Решение № 1699 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Аптеки Лили 2 ООД, ЕИК: 205040417, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Съединение , 4, представлявано от управителя Т. Панайотов, чрез пълномощника адв. В. Хайк, против Решение 5250/12.07.2024 г., постановено по адм. дело 297/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед РД-25-132/25.01.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас относно налагане на Аптеки Лили 2 ООД на санкция финансова неустойка в размер на 50.00 лева за констатирано нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД 022027/11.01.2022 г., във връзка с чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ИД 022027/17.01.2024 г. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на РЗОК Бургас, действащ чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Б. Василева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-25-132/25.01.2024 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на Аптеки Лили 2 ООД е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50.00 лева за констатирано нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД 022027/11.01.2022 г., във връзка с чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ИД 022027/17.01.2024 г., досежно условията за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК. От фактическа страна, в първоинстанционното производство е прието за установено, че със Заповед РД-25-877/26.06.2023 г., издадена от зам. директора на РЗОК Бургас, в качеството му на заместващ директора на РЗОК Бургас, на основание чл. 72, ал. 9, чл. 73 от ЗЗО и чл. 52, ал. 2 и ал. 3 от индивидуален договор 022024/11.01.2022 г., е разпоредено извършване на пълна проверка на аптека Лили 9 , собственост на Аптеки Лили 2 ООД, със задача: Контрол, относно спазване клаузите на сключените индивидуално договори 2019 2022 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, за периода до извършване на проверката. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол 766/25.07.2023 г., в който е посочено, както следва: аптека Лили 9 е отпуснала повече от три лекарствени продукта на едно ЗОЛ, за едно заболяване, независимо от реда и начина на извършване на предписанията, вида и броя на рецептурните бланки, на които те са предписани, в рамките на установения срок. С електронно предписание, рецепта 22318B04D2BF, изпълнена на 14.11.2022 г. за МКБ с код I10, аптека Афиа - Арена е отпуснала на ЗОЛ А. Д., лекарствен продукт [заличен текст], [заличен текст], 5 mg/160mg/12.5 mg x 30 с код НЗОК - CA029. На 14.11.2022 г. на същото ЗОЛ А. Д., за МКБ с код I10 аптека Афиа - Арена с електронно предписание, рецепта 22318504D35D е отпуснала лекарствен продукт [заличен текст], [заличен текст] 5mg x 30 с код НЗОК - CG381. На 28.11.2022 г. на същото ЗОЛ за МКБ с код I10, аптека Лили 9 с електронно предписание, рецепта 22332405А7С2 е отпуснала лекарствени продукти [заличен текст], [заличен текст], 5 mg x 30 с код НЗОК CG382 и [заличен текст], 160 mg x 28 с код НЗОК CG587. Контролните органи са посочили, че изпълнителят не е трябвало да изпълни електронно предписание, рецепта 22332405А7С2, отпусната на 28.11.2022 г., защото противоречи на изискванията по предписване на лекарствени продукти нарушен е чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД 022027/11.01.2022 г. и сключените допълнителни споразумения към него. Констативният протокол 766/25.07.2023 г. е връчен надлежно на С. Б. магистър фармацевт, представляващ аптека Лили 9 на 25.07.2023 г. Срещу последния е депозирано възражение с вх. 29-03-495/01.08.2023 г., в което е изразено несъгласие с констатациите на контролиращия орган, като се посочва, че при отпускането на двата лекарствени продукта по лекарско предписание на 28.11.2022 г. магистър фармацевтът не е открил в специализирания софтуеър (НЗИС) данни за отпуснати от друга аптека лекарства за същото заболяване на същото здравноосигурено лице в рамките на същия период. С придружително писмо с изх. 62-99-7/08.08.2023 г. постъпилото възражение е изпратено от директора на РЗОК Бургас до председателя на РФК на БФС Бургас с искане за сформиране на арбитражна комисия. Писмото е изпратено чрез пощенски оператор Български пощи ЕАД, като същото е върнато на подателя с отбелязване, че пратката е непотърсена, видно от приложеното копие на пощенския плик. На 20.11.2023 г. по електронната поща отново е отправено искане до РФК на БФС Бургас за предоставяне на преписката на определените членове за сформиране на Арбитражна комисия по конкретното възражение. От РФК на БФС Бургас не е постъпил отговор и по делото липсват данни дали ел. писмо е получено от неговия адресат. На 10.01.2024 г. от главен юрисконсулт в отдел АПОД в РЗОК Бургас е изготвена докладна записка, с която началникът на отдел ДКИМДПА е уведомен, че е изтекъл срокът за произнасяне на арбитражната комисия по възражението на Аптеки Лили 2 ООД срещу Констативен протокол 766/25.07.2023 г. В доклад от 11.01.2024 г. директорът на РЗОК Бургас е уведомен от контрольори в ДКИМДПА за проведените действия по насрочената проверка, както и че против съставения на 25.07.2023 г. констативен протокол е постъпило възражение от страна на проверяваното лице, което не е разгледано от арбитражна комисия. Последвало е издаването на оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на санкции РД-25-132/25.01.2024 г., от директора на РЗОК Бургас. Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Аптеки Лили 2 ООД против процесния административен акт, като приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, че съответната РФК на БФС е била надлежно сезирана относно необходимостта от сформиране на арбитражна комисия по подаденото от Аптеки Лили 2 ООД възражение. Поради неизлъчване на членове в установените срокове, първоинстанционният съд обосновава приложение на разпоредбата на чл. 76, ал. 4 ЗЗО, като приема, че в издадената заповед се съдържат достатъчно мотиви, от които да се установи волята на административния орган. Първоинстанционният съд намира, че установеното в случая нарушение на договора съответства на хипотезата, визирана в чл. 50, ал. 1, т. 6, б. "а" от ИД 022027/11.01.2022 г. едно нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ИД 022027/11.01.2022 г., което е констатирано за първи път, поради което приема, за правилно определена дължимата санкция и нейния размер. Отхвърлени като неоснователни са и възраженията на жалбоподателя относно вмененото му задължение да възстанови получените суми без правно основание в размер на 0. 