Решение № 6613 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2023 г.
ВАСПето отделение30.05.2024 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 6132 от 19.10.2023 г., постановено по административно дело 6304/2023 г. от Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Агро Инвестмънтс ЕООД срещу заповед РД-20-72/16.06.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, допълваща Заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г., в частта ѝ, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане /ПДП/ за кампания 2018 г. са останали 6.11 ха от парцел 72552-659-11-5 в землището на [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед РД-20-72/16.06.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, допълваща Заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г., в частта ѝ, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане /ПДП/ за кампания 2018 г. са останали 6.11 ха от парцел 72552-659-11-5 в землището на [населено място]
ИЗПРАЩА административната преписка на Министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в отменената ѝ част в съответствие с указанията, дадени в настоящия съдебен акт.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Агро Инвестмънтс ЕООД, сумата от 1272 (хиляда двеста седемдесет и два) лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА Агро Инвестмънтс ЕООД да заплати на Министерство на земеделието и храните, сумата от 77 /седемдесет и седем/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агро Инвестмънтс ЕООД, чрез процесуален представител срещу решение 6132 от 19.10.2023 г., постановено по административно дело 6304/2023 г. от Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-20-72/16.06.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите /Заповед РД-20-72/16.06.2021 г./, допълваща Заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. / Заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г./ , с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" /ПДП/ за кампания 2018 г. са останали части от парцели с идентификатори: 72552-659-11-5 с обща площ на декларирания парцел 20.37 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП от 6.11 ха; 72552-659-9-3 с обща площ на декларирания парцел 13.98 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП 1.09 ха; 63327-300-5-1 с обща площ на декларирания парцел 12.15 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП от 1.01 ха; 56099-1203-5-1 с обща площ на декларирания парцел 6.29 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП от 0.29 ха; 72552-659-11-6 с обща площ на декларирания парцел 10.65 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП от 0.18 ха; 72552-1-3-3 с обща площ на декларирания парцел 15.01 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП от 0.17 ха; 56099-1203-6-1 с обща площ на декларирания парцел 7.95 ха като недопустима площ спрямо слой ПДП от 0.13 ха, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място], община Луковит, област Ловеч. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, респективно иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Министъра на земеделието и храните / с предишно наименование министър на земеделието, храните и горите/ чрез процесуален представител, в писмени бележки и съдебно заседание, оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност и анализ на представените доказателства, е заключил, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон, като правилно е констатирано от административния орган наличието на фактически основания за изключване процесните части от парцели като недопустими за подпомагане. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е частично неправилно. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП Министерство на земеделието, създава системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой Площи, допустими за подпомагане, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране компютърно разчитане на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в Държавен вестник. АССГ правилно е посочил, че в конкретния случай относно критериите за допустимост е приложима Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, обн., ДВ, бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила от 30.03.2018г. изм., бр. 14 от 15.02.2019 г., в сила от 15.02.2019 г., а относно редът за установяването им - Наредба 105 от 22.08.2006 г., въз основа на чл. 15, ал. 3 - приложима редакция, от която следва спазване и на правилата по издадените от министъра на земеделието, храните и горите методика и указания. В случая по отношение на парцели 72552-659-9-3, 63327-300-5-1, 56099-1203-5-1, 72552-659-11-6, 72552-1-3-3, и 56099-1203-6-1 и частите от тях, приети за недопустими от органа, настоящият съдебен състав възприема и споделя изводите на първоинстанционния такъв. Същите правилно са определени като недопустими за подпомагане, като административният орган, след дешифрация на актуалната цифрова ортофото карта за 2018 г., в табличен вид в процесната пред АССГ заповед, подробно е описал фактическите и правни основания за изключването на посочените по горе части от парцели от специализиран слой ПДП за кампания 2018 г., като същите подробно са описани от първоинстанционния съд в постановеното от него решение и не следва да бъдат преповтаряни. В тази връзка АССГ, след правилно разпределена доказателствена тежест /определение от 24.09.2021г./, обосновано е посочил, че липсват доказателства, обективиращи като неправилни, направените от административния орган крайни изводи за недопустимост на площите, респективно правилно е заключил, че издадения от министъра административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, досежно посочените по-горе парцели. Що се отнася до парцел 72552-659-11-5 и частта от него, определена като недопустима и неотговаряща на изискванията за включване в слой ПДП, съгласно критериите посочени в Наредба 2/26.03.2018 г., настоящият касационен състав не споделя изложеното от първоинстанционният съд. Последният е приел, че въпреки данните от назначената съдебно - техническа експертиза, които административният съд е уточнил, че се основават на официално свидетелстващи документи, не може да се установи безспорно, че не е налице част от парцела, която да е недопустима за подпомагане, респективно да не е обработена. В подкрепа на това е и изложеното в назначената съдебно техническа експертиза, от което става ясно, че посочения по - горе парцел, през месец април и май 2018 г. е бил засаден от дружеството с винени сортове лози по подписан от него с ДФЗ договор 2017120/15/11/2017г. за засаждане на 29,9135 ха лозови насаждения с винени сортове грозде по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, с проект 2017120/15/11/2,17г. в землищата на [населено място] с ЕКАТТЕ: 72552 и [населено място], с ЕКАТТЕ: 56099, община Луковит, област Ловеч. Засаждането е потвърдено от Изпълнителна агенция по лозата и виното след извършена от нея проверка на 19.06.2018 г. и направено GPS измерване от същата дата, обективирана в Контролен лист ТЗ-16-244/19.06.2018 г. Нещо повече на 26.09.2018г. от Регионален технически инспекторат към ДФЗ е извършена проверка на място, на имот по КВС 72552-004-007 на [населено място] /идентичен, включен в БЗС 72552-659-11-5, със заявена площ 20,37 ха с НТП Винени лозя. Проверката е отразена в Контролен лист от 26.09.2018 г. /КЛ от 26.09.2018г./ - около месец и половина след направеното заснемане от 11.08.2018 г. и 13.08.2018 г., довело до новата дешифрация на цифровата ортофокарта, довела до издаването на процесната пред АССГ заповед, с която частта от посочения парцел е приета за недопустима. От изложеното в КЛ от 26.09.2018 г., противно на извода на административния орган, още веднъж става ясно, че посочената площ е обработваема и обработена, като на имота има засадени лозови насаждания и изградена подпорна конструкция с метални колове и отделни колчета към всяка лоза. Последното е в подкрепа на извода за допустимост на площта, част от посочения парцел, като недопустимата такава, констатирана при проверката е едва 0,818 ха., което отново противоречи на крайните изводи, направени от органа и описани в оспорената пред АССГ заповед. От изготвената експертиза се установява още, че самолетните снимки въз основа, на които е направена новата дешифрация на ортофотокартата, не дават безспорни данни за наличие на плевели и храсти и от същите не може да се визуализира ясно приетата за недопустима част от горепосочения парцел. Последното, наред с изложеното до тук налага извод за неправилност на крайните изводи на административният орган, досежно парцел 72552-659-11-5 и частта от него, определена като недопустима, респективно до неправилна преценка на АССГ за законосъобразност на оспорената пред него заповед в тази ѝ част. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на Агро Инвестмънтс ЕООД срещу заповед РД-20-72/16.06.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, допълваща Заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г., в частта ѝ, с която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане /ПДП/ за кампания 2018 г. са останали 6.11 ха от парцел 72552-659-11-5 в землището на [населено място]. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени заповед РД-20-72/16.06.2021 г., в частта ѝ по отношение на парцел 72552-659-11-5 за площ 6.11 ха в землището на [населено място], област Ловеч. Административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. В останалата част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважена. Поисканите такива са в общ размер на 1870 лв., от които 370 лв. държавна такса за подаване на касационната жалба и 1500 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно уважената част, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Агро Инвестмънтс ЕООД сумата от 1272 лв. деловодни разноски. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че посочената сума е в размер близък до минималния, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция, настоящият съдебен състав намира направеното от ответника възражение за прекомерност за неоснователно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ разноски следва да се присъдят и на ответника по касация, съобразно неуважената част от касационната жалба в размер на 77 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение