/06.01.2021 год. в качеството й на майка и законен представител на малолетния С. А. Д., с което същата е кандидатствала за одобряване на заплащането на медицински и други услуги по чл. 82 от ЗЗ, чл. 7 и чл. 8 от Наредба 2/2019 год. в размер на 224 797 щатски долара, включващи 2 операции с последващи рехабилитации на малолетното дете, необходими за лечението на детето, на което при раждането е установена [заличен текст], определена според общоприетата класификация на д-р Пейли. М. е заявила желание да й бъдат поети разходите за транспорт, квартира и преводач като е декларирала, че ще участва със собствени средства в лечебния процес в размер на 50 000 щатски долара. Към заявлението са приложени необходимите медицински документи. След проведено на 19.05.2021 год. заседание на специализираната комисия по чл.27, ал.1 от наредба 2 е съставен протокол Е 113-06-1518/20.05.2021 год., от който е видно, че комисията е предложила на Управителя на НЗОК да издаде заповед за отказ по заявление Е113-01-16/06.01.2021 год. Със Заповед РД-Е113-01-663/21.05.2021 год. на основание чл. 9, т. 2 и липса на хипотезата по чл. 2, ал. 1 от Наредба 2, Управителят на НЗОК отказал заплащането на услуги по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба 2 по заявление с вх. Е113-01-16/06.01.2021 год. подадено от М. в качеството й на законен представител и родител на С. А. Д. за одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга операция и рехабилитация на детето в Медицински център "Света Мария", Западен Палм бийч, Флорида, САЩ на стойност 224 797 щатски долара. Тази заповед е отменена с решение 217/08.12.2022 год. постановено по адм.д. 118/2022 год. по описа на Административен съд Ямбол, което е оставено в сила с решение 9314/05.10.2023 год. постановено по адм.д. 899/2023 год. по описа на ВАС. След връщане на преписката административният орган е издал обжалваната в настоящото производство заповед. Първоинстанционният съд приема, че е налице изключението на чл.2, ал.1 от Наредба 2, което да налага заплащане на лечение на детето в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, а именно в САЩ, тъй като предлаганият метод в САЩ е щадящ в най голяма степен за физиката и психиката на детето, като се позовава на мотивите към решение по адм.д. 118/2022 год. по описа на Административен съд Ямбол. Акцентирано е, че заявлението на майката е подадено на 06.01.2021 год., когато лечението на детето е било предстоящо. При произнасяне на административния орган на 29.12.2023 год. първият етап от лечението на детето е приключил и разходите по това лечение вече са извършени. Т.е. налице са нови обстоятелства настъпили в периода 2021 год.-2023 год., които не са съобразени от административният орган. Същият не е изискал информация от заявителя относно действително извършените разходи по лечението, както и относно размера на съпътстващите разходи за транспорт, престой и преводач. Направен е извод, че оспорената заповед макар и положителна като произнасяне не би била реално изпълнима, тъй като от една страна няма като резултат заплащане, а от друга няма определен конкретен реален размер на извършените разходи за лечение и съпътстващите транспорт и престой на детето и един негов придружител, устен превод при необходимост, както и липсва ред за уреждане на отношенията в конкретния случай. Според първоинстанционният съд на практика оспорената заповед е издадена в пълно противоречие с правата и интересите на заявителя жалбоподател. Заповедта е издадена в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не са събрани и обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая и същата не съдържа мотиви по отношение на диспозитива въпреки изложената фактология в същата. Заповедта не е съобразена и с целта на закона. Съдът се е позовал на чл. 3, т. 3 и т. 9 от Закона за закрила на детето според които, закрилата на детето се основава на принципите за осигуряване най-добрия интерес на детето и грижа в съответствие с неговите потребности, а за децата с увреждания следва да се полагат специални грижи като същите подлежат на специална закрила, поради което за С. следва да се осигури най-добрата възможност за заплащане на лечението му. Налице са основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, поради което съдът е отменил процесната заповед. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изводите на първоинстанционният съд изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което същите не следва да се преповтарят. Настоящият съдебен състав споделя извода на първонистанционния съд за това, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Налице е неизпълнение на задължението на НЗОК преди постановяване на административния акт да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да се проверят и преценят всички събрани доказателства, както повеляват нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. В отклонение от тези задължения при постановяване на оспорената заповед административният орган се е задоволил само да препише мотивите на съдебните решения по настоящия казус без да направи логичен анализ на фактите и обстоятелства, които са настъпили след подаване на заявлението от 2021 год. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта на управителя на НЗОК като незаконосъобразна. Както бе посочено по-горе редът за заплащане от страна на Националната здравноосигурителна каса на медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето е уреден с Наредба 2 от 27.03.2019 год. В случая административният орган за да издаде обжалвания пред първата инстанция акт се е позовал именно на нормите на тази наредба. Органът обаче не е отчел специфичността на конкретния случай. Съгласно Закона за закрила на детето държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Закрилата на детето се основава на един от основните принципи прогласени със закона, а именно осигуряване на най-добрия интерес на детето. Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира оспорената заповед за немотивирана и постановена при липсата на фактически установявания, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства към конкретно заявеното искане, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,