84 лв., ведно с лихва в размер на 0. 11 лв., представляващи заплатената стойност на отпуснатия в нарушение лекарствен продукт. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Производството по издаване на заповед за налагане на санкции е уредено в раздел десети от Закона за здравното осигуряване "Контрол, експертиза и спорове . Всички въпроси по отношение на установяване на фактите, оценка на доказателствата и правни изводи относно квалифициране на нарушението, размер и индивидуализация на санкциите, както и обстоятелствата досежно условията и реда за сформиране и произнасяне от арбитражната комисия, съставляват предмета на контрол за законосъобразност в съдебното производство за наличие на основанията по чл. 146 АПК. Според чл.45, ал.1 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, в случаите, когато изпълнителят оспори констатациите на лицата по чл. 42, извършили проверката, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото възражение изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Идентична е и разпоредба на чл. 75, ал. 1 ЗЗО. Съгласно чл. 39, ал. 3 от индивидуалния договор арбитражната комисия задължително се произнася с решение в двуседмичния срок от получаване на преписката, с което се потвърждава или отхвърля изцяло или частично констатациите на лицата. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от индивидуален договор 022027/17.01.2024 г., посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, в случай, че арбитражната комисия не се произнесе с решение в двуседмичен срок от постъпване на преписката или е налице равен брой гласове за и против , поради което няма прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. В същия смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 76, ал. 3 ЗЗО. В конкретния случай в доклад от 10.01.2024 г. началник на отдел ДКИМДПА е посочил, че депозираното възражение не е разгледано от арбитражна комисия, поради липса на посочени представители от РФК на БФС - Бургас в двуседмичния срок от поканата на Директора на РЗОК - Бургас, отправена с писмо с изх. 62-99-7/08.08.2023 г., впоследствие и по електронна поща на 20.11.2023 г. При тези данни директорът на РЗОК Бургас, без да коментира възражението против констатациите в констативния протокол от 25.07.2023 г. в хипотезата на чл. 76, ал. 4 ЗЗО, действайки в условията на оперативна самостоятелност, издава процесната заповед, с която налага санкция финансова неустойка . Касационната инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай арбитражна комисия не се е сформирала в двуседмичния срок по чл. 75, ал. 6 ЗЗО, т. е. от получаване на писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. По силата на чл. 75, ал. 5 ЗЗО създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17 ЗЗО. В случая независимо, че са налице данни по делото за изпращане от РЗОК - Бургас на комплектованата преписка по подаденото от Аптеки Лили 2 ООД възражение до председателя на РФК на БФС - Бургас, с писмо, изх. 62-99-7/08.08.2023 г., а впоследствие и по електронна поща на 20.11.2023 г., липсват доказателства преписката да е била получена от адресата, за да започне да тече двуседмичния срок по чл. 75 ал. 6 ЗЗО. Обсъжданото произнасяне на арбитражната комисия (ако такава бъде сформирана) е съществен елемент от производството по установяване законосъобразност на констатациите за извършените нарушения и съобразно това дали комисията ще потвърди констатациите или не, зависи по какъв начин ще продължи производство. Изложеното до тук, налага извода, че ответният административен орган не е спазил процедурата по чл. 76, ал. 4 ЗЗО. Според този текст, директорът на РЗОК издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от арбитражна комисия, само в случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите или на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия. Установените по делото факти не се субсумират под хипотезата на цитираната правна норма, поради липсата на данни за надлежно получаване на писмената покана на директора на РЗОК Бургас от РФК на БФС - Бургас за сформиране на арбитражна комисия, тъй като двуседмичния срок не е започнал да тече. Налице са нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на процесната заповед, чието нарушаване опорочава същата. Допуснатото от административния орган процесуално нарушение на чл. 76, ал. 4 във връзка с чл. 75, ал. 6 от ЗЗО е довело до преодоляване на произнасянето по същество на арбитражната комисия, която е помощен орган с експертни функции. Съгласно чл. 76, ал. 3 ЗЗО, в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 ЗЗО или е налице равен брой гласове, поради което не е налице постигнато решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. В настоящия случай възражението на Аптеки Лили 2 ООД не е обсъдено, както от арбитражна комисия, така и при издаване на оспорената заповед. От административния орган са изложени мотиви, които повтарят изложените в констативния протокол, като липсват конкретни съображения по направените възражения на дружеството. Позовавайки се само на констатациите от протокола от извършената проверка, които е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на оспорващия, административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено и обуславя отмяната на акта. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспорената пред първата инстанция Заповед РД-25-132/25.01.2024 г. на директора на РЗОК Бургас, е издадена в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което Заповед РД-25-132/25.01.2024 г. на директора на РЗОК Бургас следва да се отмени. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 730 (седемстотин и тридесет) лева, от които държавна такса за първата инстанция в размер на 50 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанции в размер на 480 лв. и внесена държавна такса за касационната инстанция в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,