Решение № 462 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2008 г.

Решение № 462 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. П. от гр. С. против въззивно решение от 14.11.2007 г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2006 г.на Софийски градски съд,В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение от 10.07.2006 г.по гр.д. № 8234 /2003 г.на Районен съд София в частта, в която е прекратено производството по иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ досежно следните имоти: нива от 5.7 дка в м. "Канзаверица", нива с площ от 6.2 дка в м. "Шумако" и "Баш егрек", нива с площ от 2 дка в м. "Прогоно", нива с площ от 2 дка в м. "Лъката", нива с площ от 6.5 дка в м. "Сухата река", нива с площ от 3.5 дка в м. "Обрека", нива с площ от 6.6 дка в м. "Сухата река", ливада с площ от 1.9 дка в м. "Зад село", нива с площ от 3.7 дка в м. "Баш егрек" и нива с площ от 2.4 дка в м. "Могилата", и в частта, в която е оставено в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен иска досежно- ливада с площ от 1.9 дка в м. "Породина", нива с площ от 3.6 дка в м. "Копачето ", нива с площ от 8 дка в м. "Лисичи дупки ", и нива с площ от 13.3 дка в м. "Подобръща". Посоченото касационно основание е чл. 218б б. "в"от ГПК (отм.)- неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Независимо, че в жалбата е посочено, че решението се обжалва в частта, в която е обезсилено решението и в частта, в която е отхвърлен иска-пред вид на обстоятелството, че във възивното решение липсва отхвърлителен диспозитив- настоящият съдебен състав приема, че се обжалва решението и в частта, в която е оставено в сила решението, с което районният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Единствената част, в която не се обжалва е тази, в която въззивният съд е върнал делото за ново произнасяне по иска досежно посочените четири имота/ нива с площ от6.2 дка в м. "Шумако", нива с площ от 2 дка в м. "Лъката", нива от 5.7 дка в м. "Канзаверица"и нива с площ от 3.7 дка в м. "Баш егрек"/, и досежно гората, собствеността върху която вече е възстановена с решение № 69. Касаторът иска да бъде отменен в обжалваната част акта и да се реши въпроса по същество като бъде уважен иска му така както е предявен. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.) В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.). Същата е частично недопустима и частично неоснователна. Съображенията: С нормата на чл. 218а от ГПК (отм.)- законодателят изрично е изключил възможността за касационно обжалване по отношение на определена категория дела, сред които съгласно ал. 1 б. "а"от същата норма са и искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Постановените по тях въззивни решения, с които съдът се произнася по съществото на спора са окончателни и не подлежат на касационен контрол. На това основание подадената касационна жалба от П. Г. П. против въззивно решение от 14.11.2007 г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.07.2006 г.по гр.д. № 8234 /2003 г.на Районен съд София е недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното в тази част производство- прекратено. В останалата си част-срещу въззивно решение от 14.11.2007 г.по в.гр.д. № 3* по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е обезсилено решение от 10.07.2006 г.по гр.д. № 8234 /2003 г.на Районен съд София в частта, в която е прекратено производството по иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ-касационната жалба е допустима, тъй като липсва произнасяне по съществото на спора от страна на въззивния съд. Същата е бланкетна, като касаторът оспорва правилността на изводите на съда, като счита, че те са направени без да са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Така изложения касационен довод е неоснователен. Съображенията: С обжалваното въззивно решение частично е обезсилено постановеното решение на районния съд поради произнасяне по непредявен иск, касаещ имоти, които не са посочени в исковата молба и по отношение на неучастващи в производството лица. При положение, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на девет имота, касаещи местностите"Породина","Копачето", "Прогоно","Лисичи дупки","Подобръща","Шумако","Лъката","Зелени дел", "Канзаверица" и "Баш егрек", а съдът се произнесъл относно петнадесет имота, част от които - освен че са с различна площ и граници от претендираните, се намират и в други местности-"Сухата река", "Обрека", "Могилата" и "Задсело", правилно въззивният съд е обезсилил решението, касаещо тези шест имота, по отношение на които ищецът не е сезирал съда. Отделно -при предявен от П. Г. П. иск против ПК кв. Драгалевци-съдът се произнесъл - в диспозитива на решението си -по отношение и на трети за делото лица- М. К. С. и Л. К. М., които са заявили част от земите пред ПК. В случаите когато съдът излиза извън предмета на иска и се произнася над петитум, включително и по отношение на лица, които не са конституирани като страни по делото - произнасянето му е недопустимо и горната инстанция е длъжна да обезсили постановения акт. В този смисъл възражението на касатора за несъобразяване на изводите на съда със събраните по делото доказателства е неправилно. Мотивиран от изложеното, пред вид липсата на наведени други касационни доводи,Върховен касационен съд, състав на III г.о.