Решение № 9838 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2014 г.

Решение № 9838 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Генка Иванова Драгоева, чрез процесуалния й представител адв. Витка Ив. Дърмонска - Гичева, против решение № 2540 от 20.11.2013 г., по адм. дело № 1136/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив. С обжалваното решение, е отхвърлена жалбата на Генка Иванова Драгоева против заповед № 127 от 16.03.2012 г. на кмета на район "Южен" - Община Пловдив, потвърдена със заповед № 13ОА820 от 04.04.2013 г. на кмета на Община Пловдив. Касаторът излага доводи за неправилност и необоснованост на решението, като се иска неговата отмяна. Претендира разноски по делото. Ответникът - Кметът на район "Южен", Община Пловдив оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор е дал заключение за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно. Административният съд - Пловдив не е бил изправен пред хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК, но предвид предоставянето на доказателства в проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, установяващи нови факти и забраната за касационната инстанция да прави нови фактически установявания, участващият прокурор е предоставил на съда да прецени тяхната относимост към предмета на спора. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед на кмета на район "Южен" Община Пловдив, индивидуализирана като номер и дата по-горе, с която на основание чл. 46, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 41, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) (наричана за краткост по-долу Наредбата) е наредено прекратяване на сключения договор за наем № Ю-701 от 06.12.2005 г., сключен между Генка Иванова Драгоева и Община Пловдив, чрез Общинско предприятие (ОП) "Жилфонд", на основание настанителна заповед № 55 от 03.02.1976 г., за ползване на общинско жилище, находящо се в гр. Пловдив, бул. "Стефан Стамболов" № 69, вход "Ж", ет. 6, ап. 17, актувано с Акт за частна общинска собственост № 799 от 19.02.2001 г., поради неплащане на дължимия наем и консумативни разноски за повече от 3 месеца от наемателката. По делото е установено, че наемателката не е изпълнявала задълженията си да плаща уговорената в договора наемна цена и консумативи, във връзка с което е натрупала съответните задължения към Общината. По делото е приложено писмо от ОП "Жилфонд" Пловдив с изх. № 270 от 02.03.2012 г., от което е видно, че жалбоподателката не е плащала наем през последните три месеца и към датата на изготвяне на справката - 02.03.2012 г. има натрупани задължения общо в размер на 2374.60 лв., при посочена в договора наемна цена от 36.57 лв. месечно. В предходен момент, когато сумата на задължението е била по - ниска - 2190.84 лв. е отправена покана за доброволно изпълнение - изх. № 42-9400-476 от 17.02.2012 г., с която наемателката е била поканена да заплати дължимите от нея суми за ползването на общинското жилище, като изрично е посочено, че при неплащане договора за наем ще бъде прекратен, а жилището ще бъде принудително иззето. С писмо вх. № 40-5300-85 от 30.06.2010 г. по входящия регистър на район "Южен" Община Пловдив, общинската администрация е уведомена от директора на ОП "Жилфонд", че в предприятието е сключен договор за разсрочено плащане с наемателката, като изрично е упоменато, че при нарушаване на условията по сключения договор от нейна страна, т. е при неплащане, писмено ще бъде уведомена районната администрация. След данните за постигнатото споразумение за разсрочено плащане, е последвала покана за доброволно изпълнение - изх. № 42-9400-3609 от 06.12.2010 г. Жалбоподателката не е оспорила неплащането на наема и консумативите за повече от три месеца и по делото не са ангажирани доказателства за плащане на наемната цена и консумативните разноски, предпоставили издаването на процесната заповед. Административният съд е приел, че заповедта е издадена при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, включително и фактически и правни основания за издаването й. Намерил е, че в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед органът не е допуснал съществени процесуални нарушения и се е произнесъл при спазване на материалния закон. Съдът е приел, че в конкретния случай посочената първа хипотеза - чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС е достатъчно правно и фактическо основание за издаване на процесната заповед. Приложимата разпоредба предвижда, че наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена за повече от три месеца. Тази разпоредба е възприета и в нормата на чл. 41, т. 1 от Наредбата. Прието е, че е достатъчно да се установи обективният факт на неплащане на повече от три месечни вноски, като е без значение дали съществуват обстоятелства, които изключват отговорността на наемателя поради липса на вина. От представените доказателства по делото - уведомителни писма ОП "Жилфонд" Пловдив, покани, отправени от районната общинска администрация и от ОП "Жилфонд" до жалбоподателката, безспорно е установено, че е налице неплащане на наемната цена и консумативните разноски за жилището за период по-дълъг от три месеца. Възраженията на жалбоподателката за погасени по давност задължения са приети за неотносими към спора по делото. Прието е, че те са въпрос на последващи гражданскоправни отношения, защото прекратяването на наемното правоотношение с процесната заповед на основание чл. 46, ал. 2 ЗОбС, не освобождава наемателката от задължението да плати дължимия наем. Преценката по чл. 142, ал. 1 АПК се прави към момента на издаването му и възникналите след това факти като например - частично заплащане на дължимия наем и консумативни разноски, са неотносими към преценката за законосъобразност на заповедта. В заключение съдът е намерил издадената заповед за правилна и законосъобразна, а жалбата за неоснователна. Решението на съда е неправилно. В хода на касационното производство, касаторката представи фактура № 0001293744 от 31.03.2014 г. от която е видно, че е заплатила на Община Пловдив - ОП "Жилфонд" сумата от 1500 лв. Приложена е и фактура № 0001294275 от 25.04.2014 г. от която е видно, че касаторката е заплатила на Община Пловдив - ОП "Жилфонд" сумата от 200 лв. Представена е фактура от която е видно, че касаторката е заплатила суми в размер на 54.04 лв и 0.12 лв на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. От представеното съобщение от "ВиК" ЕООД от 18.05.2013 г. е видно, че е приключило предварителното изпълнение срещу касаторката. От съвкупната преценка на тези доказателства следва, че жалбоподателката е заплатила по-голямата част от задълженията й към Община Пловдив, заради неплащането на които е прекратено наемното й правоотношение. Тези данни не са били налице към момента на издаване на обжалваната заповед, но следвада се вземат предвид при разрешаването на спора, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК. Видно от мотивите на обжалваната заповед е, че защитимите с нея интереси са икономически. Макар и намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е предвидена в ЗОбС и преследва законна цел, то тази намеса се преценява от настоящия състав като непропорционална. Както се установи пред настоящата инстанция, касаторката е започнала да погасява задълженията си и ги е погасила в по-голямата им част. Преследваната от общината цел - да охрани икономическия си интерес и да събере дължимите й се суми за наем и консумативи във връзка с ползването на жилището, би могла да се постигне и по друг, не толкова драстичен за касаторката и семейството й ред, а именно по реда на исковото производство по общия исков ред или по реда на заповедното производство по ГПК, а не като я лиши от жилището, в което ежедневно пребивава тя и децата й, и по този начин ги остави без подслон. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че с издаването на обжалваната заповед не е постигнат баланса между конкуриращите се интереси, с което е нарушен принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. По изложените съображения, касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, поради което следва да го отмени, а вместо това постанови друго по съществото на спора, с което отмени като незаконосъобразна атакуваната заповед. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав