Решение № 375 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5161/2020 г.

Решение № 375 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5161/2020 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юриск. Панайотова против решение № 463 от 23.01.2020 г., постановено по адм. д. № 8892/2019 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е осъден да заплати неимуществените вреди в размер на 3000 лева вследствие издаването на незаконосъобразна и отменена заповед № 18-4332-007545 от 8.11.2018 г. на началник група ПП-СДВР/за наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца/, ведно с лихвата от 1.08.2019 г. Сочените касационни основания в касационната жалба са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното от административния съд решение в осъдителната му част и отхвърляне на иска за неимуществените вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на обезщетението, а в условия на евентуалност моли да се намали присъденото обезщетение. Иска се присъждане и на разноските за касационното производство. Ответникът – Д. Стоименова, чрез адв. Маркова изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С решението на АССГ в обжалваната част Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Д. Стоименова сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на отменено с влязло в сила решение - административен акт заповед № 18-4332-007545 от 8.11.2018 г. на началник група ПП-СДВР/за наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца/. Отхвърлена е изцяло като неоснователна исковата претенция за имуществени вреди за сумата от 2158 лв., от които 2000 лв. заети средства по договор от 1.12.2018 г. за закупуване на нова кола, 97 лв. винетка и 61, 09 лв. застраховка "Гражданска отговорност", ведно, със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата претенция. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Искова претенция на Д. Стоименова е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Съдът е уважил иска за обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди до размер на 3000 лв., в който размер е приел иска за основателен и доказан. В останалата част, относно обезщетението за имуществени вреди, искът е приет за неоснователен. За да достигне до този правен резултат АС е приел, че срещу лицето е била издадена заповед № 18-4332-007545 от 8.11.2018 г. на началник група ПП-СДВР, с която на Д. Стоименова е била наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Посочената заповед е била оспорена от Стоименова пред АС - Перник, по повод на което е било образувано решение № 90/11.04.2019 г. по адм. дело № 110/2019 г. по описа на съда. Първоинстанционният съд е отменил процесната заповед. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, претърпени от страна на Д. Стоименова неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, в резултат на отмяната на незаконосъобразния административен акт. Исковата претенция за обезщетяване на тези вреди е приета за доказана по основание. За да уважи така предявения иск за неимуществени вреди, при съвкупната преценка на доказателствата и свидетелските показания на свидетеля Савов съдът е счел, че през исковия период е налице безспорно влошено здравословно състояние на ищцата, същата е преживяла душевни страдания и негативни чувства, емоции като стрес, потиснатост, напрегнатост, отчаяние, безнадеждност, тревога, социален дискомфорт. Същите на фона на наличното заболяване, с което е освидетелствана с 91% нетрудоспособност без чужда помощ и като е включена в листата за трансплантация на сърце и необходимостта от посещаване на лечебни заведения обективират по - голям интензитет на тези вреди. Поради изложеното на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ исковата молба е уважена за претърпени неимуществени вреди. Съгласно § 1 ДР ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. По силата на цитираната препращаща норма, при определяне на размера на претендираните неимуществени вреди се прилага нормата на чл. 52 ЗЗД, която сочи, че този вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно ПВС № 4/1968 г., което и понастоящем се прилага в практиката на съдилищата по чл. 52 ЗЗД, "понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди". С оглед на цитираната практика, обжалваното решение не съответства на установената практика при приложимите критерии. Настоящата инстанция намира, че обоснован е размер на обезщетението в размер на 2000 лв., който в този размер е съобразен с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, като е счетено за справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Над посочената сума обезщетението не е съобразено с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените от страна на Стоименова вредни последици. Настоящата инстнация намира, че именно размер от 2000 лв. съответства на ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Този размер на обезщетението следва да се счете за достатъчно, за да компенсира търпените от Стоименова страдания и причинения й в резултат на отменения административен акт на ответника дискомфорт. В тази част решението следва да се отмени до размер на 2000 лв, а в останалата част следва да се остави в сила като обосновано и правилно. Правилно съдът е постановил отхвърлителен диспозитив относно търсеното обезщетение за имуществени вреди. Правилни са изводите, че липсва непосредствена причинна връзка с разходите, които Стоименова е направила за закупуването на нов автомобил, изразяващи се в претърпяна загуба следствие на тези разходите. Съдът правилно е приел, че този разход за подсигуряване на съществуващия комфорт със закупуването на нов автомобил е личен избор за това е дали да закупи и на каква стойност. Съдът правилно е установил, че има и други алтернативи за придвижване с обществен транспорт например, а още повече, че са установени посещения на болничното заведение "Света Екатерина" на 13.11.2018 г., на 21, 01, 2019 г. и на 13.05.2019 г., което не е налагало ежедневно пътуване, а само три пъти. През останалото време тя е използвала личния автомобил и за други нужди, поради което тази вреда не е непосредствена. Отделно от това ищцата е била в 20-дневен болничен отпуск от 12.02.2019 г. Правилно е установил, че Стоименова е могла да поиска спиране на предварително изпълнение на мярката от АС – Перник до приключване на делото, което не е сторила. Поради това правилно е приел, че вредата не е непосредствена, поради което не подлежи на репариране както и не подлежи на възстановяване разхода за винетка и платена гражданска отговорност С касационната жалба на СДВР не се представят нови доводи или нови доказателства, които да водят до извод различен от този направен от административния съд по отношение на така определения от размер на обезщетението. По делото от ответника по касация е направено искане за присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция съдебни разноски, като същото е потвърдено и в открито съдебно заседание. Представен е списък на разноските, като доказателства за тяхното извършване се представят - в договора за правна помощ, размерът на договореното възнаграждение се сочи, че е платен в брой. С оглед на изложеното, Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Таня Куцарова: Подписвам решението с особено мнение по въпроса за размера на присъденото обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 2000 лв, като намирам, че обезщетението следва да остане в размер, определен от административния съд - 3000 лв. Намирам, че решението в тази част е правилно и напълно съответства на законовия критерий за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, приложим на осн. § 1 ПР ЗОДОВ. Съдът е отчел всички относими обстоятелства и е съобразил решението си с установените критерии. Решението тази част намирам за правилно и обосновано. Съдия: /Таня Куцарова/