Решение № 12603 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15556/2014 г.

Решение № 12603 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15556/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 2403/7.11.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2570 по описа за 2014 г., с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991300000264/17.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон. Твърди, че в първоинстанционното производство са установени предпоставките на чл. 176, т. 3 ЗДДС за разпореденото с административния акт прекратяване на специалната регистрация по ЗДДС предвид неизпълнението от ДЗЛ на задължението му за подаване на СД в четири данъчни периода на 2012 г. С позоваване на правилата на чл. 170, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДРДОПК обосновава за жалбоподателя в първоинстанционното производство тежестта да установи отсъствието на нарушенията по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Отрича релевантността за спора на съществуването на данък за внасяне в периодите, за които не са подадени СД. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването против акта за дерегистрация по ЗДДС. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Родистрой" ООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "Родистрой" ООД на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е неизпълнение от данъчния субект на задължението му за подаване на справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди м. м. 06, 09, 10 и 11.2012 г. Решаващите изводи в отменителното решение на АС Пловдив са за издаване на обжалвания пред него акт при упражняване на правомощие на органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност, при което е установено неизпълнение от жалбоподателя на задължението по чл. 125, ал. 1 ЗДДС в сочените от органа по приходите данъчни периоди. При липса на спора за отсъствието на задължения за внасяне на данък за тези данъчни периоди и с оглед превантивния характер на дерегистрацията е обосновал незаконосъобразността й с противоречие на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Избраното основание за незаконосъобразност е това по чл. 146, т. 5 АПК във вр. с § 2 от ДРДОПК, а изследването му е в обхвата на проверката по чл. 169 АПК. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанциония съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АС Пловдив не е допуснал опущения в процеса на доказване. При липса на спор по фактите са неоснователни касационните оплаквания за неправилно разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Не заради недоказаност на юридическите факти, пораждащи правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация по ЗДДС, е отменен акта за дерегистрация. Обратно, установяванията на съда следват тези на администрацията. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС упражнява дискреция. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Аксиоматично е разбирането за системността като явление предполагащо наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението за подаване на СД по ЗДДС в четири различни данъчни периода на 2012 г. сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Действайки при оперативна самостоятелност, административният орган следва да обоснове решението си за издаване на акта при съобразяване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Щом в процесните данъчни периоди за ДЗЛ резултатът не е данък за внасяне, не съществува риск от загуба на данъчни приходи. Затова и засягането на правната му сфера с последиците от дерегистрацията е несъразмерно. За административния орган е съществувало задължението по чл. 6, ал. 5 АПК да се въздържи от издаване на акта за дерегистрация, който не преследва целта на закона. Прекратяването на специалната регистрация по ДДС на данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС без това да е източник на опасност от загуба на данъчни приходи не съобразено с целите на гл. ХХV от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение