Решение № 12890 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Маурина, гражданка на Руска федерация, лично и в качеството ѝ на законен представител на малолетните си деца А. Маурин и А. Маурина, чрез пълномощника им адв. Г. Войнов, против решение 613 от 08.06.2023 г., постановено по адм. дело 762/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка намира, че първоинстанционният съд, в противоречие с установените по делото факти, е приел за необоснован страха ѝ от преследване във връзка с изразено мнение срещу войната в Украйна. Счита, че съгласно ЗУБ и Конвенцията на ООН за бежанците, за предоставяне на статут на бежанец е достатъчно само наличието на обосновано опасение от бъдещо преследване. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение ведно със законните последици. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуален представител юрк. Георгиева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на М. Маурина, гражданка на Руска федерация, лично и в качеството ѝ на законен представител на малолетните си деца А. Маурин и А. Маурина, против решение 4594 от 06.03.2023 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на лицата е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорваният отказ е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че няма данни спрямо жалбоподателите да е осъществено преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставяне на бежански статут. Приел е, че не е доказано преследване поради раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Чуждата гражданка е заявила, че не е преследвана по етнически и религиозни убеждения, както и че не ѝ е оказвано физическо насилие. Сочената причина, за да напусне Руската федерация, е поради възникналия у нея страх от преследване в държавата ѝ по произход вследствие на нейните политическите убеждения, както и тези на съпруга ѝ, относно войната в Украйна, които те открито заявявали, и които били в разрез с политиката на държавата. Заявената позиция против войната е изразена чрез публикации в интернет, както и в участие на съпруга ѝ в митинги, за което му била наложена глоба. Административният съд е приел, че опасенията ѝ, че при евентуално връщане в държавата им по произход, нейният съпруг може да бъде обвинен и да му бъде наложено наказание или да бъде под постоянно наблюдение, не сочат наличие на някоя от изискуемите характеристики на субекта, посочени в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, като по делото липсват доказателства, а и твърдения за предприемани в държавата й по произход действия по преследване. Въз основа на представената по делото справка за ситуацията в държавата по произход съдът е преценил, че сочените причини не съставляват и основание за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не разкриват реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденците по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. По аргумент на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за да бъде предоставен статут на бежанец, следва чужденецът да има основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мислене или принадлежност към определена социална група. Преценката се прави въз основа на конкретните данни, съдържащи се в бежанската история на кандидата за статут. В разглеждания случай категорично не се установява спрямо жалбоподателката или нейните малолетни деца да е осъществено или да съществува опасност от осъществяване на преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Административният орган, както и решаващият съд, са стигнали до обоснован извод, че от изложената бежанска история не се установява срещу руската гражданка или семейството ѝ да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на чужденката, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Сочената причина, поради която чуждата гражданка не желае да се завърне в държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, респективно на чужденката не може да бъде предоставен статут на бежанец. От материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо нея или малолетните й деца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни опасения от преследване". Следователно страхът на чужденката от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, не може да се прецени като обоснован. В представената от чуждата гражданка бежанска история се твърди, че съпругът ѝ е изразил публично несъгласие с войната. Опасенията й се отнасят до това, че при завръщане в страната той ще бъде вкаран в затвора или ще бъде под постоянно наблюдение. Така посочените опасения следва да се приемат като предположения, които са останали недоказани. Следва да се посочи, че жалбоподателката и семейството ѝ са напуснали страната необезпокоявано и легално, без каквито и да било пречки от страна на руските власти. Чужденката не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. В изнесената бежанска история няма данни чужденката или семейството ѝ да са обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината им, а изложените причини са по-скоро от личен и битов характер. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо тях са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на твърдението на касатора за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, настоящият състав намира, че както решението на административния орган, така и решението на съда, са постановени при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред първоинстанционния съд е представена Справка вх. МД-37/20.01.2023 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в Руската федерация. Установената по делото фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че жалбоподателката е била принудена да напусне Руската федерация поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Изрично заявява, че е напуснала страната си легално, със самолет от гр. Москва до гр. Варна, с прекачване в гр. Истанбул. От така заявеното става ясно, че официалната власт няма отрицателно отношение към нея и семейството ѝ. Не са налице твърдения, нито доказателства, че спрямо нея е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Напротив, самият молител споделя, че не е имал проблеми с официалните власти. Третото обстоятелство, което обосновава предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраните от органа данни за положението в Русия, се установява, че състоянието на сигурността в държавата е стабилно, както и че не се установява реална опасност от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Представената пред касационната инстанция нова справка ЦУ-1415/19.09.2023 год. относно Руска Федерация не сочи на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Ето защо следва да се приеме, че съобразно справките, липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Руска федерация, жалбоподателката и малолетните й деца биха били изправени пред реален риск да станат обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руската гражданка и по реда на чл. 9 ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че нежеланието на чужденката да се завърне в държавата по произход § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо нея насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Настоящата инстанция следва да вземе предвид и обстоятелството, че при извършена служебна справка се установява, че с решение 585/02.06.2025 г. по адм. д. 763/2023 г. по описа на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на съпруга на жалбоподателката - Д. Маурин, срещу решение за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето, като решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение 10903/09.11.2023 г. по адм. д. 8168/2023 г. по описа на ВАС. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,