Решение № 17 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 717/2011 г.

Решение № 17 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 717/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Е. М. Н., чрез процесуалния й представител адв. Р. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК влязло в сила решение № 306, постановено на 5.04.2011 г. по в. т. д. № 1603/2010 г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е отменено изцяло постановеното от Варненски районен съд, 25 състав, решение № 2970/30.07.2010 г. по гр. д. № 13 365/2009 г. и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от молителката иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника [фирма] да заплати сумата от 2 203,63 лева, представляваща платена без основание сума по договор за продажба на електроенергия, явяваща се стойност на едностранно преизчислена за минал период електроенергия. Молителката твърди наличие на отменително основание, позовавайки се на определение на въззивната инстанция, от 21.09.2010 г., с което са дадени указания за отстраняване нередовности в предявяването на иска й, в противоречие с принципа на служебното начало в процеса, с което по същество била принудена да участва в производство по непредявен от нея иск, респ. лишена да участва в защитата по действително предявения, излагайки съпътстващо съображения за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и необоснованост на правните изводи. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата като недопустима, поради неспазен тримесечен срок за депозирането й, считано от узнаване за постановеното решение. Поддържа довод за недопустимост и поради това, че изложението в молбата не кореспондира с предпоставките за допускане на отмяна, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, в която и да е от хипотезите на нормата. В случай, че съдът приеме противното, излага съображения за неоснователност, коментирайки правилността на съдопроизводствените действия. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК - от датата на постановяване въззивното решение - необжалваемо, влязло в сила веднага, както и предвид наличието на формални твърдения за нарушено право на участие на страната по предявения от нея иск. Молбата за отмяна, обаче, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК групира няколко отменителни основания, общото между които е страната да не е могла да вземе участие в съдопроизводствените действия - лично или чрез процесуален представител. За да би се допуснала отмяната на това основание, следва да се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи упражняването на това й право на участие, а не осигуряващи упражняване правото й на защита, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, към който се причисляват конкретните доводи /чл. 6, ал. 2 ГПК/. Макар обобщаващи, като резултат, нарушено право на участие на страната по предявения от нея иск, по същество те нямат отношение към неспазването на съдопроизводствени правила, гарантиращи правото на участие в производството по така предявения иск. Същите са обосновани с обстоятелства за нарушения на правото й на защита, с оглед съдържанието й, без дори да се явява обоснована връзка между тези нарушения и неправилност на въззивното решение. Дадените от въззивния съд указания с определението от 21.09.2010 г. всъщност са останали без последствия и производството е продължило по предявения от ищцата иск и срещу конституирания от същата ответник. Последното, разбира се, настоящият състав посочва за изчерпателност на изложението, без да има пряко отношение към действително преценимите, с оглед съдържанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, обуславящи приложението на извънинстанционния способ за контрол, обстоятелства, доколкото и отмяната се явява средство за контрол с оглед осуетяване възможността от неправилност на съдебните актове. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не може да бъде тълкувана и прилагана по аналогия и за всякакви други процесуални нарушения на съда, свързани с накърняване обхвата и съдържанието на защитата, освен нарушения, свързани с формално осуетен достъп на страната до нейното осъществяване - лично или чрез пълномощник. В този смисъл: реш. № 142/17.12.2009 г. по т. д. № 486/2009 г. на на II т. о. на ВКС, реш. № 410/8.07.2010 г. по гр. д. № 979/2009 г. на IV г. о. на ВКС, реш. по т. д. № 185/2011 г. на ТК, II т. о. на ВКС и др. По изложените съображения, тъй като наведените от молителката обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение