Решение № 9413 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2015 г.

Решение № 9413 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6226/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията чрез процесуален представител П. срещу решение № 2226/2.04.2015 г., постановено по адм. д. № 690/2015 г. от Административен съд С.-град. С доводи за неправилност на съдебния акт се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на М. Ц. И. против заповед № ЧР-01-94/28.05.2014 г. на изпълнителния директор на АВ.

Ответната страна по касационната жалба- М. Ц. И. чрез адв. М. оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение първоинстнационният съд възстановява срока за обжалване на заповед № ЧР-01-94/28.05.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията при Министерство на правосъдието и отменя заповед № ЧР-01-94/28.05.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията при Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с М. Ц. И. от длъжността "служител по сигурността на информацията" в звено "Сигурност на информацията" на Агенция по вписванията.

За да постанови обжалвания правен резултат решаващият съд приема следното:

1. Подаденото с жалбата срещу административния акт искане за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161, ал. 1 от АПК, е основателно с оглед представените към него писмени доказателства, установяващи, че служителката е в болнични за периода от 16.04.2014 г. до 1.01.2015 г. поради тежко заболяване и по тази причина не спазва законоустановения срок за оспорване на заповедта. Наличието на особени непредвидени обстоятелства е основание за възстановяване на срока за обжалване и разглеждане на жалбата по същество.

2. Заповедта е произнесена в нарушение на материалноправните норми, посочени в нея като основание за прекратяването на служебното правоотношение. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл), посочен в оспорената заповед като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаването може да прекрати едностранно служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Приетото от органа по назначаването, че служителката не отговаря на изискването на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, а именно не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност е в противоречие с доказателствата по делото. Такова специфично изискване за заемане на длъжността, предвидено в Класификатора на длъжностите в администрацията е притежаване на образователна - квалификационна степен "бакалавър". Образователната степен "специалист по маркетинг-икономист, видно от представената диплома, издадена от "Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие" с протокол № 631/22.08.1998 г. е придобита от служителката преди влизане в сила на изменението на Закона за висшето образование (ЗВО) с ДВ бр. 41 от 2007 г. Съгласно § 32, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВО, лицата, придобили образователно-квалификационна степен "специалист по..." до влизането в сила на този закон, имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен "бакалавър" по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а" ЗВО. Независимо от разделянето на тази степен на две подгрупи и двете имат еднакви права и няма основание да се приеме, че групата по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а" не отговаря на изискванията за степента "бакалавър". След като по силата на закона, завършването на кое да е от двете нива, посочени в чл. 42, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" ЗВО водят до придобиване на образователна степен "бакалавър", притежаваната от служителката степен отговаря на изискването на т. 176 от Класификатора на длъжностите в администрацията.

Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебния акт поради възстановяването на срока за обжалване на заповед № ЧР-01-94/28.05.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията. Не опорочава извода на първоинстанционния съд за срочност на оспорването, предходното произнасяне в тази насока с определение от 2.02.2015 г., тъй като в резултат на обстоен анализ на представените към искането за възстановяване на срока доказателства от жалбоподателката е постановено решение в тази насока.

Неоснователно е и касационното оплакване на изпълнителния директор на Агенция по вписванията за нарушение на материалния закон поради приетата законосъобразност на оспорения пред АССГ административен акт.

След задълбочен анализ на приложимите към разглеждания случай правни норми от Закона за висшето образование -§ 32, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗВО (ДВ, бр. 41/2007 г.) във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗВО, правилно и в съответствие с датата на придобиване на образователно-квалификационна степен "специалист по..." от ответницата по касация и датата на влизане в сила на ЗИД на ЗВО първоинстанционният съд приема, че нито към датата на назначаване на служителката на длъжността "служител по сигурността на информацията", нито към датата на прекратяване на служебното й правоотношение са налице предпоставките на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, за да има основание за прекратяване на правоотношението по чл. 107, ал. ал. 1, т. 7 от ЗДСл.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото.

С оглед правния резултат Агенция по вписванията следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 1000 (хиляда лева) -възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното, ВАС, Пето отделение