Решение № 13615 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2020 г.

Решение № 13615 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационни жалби на А. Търев, представен от адв. М. Иванова и на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Раковски, представен от адв. М. Лесова, срещу решение № 880/28.05.2020 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 3206/2018 г., с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1764/2.08.2018 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Местни данъци и такси" при община Раковски, в частта относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2018 г. в размер 2 976. 15 лева с лихви за забава в размер 12. 81 лева и за такса за битови отпадъци да 2017 и за 2018 г. в общ размер 1 432. 98 лева за имот партиден № 5801314426012 /имот № 067016 и е отхвърлена жалбата на Търев против АУЗД в останалата част – за установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2018 г. в размер 1 660. 96 лева с лихви за забава 7. 16 лева и за такса за битови отпадъци за 2017 и 2018 г. в общ размер 5 055. 71 лева с лихви за забава 225. 65 лева. Първият касатор обжалва отхвърлителната част на решението. Доводите му са за недопустимост на съдебния акт в частта му за отхвърляне на оспорването срещу АУЗД относно определените задължения за ДНИ в размер 1 660. 96 лева и лихвите за забава, тъй като не бил оспорил административния акт в тази част. Отрича да са доказани фактическите основания, представляващи материални предпоставки за задължението му за ТБО, тъй като за имот № 067017 данъчната оценка била определена като съвкупност от оценките на поземления имот и сградите в него и не било установено извършването на услугите, с които е обвързано задължението за ТБО. Вторият касатор оспорва отменителната част на решението. Оспорва изводите на съда за правното значение за извършеното от ДЗЛ безвъзмездно учредяване на право на ползване върху имот № 067016 за задълженията за местни данъци и такси, обвързани с притежаването му, щом не е коригирана подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, а е учреденото право на ползване обхващало само поземления имот, а не и сградите върху него. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на обжалваната от него част от първоинстанционното решение и ползващо го решение по съществото на спора. Претендират деловодни разноски. Като ответници по касация отричат основателността на насрещната касационна жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на Търев и за основателност на жалбата на администрацията. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив АУЗД са установени в тежест на А. Търев публични общински вземания: за отчетен период 2018 г. – за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер 4 637. 11 лева с лихви за забава в размер 19. 97 лева и за отчетни периоди 2017 и 2018 г. – такса за битови отпадъци в общ размер 6 488. 69 лева с лихви за забава 289. 61 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от Търев на разположени в с. Шишманици, с. Белозем и с. Чалъкови на община Раковски недвижими имоти. С първоинстанционната жалба е ограничено оспорването на АУЗД относно задълженията за ДНИ за 2018 г. за имот по партиден № 5801314426012 за сумата 2 976. 15 лева и за лихвите в размер 12. 81 лева. Изцяло е оспорен актът за задълженията за ТБО за 2017 и за 2018 г. и за закъснителните лихви върху тях. По констатациите на съда жалбоподателят е собственик на недвижими имоти, за които са установени задължения за ДНИ за 2018 г. – имот № 067001, имот № 000146, имот № 000016, имот № 067017 и имот № 067016 и на 10 имота, за които са определени задължения за ТБО. Имотите със задължения за ТБО е разпределил на две групи – неурегулирани в селата Чалъкови и Белозем /имоти № 000011, 000012, 000013, 000014, 000015 и 000016 – с. Чалъкови и 000146 – с. Белозeм/ и застроени и урегулирани имоти в с. Шишманци – имоти № 0671, 067017 и 067016. Трите елемента на ТБО за двата отчетни периода били начислявани само за имот № 067017; за имот № 067016 – такси за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за останалите осем имота – поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Имотите от първата група били извън териториалния обхват на заповедите на кмета по чл. 62, ал. 3 ЗМДТ за съответните периода, а имотите от втората група попадали в районите по заповедите. С първоинстанционното решение е отречено съществуването на определените публични общински вземания за имот № 067016 /това е имотът с партиден № 5801314426012/, тъй като с НА № 65, том II, рег. № 2120, дело № 253/14.10.2009 г. Търев предоставил правото на ползване на този имот на община Пловдив. Това определяло община Пловдив като задължено за данъка лица по чл. 11, ал. 3 ЗМДТ, а съответно и като лице задължено за ТБО. За останалите имоти съдът е приел, че съществуват задълженията за ДНИ и за ТБО. Задължението за данъка следвало от собствеността върху имотите. При решаването на спора за съществуването и размера на ТБО съдът е отрекъл включването на имотите в районите, определени със заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ да е условие за дължимостта на таксите за обезвреждане и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, като се е позовал на приложимата по време редакция на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ. Като безспорно е определил наличието на съд за събиране на отпадъци в имот № 067017. Първоинстанционното решение е недопустимо в частта му за отхвърляне на оспорването срещу АУЗД относно установените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2018 г. в размер 1 660. 96 лева с лихви за забава 7. 16 лева. Съдът се е произнесъл plus petitum, тъй като не е бил сезиран със спор за съществуването на тези публични задължения. Затова и не съществува предмет на делото свързан с тях и правен интерес от търсената защита. Съдът се е произнесъл при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на достъп до съд. Дължимо е частично обезсилване на съдебния акт и прекратяване на делото в недопустимата част. В допустимата част решението е правилно. I. По жалбата на А. Търев Касаторът не е разграничил понятията за предоставяне и извършване на услугите в обхвата на комплекса, за който общината събира такса за битови отпадъци. За услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддръжка на чистота на местата за обществено ползване, ако общината не предоставя тези услуги, то и не събира такса за тях /вж. чл. 71, т. т. 1 и 2 ЗМДТ/. Предоставянето на услугата е заявяване на потенцията да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т. е притежаването на депо сочи на предоставянето на тази услуга. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 1.01.2019 г. такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване /вж. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимите по време редакции/. Събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината. От позицията на задълженото лице отношението към таксата е плащане за получена услугата – чл. 62 ЗМДТ в ред. до 1.01.2019 г. Не е сред предпоставките за възникване на задължението за ТБО използването на имота по начин, генериращ отпадъци. За първи път в касационната жалба се навежда довод за поставяне пред имот № 067017 на съд за събиране на битови отпадъци, който принадлежи на сметоизвозващо дружество, като отсъстващо извършване на услугата /мислимо заради неизпълнение от кмета на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗУО да осигури такива съдове/. Този довод е във вътрешно противоречие с другия, че имотът не се ползва и не се отделят отпадъци. При твърдяната липса на отпадъци принадлежността другиму на поставен пред имота съд за събиране на битови отпадъци не изключва предоставянето на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като предоставянето на услугата не е обвързано със собствеността на съда. Имотите на Търев не са изолирани от местата за обществено ползване на населеното място. Ползването му предполага и експлоатация на териториите за обществено ползване от категорията на тези по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ /в редакцията до 1.01.2020 г. /. Това е основанието на задължението за такса за услугата по поддържане на чистотата им. Заключението на СТЕ установява съществуването на депо за битови отпадъци на територията на община Раковски, т. е налице е съоръжение, което е основание за събиране на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци /чл. 71, т. 3 ЗМДТ в ред. от ДВ бр. 101 от 2013 г. /. Този касатор е оспорил с първоинстанционната жалба начина на определяне на данъчната оценка в АУЗД само за имота с партиден № 5801314426012. Пропускът му да въведе такова отрицателно твърдение и за имот № 067017 е дисквалифицирало данъчната му оценка като спорен факт и е изключило този правно релевантен факт от обхвата на доказването /вж. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/. Доказването на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в тежест на администрацията /чл. 170, ал. 1, in fine АПК/. Това е сторено с представянето на приетите от съда заверени копия на документи, описани в абзац II на стр. 15 от решението. II. По жалбата на началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Раковски С НА № 65, том II, рег. № 2120, дело № 253/14.10.2009 г. Търев е учредил право на ползване върху имот № 067016 на община Пловдив. Това при действието на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ определя носителя на ограниченото вещно право като данъчно задължен за облагаемия с данък недвижим имот. По препращането на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ към чл. 11 ЗМДТ задължен за ТБО също е ползвателят на имота. С арг. от чл. 15, ал. 2 ЗМДТ /ред. до ДВ бр. 98 от 2018 г. / релевантен за промяната на субекта на задължението е фактът на промяната на собствеността или ползването, а не декларирането на промяната по реда на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 98 от 2010 г. /. По причини у администрацията е останала неразграничена данъчната оценка на всеки от отделните имоти по партиден № 5801314426012. Заради забраната по чл. 220 АПК е недопустимо определянето на елементите от данъчната оценка на имуществената съвкупност от касационната съдебна инстанция. Основаният на това обстоятелство довод е и проява на злоупотреба с процесуални права в противоречие с принципа по чл. 3 ГПК. Публичните задълженията съществуват в определения с АУЗД размери по допустимата част от съдебното решение. Правилно съдът е отхвърлил оспорването срещу тази част от акта. Решението следва да бъде оставено в сила в допустимата част. При този изход на делото разноските следва да останат за страните така както са направени. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение