Решение № 11106 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15984/2010 г.

Решение № 11106 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15984/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дримар" ЕООД срещу решение № 1984, постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 3131/08 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 180800391/09.09.08 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Русе, в частта, потвърдена с решение № 632-А/07.11.08 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна.

В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение. Възраженията за твърдяната неправилност са посочени допълнително и те са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението.

Ответникът директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна.

С РА, обжалван пред административния съд на ревизирания субект са определени задължения за ДДС във връзка с отказан данъчен кредит по доставките от следните доставчици:

1. ЕТ "МВ-Владимир Спасов", тъй като е прието, че по фактурите от този доставчик не са налице реални доставки. Обстоятелствата, обосновали този извод са, че при насрещните проверки на този доставчик, той или негов представител не е открит на адреса. Установено е, че този доставчик е издирван и във връзка с други ревизионни производства, но не е открит на адреса. В представените приемо-предавателни протоколи услугите не са описани по вид, място и тези протоколи са съставени в гр. София, което е различно от мястото на обектите, в които е извършвана услугата (на територията на гр. Русе). Налице са противоречиви данни за извършваната услуга относно това дали услугата е почистване на търговски обекти или е за монтажни работи. От извършените насрещни проверки на ФЛ, за които се твърди, че са работили при този доставчик, нито едно от лицата не е потвърдило, къде е работило, кога и какво. Изводът, направен от органа по приходите е, че липсват реални доставки по фактурите, поради което липсва и правно основание за упражняване на данъчния кредит във връзка с тях.

1. "Бултрейд 02" ЕООД, ЕТ "Петьо Андонов", ЕТ "Файн Тинкс-Симеон Христов" не са представили документи, доказващи реалното осъществяване на доставките по фактурите, след като са били уведомени по реда на ДОПК. Установено е, че фактурите от тези доставчици са издадени през 2003 г. за услуги по изработка, а не са представени приемо-предавателни протоколи за вида, обема и цената на извършените работи, не са представени и договори с тези фирми и ревизираното лице. Липсват данни за изплащани възнаграждения и осигуровки на работници.

Правното основание за отказа е липсата на предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), като е направен извод за липса на реално осъществени сделки по фактурите.

Също така е прието, че не е налице основанието по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), тъй като обектите, за които се твърди, че са предоставени услугите не са собственост на ревизирания субект, а той извършва управлението им по силата на договор за управление с "ОМВ България "ЕООД. Установено е, че по силата на този договор ревизираният субект е следвало да осигури със собствен персонал чистота и ред в бензиностанциите, поддържане на тревните площи, на офис техниката, както и извършване от страна на неговия персонал на проверка на наличното количество гориво, проверка по отношение наличието на всеки продукт в края на всяка смяна. Установено е, че разходите по фактурите от тези доставчици са осчетоводени като разходи за външни услуги, а не като разходи за основна дейност. Направен е извод, че въпросните фактури остават за сметка на ревизираното лице и не са използвани за извършването на облагаеми доставки.

1. по ф. № 535/11.12.06 г. с доставчик "КЛ Инженеринг" ЕООД с предмет на доставка- извършено СМР съгласно акт обр. 19. Констатирано е, че тази фактура не е одобрена от принципала-"ОМВ България", както и липсват данни доставката по нея да е във връзка с друга търговска дейност на ревизирания субект. Констатирано е, че не са установени разходи от доставчика относно вложените материали, които съгласно обясненията му следва да са за негова сметка. Прието е, че липсва предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) и е налице предпоставката на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

Административният съд в обжалваното решение подборно е обсъдил фактическата обстановка по издаването на ревизионния акт, събраните доказателства в хода на ревизията и тези при съдебното обжалване на ревизионния акт след което е изградил изводите си. Съдът е възприел извода на органа по приходите, че от събраните документи не може да се установи реалността на извършените услуги по фактурите от ЕТ "МВ-Владимир Спасов". Прието е, че не се установява в какво точно се състоят услугите по почистване, на коя точно бензиностанция са извършени, как е формирана цената на услугата. Посочено е, че само издаването на фактурите и включването им в отчетните регистри по ЗДДС, не обосновава извод за настъпване на данъчно събитие. За преценката относно реалността на фактурираните доставки е необходимо извършване на преценка за кадровата и техническата възможност на доставчика да извърши услугите. Съдът е приел, че именно тези обстоятелства не са установени от документите. Съдът е посочил, че представените на ревизията протоколи за приемане на извършената работа не могат да се отнесат към нито една от фактурите, като същевременно те се различават от протоколите, представени в хода на съдебното обжалване, в които се сочи кой към коя фактура се отнася, но в тях не се сочат лицата, които са ги подписали. При тези доказателства съдът е направил извод, че не може да се приеме за установено възникването на резултата от услугата. Съдът не е кредитирал представените в съдебно заседание, заповеди за командировка, тъй като ги е преценил като недостоверни.

