Решение № 15403 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2017 г.

Решение № 15403 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Патисери" ООД, гр. С., представлявано от управителя - И. Й. М., чрез пълномощника му - адв. Неврокопски, против решение № 681/6.02.2017 г. по адм. дело № 3348/2016 г. на Административен съд С. град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез пълномощника му - юрисконсулт Стойков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Патисери" ООД, против Заповед № РА-30-68/25.02.2016 г. на директора на Д "ОбСК", СО, като неоснователна. Със заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на същото дружество да премахне незаконен строеж: "Изградена смукателна инсталация към съществуваща кафе складкарница", находящ се в УПИ XI-11, кв. 7 по плана на гр. С., м. "Трета извънградска част". Прието е от съда, че процесната "смукателна инсталация" представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за която се изискват строителни книжа, каквито в случая липсват. Според съда този строеж е изпълнен при съществено отклонение от одобрения проект и РС от 2000 г., възприемайки заключението на СТЕ, като е следвало да бъде инсталиран по калканната стена /ос "Б"/ на сградата в УПИ XI, а вместо това е изграден по вертикалната ос "А" на същата сграда, по водосточните тръби, което възпрепятства обслужването и подмяната на последните като обща част. Освен това, според съда, наличието на друг незаконен строеж в съседство попречил за изпълнение на вентилационната инсталация по проекта от 2000 г., не санира извършеното незаконно строителство, а е основание за одобряване на нов инвестиционен проект и РС за него, което не е направено. Отчетено е също така, че с оглед годината на извършване на строежа - 2015 г., разпоредбите от ЗУТ, касаещи търпимостта на строежа, са неприложими. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото са безспорно установени видът, предназначението и местонахождението на разпоредения за премахване строеж: "Смукателна инсталация към съществуваща кафе сладкарница". Установено е също така, че при промяна предназначението на основния обект - кафе сладкарница, през 2000 г. са били одобрени инвестиционни проекти, включващи и част "ОВ", касаеща изграждането на вентилационна смукателна инсталация в заведението. Тази инсталация е трябвало да минава по калканната стена /ос "Б"/ на сградата, видно от обозначенията в зелено и синьо върху проекта, нанесени от в. л. инж. Бузяков на стр. 77 от делото. Към момента на проверката и издаване на заповедта, изградения въздуховод е на друго място - по вертикалната ос "А" на същата сграда, обозначен в червено на същия проект. Според вещото лице става въпрос за новоизградена инсталация по ново трасе и ново местонахождение, спрямо одобрените такива с проекта от 2000 г., което е станало през 2015 г., съгласно писмените доказателства по делото. За този строеж, като част от строежа на кафе-сладкарницата, се изисква разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, с каквото оспорващото дружество не разполага. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че смукателната инсталация - предмет на заповедта, е строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен, поради това, че не разполага със строителни книжа. В случая и по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за този строеж като вид инсталация, закона допуска да няма одобрен инвестиционен проект, но не го освобождава от издаване на РС по чл. 148, ал. 1 ЗУТ за да бъде извършен. Липсата на такова РС в случая определя строежа като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При наличието на незаконен строеж от четвърта категория по чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ, какъвто е процесния строеж, кметът на общината, респ. упълномощено от него дл. лице разполага с правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да издаде заповед за премахването му. Процесната заповед е издадена от такова упълномощено лице, а именно директора на Д "ОбСК", СО, видно от заповед за делегация № РД-09-1423/5.12.2012 г. на кмета на СО. Изложеното е достатъчно, за да обоснове изводи за правилност на обжалваното решение. Съдът не е бил длъжен да мотивира наличието на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ - поради съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, тъй като заповедта е издадена на друго материалноправно основание - по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Въпреки това изложените мотиви в повече, не представляват съществено нарушение на съдопроизводствните правила, тъй като не променят съществените мотиви за законосъобразност на заповедта. Правилно и в съответствие със закона са и другите изводи на съда, че с оглед годината на извършване на строежа - 2015 г., не следва да се обсъжда въпроса за търпимостта му, с оглед неприложимост на разпоредбите от ЗУТ за "търпими строежи". От изложеното следва, че обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неизясненост на фактическата обстановка. Неоснователни са и оплакванията за наличие на несъществени отклонения от одобрения проект, тъй като заповедта за премахване на строежа е издадена на друго правно основание, което няма връзка с тези отклонения При този резултат и направеното искане, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 200 /двеста/ лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение