Решение № 12049 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Бига ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,подадена от пълномощникът адв. Стойчев срещу решение 909 от 18.05.2023 г. по адм. дело 156/2023 г. на Административен съд-Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът главен архитект на район Централен, Община Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалата и предлага решението да се остави в сила като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима,а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу отказ на главен архитект на район Централен при Община Пловдив, обективиран в писмо изх.7000-19103/15/29.12.2022г. за издаване на Разрешение за строеж /РС/ за Реставрация, консервация, реконструкция, адаптация и експониране на Баня Орта Мезар - художествен паметник на културата от Средновековието - УПИ Паметник на културата, кв. 40 /кв. 183/ по плана на ЦГЧ, площад Цар Калоян,гр.Пловдив. Без да са изложени мотиви от фактическа страна в решението, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното писмо съставлява отказ за издаване на РС, който е законосъобразен по смисъла на чл.145, ал.4 ЗУТ, тъй като одобрения на 09.09.2019г. проект е загубил действие. Това обстоятелство не е изведено след обсъждане на наличните по делото доказателства, а е прието за безспорно по делото. Прието е също ,че по подаденото заявление на 28.08.2019 г. за одобряване на проекта и издаване на РС е формиран мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, влязъл в сила. Същевременно е прието, че в настоящото производство се обжалва отказа на главния архитект район Централен,Община Пловдив да издаде разрешение за строеж по последващо заявление с вх. 7000-19103(15)/15.12.2022 г на БигаООД, без това обстоятелство да е обсъдено . Прието е също, че в едногодишния срок от одобряването на инвестиционните проекти ,възложителят БигаООД не е направил искане за получаване на разрешение за строеж, поради което проектът одобрен на 09.09.2019г. е загубил правно действие. Нормата на чл. 145, ал. 4 от ЗУТ е тълкувана от първоинстанционният съд в смисъл, че израза "..не направи искане за получаване на разрешение за строеж", предполага издадено вече разрешение за строеж, което е необходимо само да се получи, а в случая няма въобще издадено такова, поради което инвестиционния проект е загубил правното си действие на 09.09.2020 г. Прието е, че подаденото от БигаООД на 15.12.2022г. заявление е второ такова за издаване на РС във връзка с инвестиционен проект, който е загубил правното си действие на 09.09.2020 г. Решението е незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила липса на мотиви по чл.172а, ал.2 АПК и неизяснена фактическа обстановка. В обжалваното решение не са изложени мотиви от фактическа страна, не са обсъдени документите по административната преписка и то с оглед на основните спорени въпроси в производството има ли надлежно заверени проекти по първоначалното заявление на БигаООД от 28.08.2019 г. и второто заявление само за издаване на РС ли е или и за одобряване на проект. От данните по административната преписка, която не е комплектована в цялост / съдържа само първите страници на проектите от 2019г./ е видно, че проектите част Архитектурна и част Пожарна безопасност са входирани повторно със заявление от 16.09.2019г., което обстоятелство индиректно сочи, че няма надлежно заверени проекти на 09.09.2020 г., както се твърди в оспорения отказ и обжалваното решение. В тази част делото е останало неизяснено от фактическа страна. Освен горното следва да се има предвид, че съдът маркира в мотивите си, че жалбоподателят твърди незаконосъобразност на постановен отказ за издаване на РС по друго ,последващо заявление с вх. 7000-19103(15)/15.12.2022 г., което не е обсъдено въобще, за да се определи предмета на оспорване по делото и съответно относимостта към това заявление на мотива на административния орган по оспореното писмо. Не са изложени въобще мотиви, както от фактическа, така и от правна страна за движението на административната преписка, която е образувана по първото подадено заявление от 2019г. с 7000-19103 и под същия номер и в същата преписка са входирани всички последваши заявления на БигаООД. В тази връзка се явява немотивиран и извода за наличие на влязъл в сила мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. В самото писмо изх.7000-19103/15/29.12.2022г., което се оспорва като отказ за издаване на РС, главният архитект дава указания за продължаване на процедурата с внасяне на нов проект за одобряване при съобразяване изискванията, посочени в предходно негово писмо от преди две години /изх.7000-19103/5/20.11.2020г./ и то с ново заявление към същия входящ номер. Тези указания сочат на висящност на образуваната по първото заявление от 2019г. преписка. Възприетото от административният съд тълкуване на нормата на чл. 145, ал. 4 от ЗУТ в смисъл, че касае фактическото получаване на издадено разрешение за строеж, е неправилно и в противоречие с вложения от законодателя замисъл в нормите на гл.8 от ЗУТ, както и с трайната съдебна практика. От друга страна тази норми се явява и ирелевантна в случая, тъй като в заявлението на БигаООД от 2019г. е поискано освен одобряване на проект и издаване на РС. С оглед на горното и установените съществени процесуални нарушения на основание чл.222,ал.2,т.1 и т.2 АПК, решението следва да бъде отменено изцяло и делото върнато за ново разглеждане. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,