Относно фактурите, издадени от "Бултрейд 02" ЕООД, ЕТ "Петьо Андонов", ЕТ "Файн Тинкс-Симеон Христов", съдът е посочил, че в тежест на органа по приходите е, да установи наличието на предпоставките за приложението на ограниченията по чл. 65 от ЗДДС (отм.), а в тежест на задълженото лице е, да установи наличието на всички предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 64 от ЗДДС (отм.) в т. ч. и реалното извършване на доставките. Съдът е приел, че органът по приходите е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила при връчването на исканията за представяне на документи на доставчиците "Бултрейд 02" ЕООД и ЕТ "Петьо Андонов", поради което е приел, че основанието на чл. 65, ал. 4, т. 4 по отношение на тези доставчици не е доказано.

Съдът е приел обаче, че както по отношение на тези двама доставчици, така и по отношение на ЕТ "Файн Тинкс-Симеон Христов", не е доказано извършването на реални доставки по фактурите. Констатарано е, че става въпрос за доставки на услуги - поддържане на офис техника, почистване на обекти, извършване на инвентаризация, които изискват влагане на труд, материали и имат обективно установим резултат, но доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани, като такива не са събрани включително и по реда на чл. 192 от ГПК.

По отношение на фактурите от "КЛ Инженеринг" ЕООД, "Ал-Дом" ООД, "Евронова" ООД, "Инос" ООД, "Мартинели. М. М. " ООД и "Артистика" ООД съдът е възприел извода на органа по приходите, че доставките на услуги по фактурите от първия доставчик и на стоки от останалите, не могат да се отнесат към бензиностанциите, управлявани от жалбоподателя, т. е. касае се за услуги, получени от лицето извън извършваната от него икономическа дейност, поради което правото на данъчен кредит за него по тези фактури не възниква.

Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно.

Съдът е анализирал подробно всички събрани по делото доказателства. Правилно е разпределил доказателствената тежест относно релевантните за спора обстоятелства, както и е направил обосновани изводи относно доказателствената стойност на всеки един от анализираните документи. Изводите на съда са съответни на установената по делото фактическата обстановка по спора.

Основателно е прието, че по фактурите, издадени от ЕТ "МВ Владимир Спасов" не става ясно какви точно услуги са извършвани, къде и в какъв обем. Наименованието на стопанската операция в тези фактури е посочена общо - услуга по договор. Договорите с този доставчик и приемо-предавателните протоколи също не дават по-голяма информация относно осъществяваните услуги и в този смисъл не доказват твърдението на жалбоподателя, че те са именно услуги по почистване. Както правилно е отбелязъл съдът, липсват и доказателства, че именно персонал, нает от този доставчик е осъществявал услугите по почистване на управляваните от жалбоподателя бензиностанциите и прилежащата им инфраструктура.

Жалбоподателят не е ангажирал по делото други доказателства (освен спорните фактури) в подкрепа на твърдението си, че по фактурите от "Бултрейд 02" ЕООД, ЕТ "Петьо Андонов", ЕТ "Файн Тинкс-Симеон Христов" действително са осъществени реални доставки. При това положение съдът основателно е приел за законосъобразен РА в частта, в която на жалбоподателя е отказано да се признае правото на данъчен кредит по тези фактури.

Правилно е решението на първоинстанционния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурите от КЛ Инженеринг" ЕООД, "Ал-Дом" ООД, "Евронова" ООД, "Инос" ООД, "Мартинели. М. М. " ООД и "Артистика" ООД.

Видно от договора между "Дримар" ЕООД и "ОМВ България" ЕООД по силата на който ревизираният субект е поел поддръжката и експлоатацията на съоръжението за продажба на гориво, търговската сграда и автомивката на обекти Липник, Енос и Чародейка е, че ревизираният субект има право и задължения да извършва периодично текущ ремонт на обектите с оглед на възстановяване на първоначалния им вид (подмяна на дограма, подови настилки, мазилки и др. имащи отношение по интериора на бензиностанциите). Жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, че доставките на СМР от "КЛ Инженеринг" ЕООД са именно за такъв текущ ремонт, както и че той действително е извършен на някои от обектите, поддържани от жалбоподателя. Не са ангажирани и доказателства, че стоките, закупени по фактурите от останалите доставчици са вложени при извършването на тези СМР в обектите, поддържани и експлоатирани от жалбоподателя по договора с "ОМВ България" ЕООД .

При това положение, жалбата на "Дримар" ЕООД срещу тази част от РА е недоказана и правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.

По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява, че не са налице касационните основания, сочени в жалбата, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд