Решение № 6672 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2018 г.

Решение № 6672 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8079/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. Стоянова от [населено място], срещу решение № 241/19.04.2018 г. по адм. д. № 72/2018 г. на Административен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени исковете срещу Община Пазарджик и Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв за всеки от отменените Акт за узаконяване № 1/1.02.2012 г. на главния архитект на Община Пазарджик, Акт за узаконяване № 2/1.02.2012 г. на главния архитект на Община Пазарджик, Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР и Заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, ведно със съответната мораторна лихва - от ДНСК сумата от по 302. 34 лева с начална дата 1.02.2012 г. и крайна дата – 18.01.2018 г. и срещу Община Пазарджик сумата от по 293. 71 лева с начална дата 12.04.2012 г. и крайна дата 18.01.2018 г. и със законната лихва считано от 26.03.2013 г. до окончателното й изплащане, като на ответниците са присъдени разноските по делото. Касаторът Й. Стоянова твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с фактическите и правни изводи на съда, като изтъква, че ответниците са осъдени да заплатят на В. Стоянов – съпруг на Й. Стоянова обезщетение за вреди, причинени от същите отменени незаконосъобразни актове. Поради това касаторът счита, че отхвърлянето на исковете би довело до противоречива съдебна практика и до нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на поисканото обезщетение. Ответната страна - Дирекция за национален строителен контрол чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответната страна – Община Пазарджик оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по искове, предявени от Й. Стоянова срещу община Пазарджик за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменени Акт за узаконяване № 1/1.02.2012 г. и Акт за узаконяване № 2/1.02.2012 г. на главния архитект на община Пазарджик и искове, предявени срещу ДНСК - София за обезщетение за неимуществени вреди от отменени заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. и заповед № ДК-10-ЮЦР - 25/12.04.2012 г., издадени от началника на РДНСК-ЮЦР. Размерът на всеки от четирите иска е по 500 лв. за всеки един от тях, ведно с мораторната и законната лихва. Съдът е приел предявените искове за допустими, но неоснователни и ги е отхвърлил. От фактическа страна съдът е приел, че административните актове, в резултат на които се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищцата, а именно - Акт за узаконяване № 1/1.02.2012 г. на Главния архитект на Община Пазарджик и Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, както и Акт за узаконяване № 2/1.02.2012 г. на Главния архитект на Община Пазарджик и Заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, са отменени с влязло в сила съдебно решение № 166/26.03.2013 г. по адм. д. № 442/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Свидетелските показания на съпруга на ищцата – В. Стоянов относно понесените от нея морални болки и страдания са ценени от съда при условията на чл. 172 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, като заинтересован от изхода на делото. При тези доказателства съдът е приел, че въпреки наличието на отменени административни актове, ищцата не е доказала понасянето на вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с тези актове. Съдът е посочил, че липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва автоматично, а освен това огорчението, разочарованието, гневът, безсънието и сприхавостта сами по себе си не съставляват неимуществени вреди, а емоции, които не представляват реално увреждане. Съдът е приел за недоказани твърденията на Й. Стоянова за неблагоприятна промяна в здравословния й физически, неврологичен и психически статус, тъй като липсват медицински данни в посочения смисъл, а свидетелските показания не установяват как емоциите на ищцата са допринесли за неблагоприятната промяна в нейния здравословен, физически, неврологичен и психически статус. Съдът се е позовал и на обстоятелството, че Й. Стоянова не е търсила лекарска помощ. По тези съображения исковете са отхвърлени. Решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Фактическите изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилна преценка за липса на осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. С влязло в сила решение № 166/26.03.2013 г. по адм. д. № 442/2012 г. на Административен съд - Пазарджик са отменени по жалба на Й. Стоянова и В. Стоянов Акт за узаконяване № 1/1.02.2012 г., Акт за узаконяване № 2/01.02.2012 г. на главния архитект на община Пазарджик, както и заповед № ДК-10-ЮЦР - 24/12.04.2012 г. и заповед № ДК-10-ЮЦР - 25/12.04.2012 г., издадени от началника на РДНСК-ЮЦР. Посочените административни актове са издадени по отношение на поземлен имот, върху който съпрузите имат учредено право на строеж, което е обусловило правния интерес от оспорването им. В този смисъл е налице първата предпоставка за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както е приел и административният съд. Неправилно обаче съдът е приел, че настъпването на вредите не се установява от събраните по делото свидетелски показания, въз основа на които е установено, че издадените и отменени като незаконосъобразни административни актове, са предизвикали негативни емоции у ищцата. Установяването на неимуществени вреди може да стане с всички допустими доказателствени средства, без да е задължително назначаването на съдебно-медицинска експертиза. Съдът неправилно е приел, че не са настъпили неимуществени вреди в пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове. Като носител на правото на строеж в процесния имот, естествено на ищцата не може да е безразлично дали в имота се узаконяват незаконни строежи, с което се засягат нейни права. Макар изпитаните чувства на огорчение, разочарование, безсъние да не са довели до трайно влошаване на здравето на ищцата и да представляват временни състояния, както и интензитетът на тези усещания и преживявания да не е висок, това не обуславя отхвърляне на исковете. Доколкото е недопустимо касационната инстанция за пръв път да определя размер на обезщетението и предвид забраната за нови фактически установявания, съдебното решение следва да бъде отменено, а делото- върнато на Административен съд Пазарджик, за определяне размера на дължимото обезщетение при съобразяване обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД и в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,