Решение № 2249 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15026/2013 г.

Решение № 2249 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15026/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Николов Грудев от гр. София против решение № 5719/29.08.2013 г., постановено по адм. дело № 11004/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против постановление от 31.07.2012 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, без да излага конкретни основания и съображения, моли решението да бъде отменено, а жалбата му - уважена. Предвид това касационната проверка на решението се извършва съгласно чл. 218, ал. 2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, не е изразил становище. Ответникът Сашо Лалков Каменов от гр. София оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Възражението на ответника Сашо Каменов за недопустимост на жалбата поради подаването й след преклузивния срок е неоснователно, тъй като съдебното решение е връчено на Тодор Грудев, чрез пълномощника му, на 16.09.2013 г., а касационната жалба е подадена на 30.09.2013 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който е изпратена, като е заведена в съда на 02.10.2013 г., поради което е подадена в рамките на 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Тодор Николов Грудев против постановление по чл. 405а от Кодекса на труда /КТ/ от 31.07.2012 г., издадено от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя Тодор Николов Грудев и лицето Сашо Лалков Каменов. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка на 17.07.2012 г. от инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област на строителен обект "Еднофамилна жилищна сграда с подземен гараж и барбекю" в гр. София е установено, че Сашо Лалков Каменов работи като охранител на строителния обект. Съдът е приел, че са налице всички елементи на трудово правоотношение и е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената проверка на 17.07.2012 г. около 19,08 часа, от инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област на строителен обект, "Еднофамилна жилищна сграда и барбекю в гр. София", район Витоша, м. "Ботаническа градина", УПИ-VIII-4275, кв. 1, е установено, че лицето Сашо Лалков Каменов полага труд като охранител на посочения обект, без да има сключен писмен трудов договор с Тодор Николов Грудев, който е собственик на обекта. При проверката лицето е декларирало писмено, че изпълнява работата като охранител от 05.04.2012 г., с работно време от 17.00ч. до 8.00 ч. по график, при заплата един лев на час; няма сключен трудов договор. На 31.07.2012 г. е извършена проверка на документи в сградата на дирекцията, при която не е представен писмен трудов договор с лицето, представено е разрешение за строеж на обекта, както и графици за охрана на обекта, в които са вписани часове за дежурства на Сашо Каменов и на Венцислав Георгиев. В хода на административното производство са събрани писмени декларации от лицата Петя Снежанова Кръстева и Тодор Любенов Митков, в които е изложено, че Сашо Лалков Каменов и Венцислав Славков Георгиев полагат труд като охранители на строителен обект в гр. София, жк "Бояна", от 17.00 до 8.00 часа на всяко денонощие, по 15 дни в месеца. Като част от административната преписка по делото са представени трудов договор № 00001/05.04.2012 г., сключен между Тодор Николов Грудев като работодател и Сашо /Сашко/ Лалков Каменов като работник, относно длъжността "охранител", с място на работа строителен обект, "Еднофамилна жилищна сграда и барбекю в гр. София", район Витоша, м. "Ботаническа градина", УПИ-VIII-4275, кв. 1, при 8-часов работен ден и трудово възнаграждение 290 лв. месечно, в договора е посочено, че работникът е постъпил на работа на 05.04.2013 г., а договорът е връчен на същия на 09.08.2013 г. Представено е също уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ от 03.08.2012 г. относно сключването на този трудов договор, длъжността характеристика за длъжността "охранител, невъоръжена охрана", съставена от Тодор Грудев като работодател, както и покана от последния до Сашо Лалков Каменов за сключване на трудов договор съгласно указанията в постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 31.07.23012 г. Всички тези документи доказват изпълнение на задължителното предписание за сключване на писмен трудов договор, което е дадено на основание чл. 405а, ал. 4 КТ и е обективирано в същия писмен акт, в който е обективирано постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 31.07.2013 г. Предвид това, макар и да липсват доводи в тази насока, следва изрично да се отбележи, че тези документи нямат значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, тъй като са съставени след неговото постановяване и по своята същност представляват изпълнение на даденото предписание. При установените по делото фактически обстоятелства, правилно е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от Сашо Лалков Каменов дейност като охранител на строителния обект е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място, работно време, съответно почивка, както и отношения на контрол от страна на работодателя. Пред съда не е оспорено естеството на осъществяваната дейност, като в тази връзка следва да се подчертае, че от съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение имат съществените елементи на договора, посочени по-горе, за които не се спори. Предвид изложеното, правилно е преценено от административния орган, че между страните съществува трудово правоотношение, което в нарушение на императивни законови разпоредби не е уредено като трудово чрез сключване на писмен договор. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Поради липсата на конкретни касационни основания в жалбата и предвид ограничението по чл. 218, ал. 1 АПК, според което Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, настоящият състав не обсъжда касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК - съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от законен състав, същото е допустимо, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването, съответно - на съдебното производство. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 218, ал. 2 АПК, обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение