Решение № 6587 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2011 г.

Решение № 6587 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Надя Панайотова Джунджулова, от гр. Кърджали чрез нейния пълномощник, срещу решение № 1075/21.01.2011 г. по адм. д. № 376/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-министърът на образованието, младежта и науката чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу срещу заповед № РД-10-2005/18.12.2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката /МОМН/, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради получена най-ниска оценка при атестиране. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена. Изготвената по надлежния ред оценка, според мотивите на обжалваното решение, съставлява и материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон при следните съображения: Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт - заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Спрямо нея не са налице твърдяните и в касационната жалба основания за отмяна, поради което съдът правилно е приложил материалния закон. Заповедта е мотивирана съгласно чл. 76, ал. 3 ЗДСл: В самия изготвен формуляр за оценка като мотиви на оценяващия ръководител е посочен и доклад № 8002-0100/18.11.2009 г., приложен по делото. Така този доклад е част от оспорения административен акт, а част от визирания в него период се включва в периода на оценката на индивидуалното изпълнение на длъжността - от 01.12.2008 г. до 30.11.2009 г. Неоснователно е и възражението, че формулярът за оценка не е подписан от контролиращия ръководител в нарушение на чл. 26, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация. В случая няма контролиращ ръководител над оценяващия такъв, тъй като съгласно чл. 5, ал. 3 от цитираната Наредба за длъжностите, за които ръководителят на администрацията е оценяващ, няма контролиращ ръководител. В случая оценяващ е министърът на образованието, младежта и науката, поради което контролиращ друг такъв няма. В този смисъл правилен е изводът на съда, че е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 1 от Наредбата контролиращият ръководител-министърът да прегледа формуляра за оценка и да го подпише, като в конкретния казус е изложил коментар, с който потвърдил дадената оценка. Предвид изложеното безспорно се установява, че атестирането е проведено в сроковете и при спазване на процедурата, подробно регламентирана в НУРАСДА: изготвен е работен план, подписан от оценяващия и оценявания, проведени са междинна и заключителна среща. За последната няма нормативно изискване за как формално да бъде отразен фактът на провеждането й, поради което подписването от протоколчик за това е достатъчно за доказване на осъществяването на заключителната среща. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при осъществени материалноправни предпоставки на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което жалбата срещу нея законосъобразно е отхвърлена. При постановяване на този резултат съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, както се твърди в касационната жалба. Поради това решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав