Решение № 2335 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2024 г.

ВАСВторо отделение10.03.2025 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6534 от 19.07.2024 г. по адм. дело 316/2023 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Фон Голденбург ЕООД, [населено място], ЕИК 203488197 да заплати на община Родопи", гр. Пловдив, [улица] сумата 1200. 00 (хиляда и двеста) лева разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фон Голденбург ЕООД, [населено място] против решение 6534/19.07.2024 г., постановено по адм. дело 316/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ за изменение на одобрен инвестиционен проект в хода на строителството, обективиран в писмо изх. 9412-229+32/28.09.2022г. и в писмо изх. 9412-229+38/ 09.12.2022г. на главния архитект на община Родопи . Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на главния архитект на община Родопи да бъде отменен, като на административния орган се дадат указания за произнасяне по заявлението на жалбоподателя с вх. 9412-229+31/15.09.2022г. и по тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът главен архитект на община Родопи оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд- Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложените от административния съд съображения в този смисъл се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Заключението на решаващия съд за съответствие на издадения отказ с материалния закон също е правилно. Производството пред административния съд е образувано по заявление на Фон Голденбург ЕООД, [населено място] за допускане на изменение при условията на чл. 154, ал. 2 ЗУТ на одобрен инвестиционен проект към издадено разрешение за строеж 318/ 19.07.2021г. на главния архитект на община Родопи за Нов корпус 2 за разширение на предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежаща дегустационна зала, складови помещения и административни офиси в УПИ 18.1386, ПИ с идентификатор 03304.18.1386 по КК на [населено място], м. [заличен текст] . Отказът на главния архитект да допусне изменение на одобрения инвестиционен проект в хода на строителството е мотивиран с несъответствие на представения инвестиционен проект с предвижданията на ПУП- ПРЗ, установено със заповед 1025/ 31.08.2022г. на кмета на община Родопи за премахване на незаконен строеж. Посочено е също, че исканото изменение не може да бъде одобрено, тъй като строителството вече е реализирано, както и че за внесения инвестиционен проект не е изготвена оценка за съответствие по реда на чл. 142, ал. 6 ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по изслушаните две съдебно- технически експертизи се установява, че предвидените с инвестиционния проект промени предвиждан изграждане на две нови нива от кота +6.00м. до кота +9.00м. и от кота +9.00м. до кота +12.00м. Разпределение на кота +12.00 м. в проекта не показано, но са предвидени места за носещи стоманобетонови елементи колони и шайби, за които няма одобрен проект по част Конструкции . Предвидена е промяна в нивото на прилежащия терен като етажът на кота 3.75 м. е под прилежащия терен. Анализът на стойностите на прилежащия терен и фасадните коти на представения проект с предвидените изменения установява, че северната фасада на сградата е със средна височина 13, 20 м. до кота корниз, а фасадите от запад и изток са със средна височина на кота корниз 12,70м. Това е в противоречие с предвиждания на действащия за имота ПУП ПЗ, одобрен със заповед 447/ 30.04.2018г., според който допустимото застрояване в имота е с височина до 12.00м. В този смисъл е и издадената виза за проектиране 119/ 15.05.2018г. Установено е също, че внесеният със заявлението проект не е в обема съгласно Наредба 4/ 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестционите проекти и частите от него не са окомплектовани съгласно чл. 154, ал. 5 и чл. 144 ЗУТ и няма изготвена оценка за съответствие. Констатирано е, че към датата на подаване на заявлението по чл. 154, ал. 5 ЗУТ освен предвидените с разрешението за строеж два надземни етажа на място са изградени и трети и четвърти етажи с изпълнена тухлена зидария по ограждащите външни стени и поставена частично дограма, а над последния етаж на кота +12.00 са изградени стоманобетонови колони и шайби с височина 2,80м. Със заповед 1025/ 31.08.2022г. на кмета на община Родопи строителството над втория етаж е квалифицирано като незаконно като извършено без строителни книжа и в противоречие с ПУП и е разпоредено премахването му. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че издаденият отказ да се одобри инвестиционен проект за изменение на вече одобрен проект в хода на строителството и да се издаде заповед по реда на чл. 154, ал. 6 ЗУТ е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 5 ЗУТ след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 могат да се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж, като тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Измененията в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5 8 се одобряват при условията и по реда на чл. 145 в сроковете по чл. 144, ал. 3 ЗУТ, т.е. инвестиционният проект следва да съответства на предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели (чл. 145, ал. 2 ЗУТ). Съгласно чл. 154, ал. 6 ЗУТ заповедта за допълване на разрешението за строеж по ал. 5 се издава едновременно с одобряване на измененията в инвестиционния проект. Изменение в одобрените инвестиционни проекти към издаденото разрешение за строеж в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ е допустимо само преди реализирането на предвидените в инвестиционния проект съществени отклонения, но не и в случай, че същите са вече изградени. В този смисъл е изричното императивното изискване на чл. 154, ал. 5, изр. второ ЗУТ. В случая първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за издадения отказ, тъй като условията на чл. 154, ал. 5 ЗУТ за допускане на изменения в хода на строителството на одобрен инвестиционен проект не са изпълнени. Представеният от възложителя Фон Голденбург ЕООД проект не съответства на предвижданията на одобрения ПУП- ПЗ за имота, тъй като надвишава допустимата по плана височина на застрояване. Такова изменение на одобрен инвестиционен проект е недопустимо съгласно чл. 154, ал. 4 във връзка с 2, т. 1 ЗУТ. Освен това в нарушения на императивното изискване на чл. 154, ал. 5 изр. 2 ЗУТ предвидените съгласно подаденото заявление отклонения в инвестиционния проект са вече реализирани. Посочените нарушения са пречка за допускане на изменение на одобрения инвестиционен проект и за издаване на заповед по чл. 154, ал. 6 ЗУТ и са достатъчно основание за издадения отказ. Възраженията на касатора за незаконосъобразност на административния акт поради наличието на издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, са неоснователни. Според издаденото от главния архитект на община Родопи разрешение за строеж 318/ 19.07.2021г. и одобрения идеен проект от 30.03.2021г., предвиденият нов корпус е с две надземни нива до кота +6.00м. , със застроена площ от 1058.85 кв.м. и 3 174.98 кв.м. разгъната застроена площ. Следователно разрешението за строеж не обхваща изграждането на трети и четвърти етажи, каквито се предвиждат с представения със заявлението от 15.09.2022г. идеен проект. Издадената от кмета на общината заповед за премахване на незаконно строителство е съобразена като доказателство, че предвидените отклонения в инвестиционния проект са вече е реализирани, както и че са в несъответствие с предвижданията на ПУП в какъвто смисъл са развитите от административния орган съображения, мотивиращи издадения отказ, а доводът на касатора за незаконосъобразност на административния акт поради позоваването единствено на тази заповед, е неоснователен. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи от страна на ответника по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да заплати на община Родопи", в чиято структура е административния орган издал оспорения административен акт, сумата 1200. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат в касационното производство. Заплатената сума не надвишава минимума за дела с такъв характер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението на касатора за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,